Те не го пускат в Шенген, той пита за Еврозоната
Стана като в пословицата " Те не го пускат в селото, той пита за поповата къща ". Мине - не мине, и на премиера Бойко Борисов му се доходи на влиятелно посетители. Сега шлагерът е Еврозоната. Същото беше и когато си мислеше, че ще е по-лесно да влезем в шенгенската зона, тъй като като полицейски началник познаваше критериите за запазване на границите.
От началото 2011 година чакаме в цялостна подготвеност да бъдем признати в Шенген. Спомняте ли си какво говореше тогава? " Още през днешния ден България би могла умерено да бъде призната в Шенген. Има една постройка да доизмажем и се надявам до края на февруари да я създадем " (02.02.2011). Всеки миг трябваше да прекрачим прага, само че си останахме с вдигнат крайник. Това беше преди 9 години, само че
Борисов отново е тук и речникът му е същият:
" Имаме да осъществим единствено едно изискване, ще го създадем неотложно и ще аплайваме още веднъж за Еврозоната ". Каза го на 10 април 2020 година в наличието на министъра на финансите Владислав Горанов, който посочи, че става дума за финансовата адекватност на " една банка ". С други думи, да доизмажем фасадата на една банка и придобиваме европейски документ за валидност да въведем общата валута. На брифинг предишния вторник (21 април) даже уточни корав период за работата на мазачите - до края на настоящата седмица, когато документите за влизане в чакалнята на Еврозоната ЕРМ-2 би трябвало да бъдат окомплектовани.
Трудно е да се преброи какъв брой пъти Борисов се зарече и отхвърли от Шенген и Еврозоната. Вярно е, че последния път не се отхвърли, а единствено се " огъна ". Навръх Великден беседва с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, с цел да отвърне на празничните й пожелания със поръчка България да форсира присъединението си към ЕРМ-2. Едва ли тъкмо тя ще му реши казуса, тъй като Еврокомисията поддържа България и за неотложно влизане в шенгенската зона, само че от това не произтича нищо. Борисов дефинира себе си като " елементарен " (простонароден) човек, а има една поговорка, че
" Простият човек и на Великден си е елементарен "
Няма подозрение, че България би трябвало да кандидатства и за Шенген, и за Еврозоната, тъй като е длъжна да го направи (когато е готова) според присъединителния си контракт за участие в Европейски Съюз. Но защото това няма да стане по едно и също време, едното ще предшества другото. Исторически видяно, най-естественият път за страните е първо да се причислят към шенгенската зона, а след това - към Еврозоната. Има единствено две изключения, и то на островни страни - Ирландия и Кипър. Причината е, че доверието се построява последователно. По-лесно е да пуснеш посетители в хола си, в сравнение с да им покажеш чекмеджето в спалнята, където държиш парите си.
Отварянето на вътрешните граници носи по-малък риск, тъй като в договорите съществуват благоприятни условия за затварянето им при настъпването на рецесии - каквато бе мигрантската през 2015 година и сегашната с ковид. Достатъчно е страните да уведомят другите за уважителните аргументи и си развързват ръцете да работят в отбрана на националните си ползи.
При Еврозоната ситуацията е друго. За нея не е очакван механизъм за овакантяване или изпъждане на страна, която след приемането й стартира да нарушава общоприетите правила. Такъв бе казусът с Гърция по време на финансовата рецесия през 2008-2009 година, когато на доста страни им се искаше да се отърват от гръцкото дългово задължение, а и самата Гърция подмяташе, че може да се оттърве от техния тормоз, като зареже еврото и се върне към драхмата. Но нито едното, нито другото бе допустимо и по тази причина бе основан стабилизиращ механизъм от 700 милиарда евро, който да предотврати верижна финансова рецесия. Заедно с него бяха наложени тежки фискални и обществени ограничавания на Гърция. Компромисът бе противен, само че неминуем.
Положението бе толкоз сериозно, че през март 2011 година Еврозоната за първи път се отвори към страните отвън нея посредством Пакта " Евро плюс ", който трябваше да ги притегли към общи дейности за стабилизиране на еврото. Тогава Борисов простодушно си намерения,
че му се отваря задна врата към Еврозоната,
откакто същия месец му бе затръшната вратата към шенгенската зона. Той се втурна въодушевено да се възползва от пролуката, като събра " на автограф " единодушието на министрите, тъй като не искаше да губи време даже за привикване на съвещание. Година по-късно осъзна последователно, че е склонил да натовари страната освен с вноски за милиарди евро в механизъм, който не бе предопределен за нейна поддръжка, само че и щеше да се откаже от конкурентните преимущества на българската данъчна система, както и да замрази заплатите и да вдигне възрастта и стажа за пенсия. Едва тогава Народното събрание ратифицира подписания от Борисов документ с ангажимента, че си резервира запаси по неизгодните клаузи. Така постъпиха и други страни от Източна Европа, които не членуват в Еврозоната, и " Евро плюс " бързо загуби смисъл. Днес никой не приказва за него.
Борисов разбра, че през мислена врата няма да влезе на никое място, и продължи да чака благоприятен миг да почука на същинската. Като характерен артикул на българския преход, чиято икономическа аномалия трае три десетилетия, той разчиташе на спешен интервал за реализиране на финансови цели ( " риба в мътна вода " ). Хрумна му, че може да се промъкне около Хърватия, която също се пробва да влезе в Еврозоната, преди да е влезнала в Шенген. Със светнали очи той изложи на 10 април прозрението си: „ Ще бъдем признати и тогава ще ни разрешат суапови заплащания
и ще се закачим към главния „ тръбопровод “ в Европейски Съюз “
Метафората с водопровода му пристигна след стартирането на спешния тръбопровод през Мало Бучино за Перник, който ще издави перничани, тъй като заради високото си налягане им пука тръбите. Десет дни по-късно, на 21 април, изясни какво схваща под суапови заплащания: " Колкото лв. имаме, толкоз евро ще получим. Няма да чакаме като гърците за 50 евро на банкомат ". Финансовият министър Горанов облече мисълта му в наукообразна форма: " С присъединението ни в чакалнята на Еврозоната ЕЦБ ще подписа суап с Българска народна банка за замяна на лв. против евро, което е от изключителна помощ и поддръжка на механизма за валутния ръб в България. Свободно и без ограничавания Българска народна банка ще праща левове в ЕЦБ, а ЕЦБ ще връща евро ". Красива вероятност, като се има поради, че българите имат причина да са недоверчиви към игрите на властта с лв. и при започване на годината се втурнаха да го сменят против евро, щом чуха, че следва нов опит за влизане в ЕРМ-2. На другия ден ЕЦБ удостовери, че отпуска такава суапова линия за 2 милиарда евро до края на годината, което означаваше, че се съгласява да играе ролята на обмен бюро за България, само че не и че дава единодушие за влизането й в ЕРМ-2.
Но по какъв начин да се в профил последната спънка съгласно проекта на Борисов? Икономисти показаха, че става дума за финансовата адекватност на Първа капиталова банка, която получи инструкции от Европейската централна банка (ЕЦБ) да попълни капитала си до 26 април. На 15 април профилираното издание " Капитал " изясни за какво това няма да стане на пазарен принцип, който е разрешеният от Европейски Съюз. Частната банка би трябвало да пусне облигации по 8 лева парчето, а те сега се котират на 2,20 лева Седмица по-късно, когато котировката бе 2,40 лева, бе изработен трети опит, а желаната цена бе 5,00 лева с желанието да се наберат 200 млн. лева (близо 100 млн. евро) за 40 000 акции. Търсенето на претенденти можеше да се проточи.
Борисов обаче сподели:
" ще го създадем неотложно “
Това значи, че има нещо поради по държавна линия. Вярно е, че страната бълха ще я ухапе, в случай че налее оставащите 80 млн. евро в името на по-големия народен интерес. Но това би била непозволена държавна помощ в нарушаване на европейските правила за защита на конкуренцията. Хитростта е, че Еврокомисията разхлаби контрола си за държавната помощ поради ковид. Колко му е вместо опазването на здравето и закъсалата стопанска система да подпре една частна банка. Ако Брюксел се възпротиви, Борисов има и различен ход: доверени частници да налеят парите, а той да ги компенсира по различен метод с европейски и държавни средства. Малко ли частници са назначени за притежатели на медии и футболни тимове, макар че това не е преференциален бизнес и би трябвало да им носи загуби?
Тук обаче не се взема поради последната спънка, която прави връзката сред Шенген и Еврозоната - единодушието на всички страни. Непреодолимата преграда за Шенген - Нидерландия - стои и на входа на Еврозоната. Тя няма доверие на България поради корупцията на високо ниво и в типичната си искреност не стопира да й го повтаря. Нейният финансов министър Вопке Хокстра се прочу с непреклонност във всички диалози за дългова взаимност по време на рецесията. Досега не се е чуло Борисов да го е потърсил за мнение по какъв начин би гледал на България в чакалнята за Еврозоната. И Горанов мълчи по въпроса.
Коментар: Светослав Терзиев, вестник Сега
От началото 2011 година чакаме в цялостна подготвеност да бъдем признати в Шенген. Спомняте ли си какво говореше тогава? " Още през днешния ден България би могла умерено да бъде призната в Шенген. Има една постройка да доизмажем и се надявам до края на февруари да я създадем " (02.02.2011). Всеки миг трябваше да прекрачим прага, само че си останахме с вдигнат крайник. Това беше преди 9 години, само че
Борисов отново е тук и речникът му е същият:
" Имаме да осъществим единствено едно изискване, ще го създадем неотложно и ще аплайваме още веднъж за Еврозоната ". Каза го на 10 април 2020 година в наличието на министъра на финансите Владислав Горанов, който посочи, че става дума за финансовата адекватност на " една банка ". С други думи, да доизмажем фасадата на една банка и придобиваме европейски документ за валидност да въведем общата валута. На брифинг предишния вторник (21 април) даже уточни корав период за работата на мазачите - до края на настоящата седмица, когато документите за влизане в чакалнята на Еврозоната ЕРМ-2 би трябвало да бъдат окомплектовани.
Трудно е да се преброи какъв брой пъти Борисов се зарече и отхвърли от Шенген и Еврозоната. Вярно е, че последния път не се отхвърли, а единствено се " огъна ". Навръх Великден беседва с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, с цел да отвърне на празничните й пожелания със поръчка България да форсира присъединението си към ЕРМ-2. Едва ли тъкмо тя ще му реши казуса, тъй като Еврокомисията поддържа България и за неотложно влизане в шенгенската зона, само че от това не произтича нищо. Борисов дефинира себе си като " елементарен " (простонароден) човек, а има една поговорка, че
" Простият човек и на Великден си е елементарен "
Няма подозрение, че България би трябвало да кандидатства и за Шенген, и за Еврозоната, тъй като е длъжна да го направи (когато е готова) според присъединителния си контракт за участие в Европейски Съюз. Но защото това няма да стане по едно и също време, едното ще предшества другото. Исторически видяно, най-естественият път за страните е първо да се причислят към шенгенската зона, а след това - към Еврозоната. Има единствено две изключения, и то на островни страни - Ирландия и Кипър. Причината е, че доверието се построява последователно. По-лесно е да пуснеш посетители в хола си, в сравнение с да им покажеш чекмеджето в спалнята, където държиш парите си.
Отварянето на вътрешните граници носи по-малък риск, тъй като в договорите съществуват благоприятни условия за затварянето им при настъпването на рецесии - каквато бе мигрантската през 2015 година и сегашната с ковид. Достатъчно е страните да уведомят другите за уважителните аргументи и си развързват ръцете да работят в отбрана на националните си ползи.
При Еврозоната ситуацията е друго. За нея не е очакван механизъм за овакантяване или изпъждане на страна, която след приемането й стартира да нарушава общоприетите правила. Такъв бе казусът с Гърция по време на финансовата рецесия през 2008-2009 година, когато на доста страни им се искаше да се отърват от гръцкото дългово задължение, а и самата Гърция подмяташе, че може да се оттърве от техния тормоз, като зареже еврото и се върне към драхмата. Но нито едното, нито другото бе допустимо и по тази причина бе основан стабилизиращ механизъм от 700 милиарда евро, който да предотврати верижна финансова рецесия. Заедно с него бяха наложени тежки фискални и обществени ограничавания на Гърция. Компромисът бе противен, само че неминуем.
Положението бе толкоз сериозно, че през март 2011 година Еврозоната за първи път се отвори към страните отвън нея посредством Пакта " Евро плюс ", който трябваше да ги притегли към общи дейности за стабилизиране на еврото. Тогава Борисов простодушно си намерения,
че му се отваря задна врата към Еврозоната,
откакто същия месец му бе затръшната вратата към шенгенската зона. Той се втурна въодушевено да се възползва от пролуката, като събра " на автограф " единодушието на министрите, тъй като не искаше да губи време даже за привикване на съвещание. Година по-късно осъзна последователно, че е склонил да натовари страната освен с вноски за милиарди евро в механизъм, който не бе предопределен за нейна поддръжка, само че и щеше да се откаже от конкурентните преимущества на българската данъчна система, както и да замрази заплатите и да вдигне възрастта и стажа за пенсия. Едва тогава Народното събрание ратифицира подписания от Борисов документ с ангажимента, че си резервира запаси по неизгодните клаузи. Така постъпиха и други страни от Източна Европа, които не членуват в Еврозоната, и " Евро плюс " бързо загуби смисъл. Днес никой не приказва за него.
Борисов разбра, че през мислена врата няма да влезе на никое място, и продължи да чака благоприятен миг да почука на същинската. Като характерен артикул на българския преход, чиято икономическа аномалия трае три десетилетия, той разчиташе на спешен интервал за реализиране на финансови цели ( " риба в мътна вода " ). Хрумна му, че може да се промъкне около Хърватия, която също се пробва да влезе в Еврозоната, преди да е влезнала в Шенген. Със светнали очи той изложи на 10 април прозрението си: „ Ще бъдем признати и тогава ще ни разрешат суапови заплащания
и ще се закачим към главния „ тръбопровод “ в Европейски Съюз “
Метафората с водопровода му пристигна след стартирането на спешния тръбопровод през Мало Бучино за Перник, който ще издави перничани, тъй като заради високото си налягане им пука тръбите. Десет дни по-късно, на 21 април, изясни какво схваща под суапови заплащания: " Колкото лв. имаме, толкоз евро ще получим. Няма да чакаме като гърците за 50 евро на банкомат ". Финансовият министър Горанов облече мисълта му в наукообразна форма: " С присъединението ни в чакалнята на Еврозоната ЕЦБ ще подписа суап с Българска народна банка за замяна на лв. против евро, което е от изключителна помощ и поддръжка на механизма за валутния ръб в България. Свободно и без ограничавания Българска народна банка ще праща левове в ЕЦБ, а ЕЦБ ще връща евро ". Красива вероятност, като се има поради, че българите имат причина да са недоверчиви към игрите на властта с лв. и при започване на годината се втурнаха да го сменят против евро, щом чуха, че следва нов опит за влизане в ЕРМ-2. На другия ден ЕЦБ удостовери, че отпуска такава суапова линия за 2 милиарда евро до края на годината, което означаваше, че се съгласява да играе ролята на обмен бюро за България, само че не и че дава единодушие за влизането й в ЕРМ-2.
Но по какъв начин да се в профил последната спънка съгласно проекта на Борисов? Икономисти показаха, че става дума за финансовата адекватност на Първа капиталова банка, която получи инструкции от Европейската централна банка (ЕЦБ) да попълни капитала си до 26 април. На 15 април профилираното издание " Капитал " изясни за какво това няма да стане на пазарен принцип, който е разрешеният от Европейски Съюз. Частната банка би трябвало да пусне облигации по 8 лева парчето, а те сега се котират на 2,20 лева Седмица по-късно, когато котировката бе 2,40 лева, бе изработен трети опит, а желаната цена бе 5,00 лева с желанието да се наберат 200 млн. лева (близо 100 млн. евро) за 40 000 акции. Търсенето на претенденти можеше да се проточи.
Борисов обаче сподели:
" ще го създадем неотложно “
Това значи, че има нещо поради по държавна линия. Вярно е, че страната бълха ще я ухапе, в случай че налее оставащите 80 млн. евро в името на по-големия народен интерес. Но това би била непозволена държавна помощ в нарушаване на европейските правила за защита на конкуренцията. Хитростта е, че Еврокомисията разхлаби контрола си за държавната помощ поради ковид. Колко му е вместо опазването на здравето и закъсалата стопанска система да подпре една частна банка. Ако Брюксел се възпротиви, Борисов има и различен ход: доверени частници да налеят парите, а той да ги компенсира по различен метод с европейски и държавни средства. Малко ли частници са назначени за притежатели на медии и футболни тимове, макар че това не е преференциален бизнес и би трябвало да им носи загуби?
Тук обаче не се взема поради последната спънка, която прави връзката сред Шенген и Еврозоната - единодушието на всички страни. Непреодолимата преграда за Шенген - Нидерландия - стои и на входа на Еврозоната. Тя няма доверие на България поради корупцията на високо ниво и в типичната си искреност не стопира да й го повтаря. Нейният финансов министър Вопке Хокстра се прочу с непреклонност във всички диалози за дългова взаимност по време на рецесията. Досега не се е чуло Борисов да го е потърсил за мнение по какъв начин би гледал на България в чакалнята за Еврозоната. И Горанов мълчи по въпроса.
Коментар: Светослав Терзиев, вестник Сега
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ