Сродните души понякога се срещат, за да се разделят! Прави

Сродните души от време на време се срещат, с цел да се разделят! Прави ли ги това по-мъдри или се случва да деградират в връзките към останалите? Същестува теза, съгласно която сродните души са пристигнали на земята, с цел да изпитат любовта, другарството и поддръжката, доста постоянно обаче те се разделят по радикално разнообразни аргументи. Често окончателно.

Ето какво написа авторката София Димова по този въпрос, коства си да прочетем и осмислим. В последна сметка постоянно е значимо да запазим положителните си връзки въпреки и да сме надалеч един от различен.

Силните хора се срещат, с цел да се разделят.

Времето от срещата до раздялата е, с цел да се обогатят взаимно. Силните хора са една порода – сродни души.

Енергията сред тях е доста мощна.

Заедно са мощна машина.

Природата разделя всичко мощно.

Така е, с цел да могат да дадат сили на по-слабите.

Компенсиране на силите.

Нямаш власт над тази разлъка.

Просто продължаваш…

Тъжно е…

Но по-тъжно е, в случай че въобще не си ги срещал.

Кой е споделил, че животът е ария, розов, благополучен?

Такъв е, само че единствено броени мигове, поради които си заслужава цялото страдалчество на света.

Готов ли си да страдаш до последна капка кръв за един момент на същинско благополучие?

Разбира се, че да!

Тогава подготви се да срещнеш други сродни души, тъй като те са някъде по пътя ти.

Ще се появят, тъкмо когато най-вече се нуждаеш от тях.

Ще ги познаеш по откровената им усмивка.

А заговорите ли се, ще имаш чувството, че освен говорите на един език, а като че ли се познавате от години.

Сродните ти души те карат да се чувстваш благополучен със самия себе си – натурален, същински, спокоен, уравновесен, летящ свободно като птица.

Те ще ти вдъхнат религия и сили – капка живот.

Това са твоите най-верни другари – сегашни или бъдещи.

Сродните ти души най-бързо те напущат и за тях най-вече страдаш.

Страдание, обвързвано с неналичието на някой, който те е приемал, какъвто си – без никакви упования и искания да се промениш.

Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено с откровеност и обич.

Нищо не можеш да направиш, с цел да ги задържиш до себе си.

Остава единствено загатна, че въпреки и за малко, си бил с тях … и сте били щастливи.

Миг на същинско благополучие, поради който си коства цялата болежка и самота…

Автор: София Димова

Източник: Четилище