Удължиха забраната за украинския внос до 15 септември
Срокът на възбрана за импорт на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 година Регламент за осъществяване на Комисията е оповестен на 5 юни 2023 година в Официалния вестник на Европейски Съюз, оповестяват от Министерството на земеделието.
С новото решение отпада дерогацията, която съществуваше до момента за контракти, подписани преди 24 април, когато в началото влезе в действие регламентът за възбрана на вноса на украинско зърно в петте европейските страни. Това изключение бе мощно подложено на критика от българските зърнопроизводители, които твърдяха, че не може да се управлява дали на границата не се показват подправени контракти.
Оценката на Комисията е посочила, че към момента са налице основни логистични усложнения и стеснен потенциал за депозиране. Инфраструктурата на петте страни членки продължава да бъде незадоволителна за справяне с повишаването на трафика, допълват от министерството.
Петте страни, които са най-засегнати от нараствания импорт на украински храни в Европейски Съюз, упорстваха рестриктивните мерки да продължат до края на годината, само че еврокомисията избра да ги удължи до събирането на реколтата, като се базира на статистика, съгласно която украинският импорт понижава от началото на годината.
ЕС отпусна на петте най-засегнати страни и 156 млн. евро от спешния си запас, с цел да компенсират фермерите си за вредите. От тях за България са планувани 26 млн. евро. За да преведе парите, еврокомисията изиска от националните управляващи да дефинират критерии и тавани за заслужено систематизиране на помощта.
В понеделник представител на комисията съобщи, че земеделците в петте наранени от украинския импорт страни не са получили контрактуваните компенсации от Европейски Съюз, защото Унгария към момента не е премахнала едностранните ограничения против украинския импорт, а това е предусловие за достъп до парите. Срокът, подложен от еврокомисията за обезщетяване на засегнатите земеделци, изтича през септември.
С новото решение отпада дерогацията, която съществуваше до момента за контракти, подписани преди 24 април, когато в началото влезе в действие регламентът за възбрана на вноса на украинско зърно в петте европейските страни. Това изключение бе мощно подложено на критика от българските зърнопроизводители, които твърдяха, че не може да се управлява дали на границата не се показват подправени контракти.
Оценката на Комисията е посочила, че към момента са налице основни логистични усложнения и стеснен потенциал за депозиране. Инфраструктурата на петте страни членки продължава да бъде незадоволителна за справяне с повишаването на трафика, допълват от министерството.
Петте страни, които са най-засегнати от нараствания импорт на украински храни в Европейски Съюз, упорстваха рестриктивните мерки да продължат до края на годината, само че еврокомисията избра да ги удължи до събирането на реколтата, като се базира на статистика, съгласно която украинският импорт понижава от началото на годината.
ЕС отпусна на петте най-засегнати страни и 156 млн. евро от спешния си запас, с цел да компенсират фермерите си за вредите. От тях за България са планувани 26 млн. евро. За да преведе парите, еврокомисията изиска от националните управляващи да дефинират критерии и тавани за заслужено систематизиране на помощта.
В понеделник представител на комисията съобщи, че земеделците в петте наранени от украинския импорт страни не са получили контрактуваните компенсации от Европейски Съюз, защото Унгария към момента не е премахнала едностранните ограничения против украинския импорт, а това е предусловие за достъп до парите. Срокът, подложен от еврокомисията за обезщетяване на засегнатите земеделци, изтича през септември.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ