Съединените американски държави отложиха крайния срок за преговорите относно потенциалното закупуване на руския нефто-гигант ЛУКОЙЛ от западни инвеститори. Решението, обявено на 10 декември 2025 г., удължава периода с три месеца, до март 2026 г., за да се позволи по-дълбок анализ на геополитическите рискове и икономическите последици. Това е поредното удължаване в сложния процес, който започна преди година, на фона на санкциите срещу руската енергийна индустрия след инвазията в Украйна. Американското министерство на финансите подчерта, че целта е да се избегне хаос на пазара, без да се подкрепи Москва.
Ключовите участници в преговорите са американски хедж-фондове и европейски енергийни компании, които виждат в ЛУКОЙЛ възможност за диверсификация на доставките. Руският концерн, един от най-големите в света с активи в над 20 страни, е под натиск от западни ограничения, които забраняват търговия с руска нефт над определена цена. Предишният срок изтичаше в края на декември, но преговорите се забавиха заради несъгласия около цената – около 15 млрд. долара – и необходимостта от одобрение от ОПЕК+. „Това не е просто сделка, а стратегическо решение за глобалната енергийна сигурност“, коментира анонимен източник от Вашингтон.
Удължаването идва в момент на напрежение в енергийния сектор, където цените на петрола варират над 80 долара за барел поради зимни доставки и близкоизточно напрежение. За България, която разчита на ЛУКОЙЛ за рафинерия в Бургас, това означава продължителна несигурност в доставките. Правителството в София вече дискутира алтернативи с Турция и Гърция, за да се избегнат прекъсвания. Експертите предупреждават, че забавянето може да увеличи разходите за потребителите с до 10% през следващия квартал.
Русия от своя страна вижда в преговорите шанс за частично облекчение на санкциите, но Кремъл настоява за „равноправни условия“. Американските власти обаче са категорични: всяко споразумение ще включва строги клаузи за мониторинг на приходите. Това удължаване е баланс между икономическите интереси и политическите принципи, който може да определи бъдещето на руската енергия в Европа.
В по-широкия контекст, сделката е тест за международните отношения. Ако успее, тя би могла да стабилизира пазарите, но провалът рискува нови търговски войни. Докато преговорите продължават, святът наблюдава внимателно – всяко решение тук отеква в стотици икономики.
