Стакевци е село, за което чух за първи път, когато

Стакевци е село, за което чух за първи път, когато се заприказва, че началник Филип Захариев е подхванал приключението да отвори там fine dining ресторант.Всичко е гранично тук. Сръбската граница, единствено на четири километра от селото, мнението на хората за ресторанта, смелостта на Филип… Безгранично е единствено въображението му, което стига до реализацията на план, в който съвсем никой не има вяра.Тръгваме група от девет души, всеки по друго време и сборният пункт е ресторант „ Она “, с акцентиране на последната писмен знак по законите на северозападния акцент. Запазили сме местата четири месеца по-рано.Решаваме да пообиколим региона. Първата ни цел е Белоградчик и скалите знамение, които съм посещавала като ученичка. На няколко километра преди града се зареждат скални фигури, които изумяват с размера си. Поемаме по непряк път, който очевидно преди е бил част от туристически маршрут, в този момент е позапуснат, само че пък по него стигаме до главните фигури и можем да ги обиколим от всички страни. Не знам дали през лятото това място е посещавано, само че при започване на пролетта то е пусто и празно. Гората към скалите живее личен живот. Синчец пробива сухите листа, кукуряк зеленее, цъфнали иглики по поляните, а над тях – митични същества, птици, човешки фигури се извисяват, от време на време до двеста метра височина, скални масиви, които изумяват и стопират дъха. Адам и Ева, Момичето, Метохът, Мечката, Лъвът са единствено част от изваяните от природата фигури към Белоградчик и околните села. Градчето си живее безшумно и непретенциозно, няколко девойки бездействат пред кафето на площада, деца тичат в топлия следобяд и се редят на опашка за захарен памук. Имаме много време до срещата с останалата част от групата и се връщаме по пътя назад до село Боровица, където е и винарната с нашумялото в последно време вино. Влизаме в магазина, посреща ни основната техноложка на винарната, доста приятна жена, която ни споделя истории за вино, земя, сортове грозде, за французина технолог, който коленичил с белия си ленен панталон и целунал земята, когато за първи път дошъл в селото. Не взел една стотинка за основаването на виното, тъй като се влюбил в мястото, което му напомняло родното му френско село. Купуваме от Белия Муж, от Белата Рада, все забавни имена за вино, купуваме и от награденото за 2021 година и се запътваме към Стакевци.Пристигаме в селото, намираме елементарно къщата. Яна, приятелката на Филип, ни посреща. Ефирно красиво създание, все едно паднало на това място от друга планета. Бялата ѝ кожа излъчва деликатност и здраве, тя се усмихва и всичко към нея става по-красиво и значимо. Настанява ни в къщата, където има три стаи за гостите, запазили вечеря. Престоят тук е проведен. Ресторантът може да поеме четиринайсет души, за толкоз има място за преспиване. Къщите са селски, реновирани от Филип, с чисти и приятни стаи. Представям си труда, който са хвърлили, с цел да ги създадат още веднъж приветливи и обитаеми. Групата постепенно се събира. Ресторантът е огромна стая с дълга маса по средата. Чипровските черги греят и описват истории, картините са колажи, собственоръчно направени от Филип, фотографии със странни форми и цветове, чудесно пасващи на ситуацията и придаващи ѝ извънредно съвременен тип. Старо и ново, съвременно и обичайно, северно и северозападно са преплетени в едно цяло. Масата е подредена толкоз красиво, че не ти се желае да нарушаваш по никакъв метод съвършенството ѝ. Старите свещници оказват помощ ситуацията да наподобява хем бохемска, хем обичайната, хем ефирна и дружно с цъфналите клончета от дървото в градината, потопени в изящни дребни вазички, основава чувство за ново начало, също като пролетта. Не съм и предполагала, че може една маса да събере познати и непознати и да ги сплоти към концепцията за добра храна и вино. Разговорите са към храната, идеализма на Филип, упоритостта му да следва фантазиите си, избора му на мястото, селото, продуктите и менюто. И в един миг представлението стартира. Редят се не ястия, а творби на изкуството. Местните артикули са на респект, Филип избира производители от селото, от близкия град, от които купува единствено чиста храна. Трудна задача, само че както проличава по резултата, изпълнена добре. В чиниите има подправки от личната градина, сом от Дунава, риба от локалната река, телешко от региона, яйца от съседа, вино от близката Боровица. За карпачото от пъстърва, маринована в алено цвекло и портокал и гарнирана с трюфел от Враца, с лешници от двора и стафиди, има история. В прилежащото село се заселва руснак, който продава всичките си притежания в родината си, с цел да отглежда пъстърва и шаран в речна вода, да се усеща прелестно и да е благополучен. Филип купува пъстървата от него, чиста, свободно плуваща. Поднася ни корен от целина, приготвена в тесто, омесено със сено. Целината се пече на муден огън, с цел да поеме аромата на сеното, само че да резервира сочността си. Сосът е подготвен със сок от целина, а частите целина са гарнирани с нарязана на кубчета зелена ябълка в сос от карамелизирано масло. Всичко това е поръсено с пуканки от елда. Може би за някои е неуместна композиция, само че персонално аз се любувам на всяка хапка. Минаваме към дунавския сом, донесен същия ден от Лом, подготвен в крем чорба от манатарки, набрани в гората край Стакевци. Сомът е доста тънко запечен и посипан с твърдия кашкавал от Боровица, от който купуваме на връщане. Цялата паница е украсена и гарнирана с орехчета, набрани от дървото на камериерката, пристигнала от прилежащите села, подарък за Филип и Яна, и в добавка – още веднъж малко врачански трюфел. След рибната фиеста почистваме вкусовите си рецептори с плодово сорбе и прекосяваме към патешките гър-ди, гарнирани с печен карфиол, пасиран с кашу, чипс от земна ябълка и сос от алено вино, ягоди и малко балсамико, и всичко посипано с пудра от магданоз. Филип изяснява по какъв начин е приготвил всяко ядене, от кое място е купил или набрал продуктите, несъвместимата съгласуемост сред тях, а Яна ефирно се носи сред нас с чинии в ръка и всичко през техните очи придобива различен смисъл, усет и мирис. Двамата придават напълно нов прочит на другояче елементарните и елементарни съставки. Виното добавя прелестно и рибата, и патешкото. Идва време за десерта, и то не един, а два. Чийзкейк с шафран и крема сирене от локалната кравеферма – цялото това жълто богатство лежи върху блат от лешници и карамелизирани круши и е поръсено с гранита от компот от тиква. Вкусът е компактен, запаметяващ се. Вторият десерт е шоколадов ганаш с манатарки, още веднъж необикновена, само че доста забавна композиция. Силният мирис и усет на манатарката сполучливо е смесен с шоколада, а златното покритие Филип употребява, с цел да спомене за златото, което се намира в Стакевската река, най-богатото речно златно находище в страната. Филип споделя случки толкоз увлекателно и живо, че не усещаме по кое време нощ-та е преполовила. Очаровани сме от желанието му да придаде нова форма на селото, да го обвие в семпла, само че красива обвивка, да осмисли всяка минута, да я трансформира в дълго прекарване, да се отърве от скуката на този изостанал регион и да потвърди, че на всички места се случват чудеса, стига да можеш да мечтаеш и да превръщаш фантазиите си в дейности.ОЩЕ...