Стана ми мило и малко тъжно, когато отново видях Едвин

Стана ми благо и малко тъжно, когато още веднъж видях Едвин Сугарев в тв приемника. Почувствах се като напролет на 1997 година. Замириса ми на теменужки, на гражданска война, на бармани – банкери и на ухиления Стефчо Софиянски. Стана ми и малко жалост за Бакърджиев, хотел “Хемус ” и войната му с комунистическия бетон. Натъжих се още и за Мистър 10 %, премиера от малцинствата, както и за Агенцията по приватизация, Антоан Николов и всички други останали татковци на актуалната сволач, представяща себе си за притежател на достоверна народна власт.

Между другото Едвин сподели, че Вучич ръководи Сърбия от 1917 година. Как минават годините, а? Като момент! Автоматично се натъжих за Ленин, а след това и за Троцки, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), Мексико, Сталин, Берия и Рибентроп.

Ех, този Едвин! Трябваше да си остане консул в Ниш. Forever. And ever.

Васил Петев

afera.bg