Очакваме над 13 млн. чужди туристи в България през тази година
Стабилен туристически сезон в България и връщане до равнищата от преди пандемията и даже надхвърлянето им предвижда шефът на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма доцент доктор Румен Драганов в изявление за БНР Бургас.
„ Общо взето, постоянен туристически сезон. Постигнали сме някаква степен на резистентност, която ни доближава към числата от 2019 година. Тогава общо в България са влезнали 12,5 млн. задгранични гости, а тази година чакаме растеж с към 5 до 7%, което значи, че ще надхвърлим 13 милиона “, сподели той.
Но има и отрицателен миг и той е обвързван точно с морския туризъм, стана ясно от думите на доцент Драганов, който преди седмица сподели непосредствено пред тв " Bulgaria ON AIR ", че " морето дърпа туризма ни надолу ":
„ Имаме доста висок % нарастване във връзка с задграничните пристигания – сред 25 и 30% за първите три месеца на годината, а за юни имаме спад с близо 4% по отношение на предпандемичната 2019-а.
Когато проучваме каква е повода за него, виждаме, че става въпрос за началото на летния туристически сезон, т.е. морските хотели. И когато търсим разликата сред градските хотели в градовете с културен туризъм в градска историческа среда - като София, Пловдив, Казанлък, Велико Търново - и морските хотели, виждаме закъснение във връзка с предлагането на артикули, свързани с дигитализацията на туристическия артикул. Има закъснение по повод оптимизацията на търсачките на огромна част от морските хотели. От друга страна, нямаме опимизация и на маркетинга с тези търсачки, в случай че към този момент един път сме ги оптимизирали ".
Затова от института оферират да се насърчи маркетинговото наличие и, надлежно, автоматизацията на наличието, както и усилване позиционирането в обществените медии.
" В един миг по-големите хотели в огромните градове схванаха силата на това за огромна част от хората информацията да се намира в джоба им, т.е. в техния телефон. Но огромна част от морските хотели не разполагат с положителни уеб сайтове, с добра връзка, с добра противоположна връзка със своите клиенти. Някак си те стоят и чакат туристите да дойдат, а туристите отиват там, за където незабавно могат да намерят информация в джоба си, т.е. в телефона си ", уточни той.
Попитан по какъв начин се нареждат град Бургас и бургаският район на туристическата карта, доцент Драганов отговори: " Големият проблем на Бургас е, че ни липсва локалният туристически талант. Тоест ние не виждаме локалните туристически гилдии да имат интензивно отношение за маркетинговите акции, за електронната търговия, за маркетинга в обществените медии. Общината – отделено от бизнеса - и общините в целия бургаски район, кметовете се бяха събрали и бяха решили да вършат самолетна компания: нещо, което е доста надалеч от организацията и търговията в туризма.
В същото време, нямаме локалните гилдии, нямаме камара на хотелиерите, на ресторантьорите в град Бургас, която да не разрешава или да регулира безразборното строителство и застрояването, и непрекъснатото появяване на нови и нови кревати на пазара. Това руинира самия пазар и води до понижаване на междинната цена, на междинната претовареност и на междинния доход от налична стая за района.
А в тези общини, с които се конкурираме, локалната колегия е тази, която дава или не дава единодушие за позволение за строителство. Тук имаме единствено някакви потупвания по рамото, които на практика не водят до никакъв резултат ".
„ Общо взето, постоянен туристически сезон. Постигнали сме някаква степен на резистентност, която ни доближава към числата от 2019 година. Тогава общо в България са влезнали 12,5 млн. задгранични гости, а тази година чакаме растеж с към 5 до 7%, което значи, че ще надхвърлим 13 милиона “, сподели той.
Но има и отрицателен миг и той е обвързван точно с морския туризъм, стана ясно от думите на доцент Драганов, който преди седмица сподели непосредствено пред тв " Bulgaria ON AIR ", че " морето дърпа туризма ни надолу ":
„ Имаме доста висок % нарастване във връзка с задграничните пристигания – сред 25 и 30% за първите три месеца на годината, а за юни имаме спад с близо 4% по отношение на предпандемичната 2019-а.
Когато проучваме каква е повода за него, виждаме, че става въпрос за началото на летния туристически сезон, т.е. морските хотели. И когато търсим разликата сред градските хотели в градовете с културен туризъм в градска историческа среда - като София, Пловдив, Казанлък, Велико Търново - и морските хотели, виждаме закъснение във връзка с предлагането на артикули, свързани с дигитализацията на туристическия артикул. Има закъснение по повод оптимизацията на търсачките на огромна част от морските хотели. От друга страна, нямаме опимизация и на маркетинга с тези търсачки, в случай че към този момент един път сме ги оптимизирали ".
Затова от института оферират да се насърчи маркетинговото наличие и, надлежно, автоматизацията на наличието, както и усилване позиционирането в обществените медии.
" В един миг по-големите хотели в огромните градове схванаха силата на това за огромна част от хората информацията да се намира в джоба им, т.е. в техния телефон. Но огромна част от морските хотели не разполагат с положителни уеб сайтове, с добра връзка, с добра противоположна връзка със своите клиенти. Някак си те стоят и чакат туристите да дойдат, а туристите отиват там, за където незабавно могат да намерят информация в джоба си, т.е. в телефона си ", уточни той.
Попитан по какъв начин се нареждат град Бургас и бургаският район на туристическата карта, доцент Драганов отговори: " Големият проблем на Бургас е, че ни липсва локалният туристически талант. Тоест ние не виждаме локалните туристически гилдии да имат интензивно отношение за маркетинговите акции, за електронната търговия, за маркетинга в обществените медии. Общината – отделено от бизнеса - и общините в целия бургаски район, кметовете се бяха събрали и бяха решили да вършат самолетна компания: нещо, което е доста надалеч от организацията и търговията в туризма.
В същото време, нямаме локалните гилдии, нямаме камара на хотелиерите, на ресторантьорите в град Бургас, която да не разрешава или да регулира безразборното строителство и застрояването, и непрекъснатото появяване на нови и нови кревати на пазара. Това руинира самия пазар и води до понижаване на междинната цена, на междинната претовареност и на междинния доход от налична стая за района.
А в тези общини, с които се конкурираме, локалната колегия е тази, която дава или не дава единодушие за позволение за строителство. Тук имаме единствено някакви потупвания по рамото, които на практика не водят до никакъв резултат ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ