Седмицата: Камъните ПАДАТ на 27 октомври
СтабиУни сме! Пълен винкел в цяла Изборна България! Изминалата седмица ги бетонира всеизборните неща баш като винкел остъклен балкон на панелка. И да се спраска стъкларията, винкелът си е там – незабавно стъклото може да се размени с шперплат, по-сигурно с ръждясала ламарина. По-евтино е, а най-много по-уютно. Изобщо не се постанова, щото няма и по какъв начин, да се гледа на открито, отвън личното му пространство да се разстройва гласоподавателят. Ако въпреки всичко желае нещо да гледа, всичко си го има в телефона.
И на най-любознателните единици от изборното ни народонаселение (без значение гласоподава ли към момента или към този момент въобще не), каквото и да е и най-умно устройство не му дава даже и най-тъп отговор таман на въпроса защо аджеба му е правото на глас – все по-изконно. Понеже то самите ни избори станаха изконни – изначално се знае, че ще са най-малко два пъти годишно и още по-изконно нищо няма да се промени след тях. Е, ще влезе в Народното събрание изненадващо (или пък не!) някой „ шперплат “ – примерно вид „ възвишен “ със запасан първо на предника, след това на дирника „ меч “, единствено с цел да стане на тресчици под личните си шутове. И това по образеца и на „ редовно “ разпарчетосване – я „ сарайско-деребейски “, я „ корнелско + левашкообединително “, я до момента в който „ смяна “ изгризва дясното като ряпа, сякаш извадена с общи кански старания против всичко и всички.
Та по този начин! Стабилността ни, види се, ни е в забрадка вързана освен за седмия парламентарен избор за някакви си 2-3 години, а за и след него отново. Затвърди се и през миналата публично предизборна седмица същото дето твърдо си го знаем дори и без шперван балкон. „ Няма да има изненади на идния избор на 27 октомври “, „ Избирателите няма да изненадат (дори и) социолозите “, „ Съставянето на кабинет в границите на 51-вия парламент няма да е лесна задача “ – значи напряко пиши го бегал. Колкото и политсили - 6-7-8 като начало (после ще видим), да прескочат в разградения двор, никоя няма даже да се приближи до лично болшинство. Ама към този момент няма да е задоволително „ болшинството “ на 2, даже и на 3, като нищо и на 4 от тях. Пак ГЕРБ ще е „ първа политическа мощ “, само че „ най-много “ с към 70 депутати. Отново боят ще е за „ второто място “ – сега сред ПП-ДБ и „ Възраждане “, посредством което „ спечелилият “ в тоя пердах ще получи „ най-много “ малко над 40 депутати. Останалите ще са „ най-много “ с по към 20 депутати, като абонираните за последните места преди „ шперплатите “ ще са Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които може и до 20 да не го докарат.
Всичко това систематизирано за следващ път очевадно си е един огромен „ най-малко “. Така де, и сляп да си, отново виждаш, че идващото „ парламентарно болшинство “ е (не)възможно само сред ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Ново начало (на „ другото “ Движение за права и свободи в действителност, като се изключи че е АСП, числеността му може да се окаже преместена от сараите на „ по-топло “ място). Освен в случай че „ Възраждане “ внезапно не си смени и „ политиката “ да им е както сметките – сякаш през лв., само че в евро. И както са срещу Европейски Съюз, само че имат евродепутати. Това обаче баш за тях значи освен „ от изток “ да им закрият паричните потоци, а напряко да се затрият като партия – да останат на изсъхнало в личния си „ родолюбив “ поток, в който плават, плавали са и ще плават какви ли не други офталмологични корабчета.
И по този начин същински постоянният (не единствено винкелованият) извод какво да се прави на напълно наближилите отново предварителни парламентарни избори е напълно забележим даже и през шперплат, дори и през ламаринената наслойка в нечии глави.
Ето го и дневният режим за изборния 27 октомври:
Още в събота, в деня за размисъл, си навивате тревога за неделята. Ама не да ставате, с цел да ходите да гласувате. А с цел да си преместите стрелките на часовника с един час обратно, тъй като тъкмо сред (не)мисленето и (не)гласуването се връщаме от лятното към астрономическото часово време. Още от това събитие печелите един час повече спане. Всъщност тази стъпка не е наложителна в режима, може и тревога да не включвате, че в този момент кой ти гледа „ малоумен “ часовник, всички са с „ умни “, местят им се стрелките автоматизирано. Така печелите още сън, щото не се постанова да се събуждате дори и за 2 минути. И като сте се засилили с тия спящи екстри, що въобще да ставате и да си нарушавате към този момент изконното спящото негласуване поради някакви си все изконно политпартийни шпернати ламарини.
Пък в случай че някой си намерения въпреки всичко (на сън), че след следващото изборно проваляне на тая наслойка, може да последва отново „ камъните падат “ по държавността, да не се стряска (на сън). Камъните у нас (не)падат нескрито – единствено се замерят с тях един различен, с цел да си строят политпартийните огради. Е, това до момента в който някои спящи не се сетят да си навият алармите и въпреки всичко да отидат да гласоподават, та да се изкърти тоя властови комфортен за всички власт(не)искащи балкон, заедно с винкелите (им). Ама това е „ сън сънувах, блага моя майно льо “ или някаква друга сходна (не)мелодична сглобка.
И на най-любознателните единици от изборното ни народонаселение (без значение гласоподава ли към момента или към този момент въобще не), каквото и да е и най-умно устройство не му дава даже и най-тъп отговор таман на въпроса защо аджеба му е правото на глас – все по-изконно. Понеже то самите ни избори станаха изконни – изначално се знае, че ще са най-малко два пъти годишно и още по-изконно нищо няма да се промени след тях. Е, ще влезе в Народното събрание изненадващо (или пък не!) някой „ шперплат “ – примерно вид „ възвишен “ със запасан първо на предника, след това на дирника „ меч “, единствено с цел да стане на тресчици под личните си шутове. И това по образеца и на „ редовно “ разпарчетосване – я „ сарайско-деребейски “, я „ корнелско + левашкообединително “, я до момента в който „ смяна “ изгризва дясното като ряпа, сякаш извадена с общи кански старания против всичко и всички.
Та по този начин! Стабилността ни, види се, ни е в забрадка вързана освен за седмия парламентарен избор за някакви си 2-3 години, а за и след него отново. Затвърди се и през миналата публично предизборна седмица същото дето твърдо си го знаем дори и без шперван балкон. „ Няма да има изненади на идния избор на 27 октомври “, „ Избирателите няма да изненадат (дори и) социолозите “, „ Съставянето на кабинет в границите на 51-вия парламент няма да е лесна задача “ – значи напряко пиши го бегал. Колкото и политсили - 6-7-8 като начало (после ще видим), да прескочат в разградения двор, никоя няма даже да се приближи до лично болшинство. Ама към този момент няма да е задоволително „ болшинството “ на 2, даже и на 3, като нищо и на 4 от тях. Пак ГЕРБ ще е „ първа политическа мощ “, само че „ най-много “ с към 70 депутати. Отново боят ще е за „ второто място “ – сега сред ПП-ДБ и „ Възраждане “, посредством което „ спечелилият “ в тоя пердах ще получи „ най-много “ малко над 40 депутати. Останалите ще са „ най-много “ с по към 20 депутати, като абонираните за последните места преди „ шперплатите “ ще са Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които може и до 20 да не го докарат.
Всичко това систематизирано за следващ път очевадно си е един огромен „ най-малко “. Така де, и сляп да си, отново виждаш, че идващото „ парламентарно болшинство “ е (не)възможно само сред ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Ново начало (на „ другото “ Движение за права и свободи в действителност, като се изключи че е АСП, числеността му може да се окаже преместена от сараите на „ по-топло “ място). Освен в случай че „ Възраждане “ внезапно не си смени и „ политиката “ да им е както сметките – сякаш през лв., само че в евро. И както са срещу Европейски Съюз, само че имат евродепутати. Това обаче баш за тях значи освен „ от изток “ да им закрият паричните потоци, а напряко да се затрият като партия – да останат на изсъхнало в личния си „ родолюбив “ поток, в който плават, плавали са и ще плават какви ли не други офталмологични корабчета.
И по този начин същински постоянният (не единствено винкелованият) извод какво да се прави на напълно наближилите отново предварителни парламентарни избори е напълно забележим даже и през шперплат, дори и през ламаринената наслойка в нечии глави.
Ето го и дневният режим за изборния 27 октомври:
Още в събота, в деня за размисъл, си навивате тревога за неделята. Ама не да ставате, с цел да ходите да гласувате. А с цел да си преместите стрелките на часовника с един час обратно, тъй като тъкмо сред (не)мисленето и (не)гласуването се връщаме от лятното към астрономическото часово време. Още от това събитие печелите един час повече спане. Всъщност тази стъпка не е наложителна в режима, може и тревога да не включвате, че в този момент кой ти гледа „ малоумен “ часовник, всички са с „ умни “, местят им се стрелките автоматизирано. Така печелите още сън, щото не се постанова да се събуждате дори и за 2 минути. И като сте се засилили с тия спящи екстри, що въобще да ставате и да си нарушавате към този момент изконното спящото негласуване поради някакви си все изконно политпартийни шпернати ламарини.
Пък в случай че някой си намерения въпреки всичко (на сън), че след следващото изборно проваляне на тая наслойка, може да последва отново „ камъните падат “ по държавността, да не се стряска (на сън). Камъните у нас (не)падат нескрито – единствено се замерят с тях един различен, с цел да си строят политпартийните огради. Е, това до момента в който някои спящи не се сетят да си навият алармите и въпреки всичко да отидат да гласоподават, та да се изкърти тоя властови комфортен за всички власт(не)искащи балкон, заедно с винкелите (им). Ама това е „ сън сънувах, блага моя майно льо “ или някаква друга сходна (не)мелодична сглобка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ