Срамно и обидно: Полугола руса булка се снима пред храма „Александър Невски“ (СНИМКИ/ВИДЕО)
Стана ясно коя е полуголата русокоса кокона по долни дрехи, която втрещи софиянци пред храм-паметник „ Св. Александър Невски “ дни преди Коледа. Оказва се, че тазгодишната Мис Плеймейт Жанета Осипова е скандализирала обществото с еротичните фрагменти, снимани пред храма, написа „ Телеграф “. На фотосите силиконката театралничи с изрязано долни дрехи, високи дантелени чорапи и булчинско покривало. В формалния профил на моделката се появи видео, в което интимничи с младоженеца и се смее на всеослушание, до момента в който инцидентните минувачи в потрес следят протичащото се.
В мрежата незабавно се заформи спор сред феновете на Жанета. Повечето се възмущават, че се кълчи гола пред погледите на минувачите, измежду които и деца. Плеймейтката с горделивост е споделила фотоси, на които театралничи пред храма по голо дупе. Оказва се, че фотосесията е част от фотосите на нов, чалга клип. „ Това е още по-отвратително, тези хора би трябвало да бъдат санкционирани, не съм виждала от дълго време такава долнопробност “, гневи се интернет потребителка.
„ Свети Александър Невски “ е православен храм-паметник в град София, България, който e катедрален храм на българския патриарх. Църквата е построена в 1882 – 1912 година и в 1955 година е оповестена за монумент на културата с национално значение. Около катедралата е ситуиран площад със същото име.
Решението за „ създаване на монумент за светлия героизъм на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените “ е взето през 1879 година по време на Учредителното заседание в Търново (предложението прави Петко Каравелов). Дадени са няколко оферти за място на паметника и в началото е определено Търново, само че откакто за столица е определен гр. София Първото нормално национално заседание взема решение храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с национални дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лева.[1] Основният камък е положен с изключителна церемониалност на 3 март (19 февруари остарял стил) 1882 година, четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския контракт. В основите на храма е вградена железна кутия, в която са записани имената на членовете на държавното управление. Храмът е по план на съветския проектант проф. Александър Померанцев (1848 – 1918), италиански ученик, с помощници съветските архитекти Александър Смирнов (1861 –?) и Александър Яковлев (1879 – 1951) и е повдигнат на най-високото място по това време в София – 552 m н.в. Първият план (1884 – 1885 г.) е направен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято гибел проф. арх. Померанцев напълно трансформира плана. Окончателният план е подготвен през 1898 година Строежът на храма стартира през 1904 година и е приключен през 1912 година, като цялостното осъществяване възлиза на обща стойност 5,5 милиона лв.. През май 1912 година намиращия се на посещаване в Санкт Петербург ръководител на Народното събрание Стоян Данев кани съветския император Николай II на идното освещаване на църквата, само че той отхвърля заради заетостта си в идващите месеци.
Храмът е осветлен на 24 август 1924 година Шрапнелите и ударните талази от англо-американските бомбардировки на София през Втората международна война повреждат съществено катедралата. Засегната е най-вече северозападната част. Медната облицовка е пробита на доста места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната изложба, както и някои картини от сводовите проходи. С решение от 1 октомври 2014 година на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се дава на Светия синод на Българската православна черква.
