На журналята им е малко, още бой!
Стана съвременно да се ненавижда, а? Сега на дневен ред са публицистите, по този начин ли? Или е по-лесно по този начин? По инерция, по дифолт? Вестоносецът е по-лесен за мразене, в сравнение с причинителят на злото? Разбирам, щом е по-лесно…
Ако в някоя естествена страна, за толкоз малко време се случи толкоз доста експанзия към публицистите, хората ще се зачудят какво се случва. Ще надигнат глас. То не че тук не се чу гласът на народа, де… Там, където изобщо някой излезе от летаргията, се сети неенергично – с махване на ръка, като ленив господар от роман на някой Възрожденец, да изпердаши умно в общественото пространство, че на журналята им е малко това. Още би трябвало да ги бият. Без да се замисли, че по този начин си пожелава повече да бият личните му очи и уши. Половинсекундна мисъл, роден от половин мозъчна клетка с деменция.
Когато арестуваха двамата публицисти, които проверяваха корупционни практики (повтарям: „ арестуваха “), прекомерно доста хора (драгият читател/слушател/зрител) се обадиха, изливайки АНОНИМНИТЕ СИ КОМЕНТАРИ в интернет, че те нямали работа там, че сами са си отговорни и така нататък Ама несъмнено – то и ограбените сами са си отговорни – има ли са какво да им крадат; и изнасилените – са си го търсили; жертвите на принуждение – и те; убитите са си го заслужили.
А в този момент да забележим при какви условия са задържани – до момента в който са си вършели работата. И се стартира едно говорене в пространството, че те, видиш ли, се мислели за освен това от елементарните хора, какво желали – по-специално отношение ли? Замислете се какъв брой специалности има, в които по едно и също време рискуваш хем да те унищожават нарушителите, хем да те арестуват ченгетата. И си сред чука и наковалнята?
И още нещо, за което сътрудниците от „ Биволъ “ ни подсетиха: да, публицистите ИМАТ по-различен статут, през времето, в което си правят работата, тъй като тя е социална.
И не е въпрос единствено на „ чувство “, не – въпрос е на решение на Европейския съд за правата на индивида, чието решение България (като страна членка на ЕС) е ДЛЪЖНА да съблюдава. „ Има особено Решение по делото Goodwin, което обяснява, за какво публицистите се употребяват със специфичен статут! Защото играят фундаментална роля за информирането на обществеността по значими публични въпроси. И в случай че този специфичен статут не им се признае и не бъдат подпомагани от управляващите, това ще попречи на пресата да прави главната си функционалност – обезпечаване на точна и надеждна информация в публичен интерес “.
И до момента в който писах това, ми стана тъжно, тъй като си показах новата вълната от псуващи „ недоволни “, които отново ще пишат, че журналята са такива и онакива.
Стана ми тъжно, тъй като все по-малко смисъл виждам от това да има независимост на словото… корекция – от слово изобщо. На мнозина им липсва времето на соца – във вестниците единствено хубави вести, по малкия екран – усмивки, без неприятни вести, надлежно и без истината. Ама защо ви е тя? За какво ви е свободата на словото? Нито се яде, нито се пие. А хората без мнение и мисъл нямат и потребността да ги изричат.
Стана ми тъжно и поради още нещо – че мнозина се отвратиха, когато прочетоха думите „ Европейски “ и „ Права на индивида “ – за тях това за „ джендърски работи “. То в този момент е по този начин – щом някой приказва нещо, дето не го разбираш или по-лошо – го разбираш и не ти харесва, го обявяваш за джендърска работа. Каквото и да значи това.
Когато Тръмп мина границата и засегна публицистите в Съединени американски щати, даже обичаната му FOX, която не спираше да го хвали, се изправи против него. Но какво приказвам аз – за друга Вселена…
А знаете ли кое е доста обидно? Че ни ненавиждат и поучават хора, които крадат от служебното гориво, офис материали от работата, гледат все да минат метър, не зачитат обикновени правила на улицата, възпитават децата си в ненавист. Хора, чието най-опасно прекарване в службата е било да се порежат на принтерната хартия, назовават публицистите „ мишки “ и „ подлоги “. Журналистите, които сами вървят в гетата, вършат следствия в проведени незаконни групи, завират се във военни зони.
„ Мишки “, а?
Журналистите, които тичат натам, откъдето другите бягат.
И тази група хора, която е непрекъснато шумна из общественото пространство, само че постоянно като навалица – в никакъв случай като име, тази група, като всяка друга, е уязвима за несправедливости. И какво става тогава? Какво става, когато им затръшнат вратата под носа от институции и институции? Когато им извърнат тил и доста постоянно БУКВАЛНО ги оставят да умират? Обръщат се към „ журналята “, към „ мишките “, „ боклуците “, „ подлогите “ – да търсят помощ. „ Само вие можете да ми помогнете…! “ – Знаете ли какъв брой пъти сме го чували това? И оказваме помощ, нищо, че сме „ мишки “. Започнаха хората да се обръщат ПЪРВО към медиите, без изобщо да търсят институции. И за какво по този начин? Или тогава ни обичат? А другояче – „ журналя “?
Дали има „ гнили ябълки “ измежду нас ли? Да, има. И поради тях сложихте всички ни под общ знаменател, по този начин ли? Да, има „ куклички “ и „ кифли “ – и мъжки, и женски, измежду нашите среди. Дошли измежду нас, с цел да търсят трамплин за кариерно израстване. Стойки за микрофони, които не зачитат обикновена нравственос. Някои от тях до Народното събрание стигнаха през годините. Но ние не сме тях. Никоя група не се дефинира от греховете на „ гнилите ябълки “.
И някакви хора излезли на нещо, което назовават митинг – само че нито имат ясни претенции, нито имат концепция какво оферират, в случай че, по знамение, завоюват „ идеята си “. Единственото, което стана изрично ясно от позицията им е, че ненавиждат публицисти. Едни от уредниците декларират, че в случай че зависи от тях – ще изтрият всички публицисти от лицето на земята. Участниците непосредствено нападнаха екип на bTV. Та тези хора желали смяна по техен аршин? Тези хора, носещи тениски с лика на Сталин, със сърп и чук, надписи Съюз на съветските социалистически републики и NAZI – те желали смяна.
Искали да няма повече публицисти, тъй като били чували, че публицистите са неприятни? Аха. Ами в случай че на тия хора някой таксиметров водач им вземе двойна цена – да няма повече таксиджии ли? Ако бакалинът ги „ удари “ в кантара? Всички магазинери – под ножа? Един служител на реда, в случай че им вземе подкуп – всички ченгета да изчезнат ли? А? в случай че боен джип ги засече – да се закрие армията? Или първо приказваме, а след това мислим? Ако изобщо мислим.
Видяха някои, че омразата е съвременна и докарва политически дивиденти и започнаха да я сеят за щяло и нещяло. А следствията? Дреме им! И се изявяват като бранители на някакви си идеали, родолюбци – които настройват хората едни против други – българи против българи… родолюбци…
Групи от тези хора, които, на доста негоден български, подлагат на критика публицистите, са постоянно недоволни. Те нормално са patreoti, обичат balgaria и се възмущават, че се пишат „ неприятни неща “. Те в никакъв случай не отварят да прочетат да вземем за пример раздела за просвета (какви ги приказвам пък и аз…), в който ще видят положителните вести за триумфите на българи тук и там; не отварят да прочетат раздела за просвета, развлечение… не, четат „ черните вести “ и след това мрънкат, че „ единствено “ такива вести има. Уважаеми, странни хора, светът е цялостен с информация и към този момент е на един клик разстояние от вас. Вие си избирате какво да четете и какво – не.
Има ли „ занимателна “ публикация, те реагират: „ това са нелепости, не е съществено “; разгласява ли се сериозна вест или разбор – недоволстват, че е прекомерно песимистично.
Обвиняват ни, че сме пускали „ единствено простотии “ за известните хора. Първо: не е правилно, само че тези обичат да приказват по този начин – по принцип; на едро, да обобщават; тяхната дума е генерална за всичко! Ако видят една вест за чалга певица – с чиста съвест упрекват, че се написа САМО за чалга певици. И второ: за какво вест или разбор за Близкия Изток, да речем – подобен, който изяснява за какво има проблем с бежанците и по какъв начин да се реши, материал, коствал седмици работа – се чете към 50 пъти (да, „ пъти “) по-малко от вест за разголена певица на плажа? Ние ли сме отговорни – публицистите? Ние им предлагаме и двете, те си избират второто, само че най-после ние сме отговорни за историята в техния браузър, по този начин ли?
Според вас, какъв брой от тези хора могат да назоват един проверяващ публицист или специалист по Близкия Изток, боен сътрудник (не български – в международен мащаб), който си рискува живота, с цел да има истината публичност?
А, съгласно вас, какъв брой от тях могат да ви изредят имената и да ви опишат в детайли биографиите на всички финалисти във всяко ВИП, МИП, МАСТЪР и така нататък риалити шоу сега?
И сме седнали да чакаме отбрана за свободата на словото и публицистиката – стожер на демокрацията… Каква народна власт, каква независимост, каква публицистика, кви пет лв.! При състояние, че и в този момент има куп хора, които ме псуват, че до момента в който изчетат всички тия думи, им се стопли ракията.
Ако в някоя естествена страна, за толкоз малко време се случи толкоз доста експанзия към публицистите, хората ще се зачудят какво се случва. Ще надигнат глас. То не че тук не се чу гласът на народа, де… Там, където изобщо някой излезе от летаргията, се сети неенергично – с махване на ръка, като ленив господар от роман на някой Възрожденец, да изпердаши умно в общественото пространство, че на журналята им е малко това. Още би трябвало да ги бият. Без да се замисли, че по този начин си пожелава повече да бият личните му очи и уши. Половинсекундна мисъл, роден от половин мозъчна клетка с деменция.
Когато арестуваха двамата публицисти, които проверяваха корупционни практики (повтарям: „ арестуваха “), прекомерно доста хора (драгият читател/слушател/зрител) се обадиха, изливайки АНОНИМНИТЕ СИ КОМЕНТАРИ в интернет, че те нямали работа там, че сами са си отговорни и така нататък Ама несъмнено – то и ограбените сами са си отговорни – има ли са какво да им крадат; и изнасилените – са си го търсили; жертвите на принуждение – и те; убитите са си го заслужили.
А в този момент да забележим при какви условия са задържани – до момента в който са си вършели работата. И се стартира едно говорене в пространството, че те, видиш ли, се мислели за освен това от елементарните хора, какво желали – по-специално отношение ли? Замислете се какъв брой специалности има, в които по едно и също време рискуваш хем да те унищожават нарушителите, хем да те арестуват ченгетата. И си сред чука и наковалнята?
И още нещо, за което сътрудниците от „ Биволъ “ ни подсетиха: да, публицистите ИМАТ по-различен статут, през времето, в което си правят работата, тъй като тя е социална.
И не е въпрос единствено на „ чувство “, не – въпрос е на решение на Европейския съд за правата на индивида, чието решение България (като страна членка на ЕС) е ДЛЪЖНА да съблюдава. „ Има особено Решение по делото Goodwin, което обяснява, за какво публицистите се употребяват със специфичен статут! Защото играят фундаментална роля за информирането на обществеността по значими публични въпроси. И в случай че този специфичен статут не им се признае и не бъдат подпомагани от управляващите, това ще попречи на пресата да прави главната си функционалност – обезпечаване на точна и надеждна информация в публичен интерес “.
И до момента в който писах това, ми стана тъжно, тъй като си показах новата вълната от псуващи „ недоволни “, които отново ще пишат, че журналята са такива и онакива.
Стана ми тъжно, тъй като все по-малко смисъл виждам от това да има независимост на словото… корекция – от слово изобщо. На мнозина им липсва времето на соца – във вестниците единствено хубави вести, по малкия екран – усмивки, без неприятни вести, надлежно и без истината. Ама защо ви е тя? За какво ви е свободата на словото? Нито се яде, нито се пие. А хората без мнение и мисъл нямат и потребността да ги изричат.
Стана ми тъжно и поради още нещо – че мнозина се отвратиха, когато прочетоха думите „ Европейски “ и „ Права на индивида “ – за тях това за „ джендърски работи “. То в този момент е по този начин – щом някой приказва нещо, дето не го разбираш или по-лошо – го разбираш и не ти харесва, го обявяваш за джендърска работа. Каквото и да значи това.
Когато Тръмп мина границата и засегна публицистите в Съединени американски щати, даже обичаната му FOX, която не спираше да го хвали, се изправи против него. Но какво приказвам аз – за друга Вселена…
А знаете ли кое е доста обидно? Че ни ненавиждат и поучават хора, които крадат от служебното гориво, офис материали от работата, гледат все да минат метър, не зачитат обикновени правила на улицата, възпитават децата си в ненавист. Хора, чието най-опасно прекарване в службата е било да се порежат на принтерната хартия, назовават публицистите „ мишки “ и „ подлоги “. Журналистите, които сами вървят в гетата, вършат следствия в проведени незаконни групи, завират се във военни зони.
„ Мишки “, а?
Журналистите, които тичат натам, откъдето другите бягат.
И тази група хора, която е непрекъснато шумна из общественото пространство, само че постоянно като навалица – в никакъв случай като име, тази група, като всяка друга, е уязвима за несправедливости. И какво става тогава? Какво става, когато им затръшнат вратата под носа от институции и институции? Когато им извърнат тил и доста постоянно БУКВАЛНО ги оставят да умират? Обръщат се към „ журналята “, към „ мишките “, „ боклуците “, „ подлогите “ – да търсят помощ. „ Само вие можете да ми помогнете…! “ – Знаете ли какъв брой пъти сме го чували това? И оказваме помощ, нищо, че сме „ мишки “. Започнаха хората да се обръщат ПЪРВО към медиите, без изобщо да търсят институции. И за какво по този начин? Или тогава ни обичат? А другояче – „ журналя “?
Дали има „ гнили ябълки “ измежду нас ли? Да, има. И поради тях сложихте всички ни под общ знаменател, по този начин ли? Да, има „ куклички “ и „ кифли “ – и мъжки, и женски, измежду нашите среди. Дошли измежду нас, с цел да търсят трамплин за кариерно израстване. Стойки за микрофони, които не зачитат обикновена нравственос. Някои от тях до Народното събрание стигнаха през годините. Но ние не сме тях. Никоя група не се дефинира от греховете на „ гнилите ябълки “.
И някакви хора излезли на нещо, което назовават митинг – само че нито имат ясни претенции, нито имат концепция какво оферират, в случай че, по знамение, завоюват „ идеята си “. Единственото, което стана изрично ясно от позицията им е, че ненавиждат публицисти. Едни от уредниците декларират, че в случай че зависи от тях – ще изтрият всички публицисти от лицето на земята. Участниците непосредствено нападнаха екип на bTV. Та тези хора желали смяна по техен аршин? Тези хора, носещи тениски с лика на Сталин, със сърп и чук, надписи Съюз на съветските социалистически републики и NAZI – те желали смяна.
Искали да няма повече публицисти, тъй като били чували, че публицистите са неприятни? Аха. Ами в случай че на тия хора някой таксиметров водач им вземе двойна цена – да няма повече таксиджии ли? Ако бакалинът ги „ удари “ в кантара? Всички магазинери – под ножа? Един служител на реда, в случай че им вземе подкуп – всички ченгета да изчезнат ли? А? в случай че боен джип ги засече – да се закрие армията? Или първо приказваме, а след това мислим? Ако изобщо мислим.
Видяха някои, че омразата е съвременна и докарва политически дивиденти и започнаха да я сеят за щяло и нещяло. А следствията? Дреме им! И се изявяват като бранители на някакви си идеали, родолюбци – които настройват хората едни против други – българи против българи… родолюбци…
Групи от тези хора, които, на доста негоден български, подлагат на критика публицистите, са постоянно недоволни. Те нормално са patreoti, обичат balgaria и се възмущават, че се пишат „ неприятни неща “. Те в никакъв случай не отварят да прочетат да вземем за пример раздела за просвета (какви ги приказвам пък и аз…), в който ще видят положителните вести за триумфите на българи тук и там; не отварят да прочетат раздела за просвета, развлечение… не, четат „ черните вести “ и след това мрънкат, че „ единствено “ такива вести има. Уважаеми, странни хора, светът е цялостен с информация и към този момент е на един клик разстояние от вас. Вие си избирате какво да четете и какво – не.
Има ли „ занимателна “ публикация, те реагират: „ това са нелепости, не е съществено “; разгласява ли се сериозна вест или разбор – недоволстват, че е прекомерно песимистично.
Обвиняват ни, че сме пускали „ единствено простотии “ за известните хора. Първо: не е правилно, само че тези обичат да приказват по този начин – по принцип; на едро, да обобщават; тяхната дума е генерална за всичко! Ако видят една вест за чалга певица – с чиста съвест упрекват, че се написа САМО за чалга певици. И второ: за какво вест или разбор за Близкия Изток, да речем – подобен, който изяснява за какво има проблем с бежанците и по какъв начин да се реши, материал, коствал седмици работа – се чете към 50 пъти (да, „ пъти “) по-малко от вест за разголена певица на плажа? Ние ли сме отговорни – публицистите? Ние им предлагаме и двете, те си избират второто, само че най-после ние сме отговорни за историята в техния браузър, по този начин ли?
Според вас, какъв брой от тези хора могат да назоват един проверяващ публицист или специалист по Близкия Изток, боен сътрудник (не български – в международен мащаб), който си рискува живота, с цел да има истината публичност?
А, съгласно вас, какъв брой от тях могат да ви изредят имената и да ви опишат в детайли биографиите на всички финалисти във всяко ВИП, МИП, МАСТЪР и така нататък риалити шоу сега?
И сме седнали да чакаме отбрана за свободата на словото и публицистиката – стожер на демокрацията… Каква народна власт, каква независимост, каква публицистика, кви пет лв.! При състояние, че и в този момент има куп хора, които ме псуват, че до момента в който изчетат всички тия думи, им се стопли ракията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ