2 март 1855 г. Александър II става цар на Русия
Срещу Народното събрание в София има монумент на Александър II. Той е повдигнат като знак на самопризнание за неговото решение да разгласи война на Турция след кървавото потушаване на Априлското въстание. Надписът на монумента гласи: „ На царя – освободител”. Със същото послание Александър II е прочут в Русия. Прозвището му Цар Освободител не е поради това, че е освободил България от турско иго, а поради това, че по време на своето 26-годишно ръководство той освобождава съветските селяни от крепостничеството и ги оземлява.
В същото време той с имперска свирепост потушава протестите в Полша и Прибалтика. Въпреки провежданите промени, Александър II продължава политиката на угнетяване на полското национално придвижване. Януарското въстание от 1863-1864 година е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно състояние се резервира близо половин век. Забранени са изявленията на локалните езици – литовски, украински, беларуски, а полският е позволен единствено в частни диалози. В същото време във Финландия е възобновен Народното събрание, въведена е локална валута (финландска марка), финският език получава еднакъв статут с шведския.
Александър II Николаевич е император на Русия и популярен княз на Финландия от 1855 година до 1881 година от династията Романов-Холщайн-Готорп. Известен е с демократичните промени, които прави в Русия.
Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г.в Москва. Той е наследник на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При ръководството на татко му атмосферата в страната се основава на консервативни правила, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е извънредно строга.
Александър наследява трона след гибелта на татко си през 1855 година През първата година от ръководството си той продължава Кримската война, а след рухването на Севастопол, подписва мир. През идващите години Александър II организира редица промени, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното състояние на значим фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до основаването на доста нови предприятия. Най-важното видоизменение е анулацията със закон през 1861 година на крепостничеството, което от десетилетия стопира икономическото развиване на страната. При ръководството на Александър II са извършени и други значими промени. Цензурата е отслабена, отстранени са рестриктивните мерки за пътешестване в чужбина и е понижена държавната интервенция в ръководството на университетите. Съдебната система е преобразувана по френски модел, опростени са правосъдните процедури и е въведен нов углавен кодекс, отстранено е смъртното наказване, основана е система на локално самоуправление. През 1874 година съществено е реформирана армията, като е въведена всеобща военна тегоба.
През 1867 година Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати съветските права върху Аляска, която от 1799 година е експлоатирана взаимно от двете страни. Русия превзема обилни територии в Средна Азия – Бухара, Хива, Коканд В региона на външната политика император Арлександър II обръща изключително внимание на така наречен Източен въпрос и анулацията на изискванията на Парижкия кротичък контракт от 1856 година За да ускори съветското въздействие на Балканите, той стартира война с Османската империя (1877 – 1878 г.), известна в България като Руско-турска Освободителна война. Александър ІІ подписва Манифеста за започването на войната, въпреки и да се е съмнявал мощно в триумфа на тази задача. По това време Европа не е била настроена другарски към Русия, тъй като се е страхувала, че тя ще пожелае да укрепи позициите си на Балканите. Александър Втори персонално е участвал на театъра на военните дейности, брат му – великият княз Николай, е бил главнокомандващ съветските войски, а трима от синовете на императора са командвали отряди. По подобен метод цялото семейство на Александър Втори е взело участие в освобождението на България. Войната приключва с сполучливия за Русия Санстефански контракт (1878 г.), с който България става самостоятелна страна. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото състояние на Русия в Европа като Велика мощ.
След 1866 година се правят 8 опита за атентат против Александър II, като последните няколко са проведени от радикалната организация Народна воля. През 1879 година Народна воля взривява трен на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, само че Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 година те съумяват да взривят трапезарията на Зимния замък в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняват за вечерята, само че 67 души са убити или ранени. Александър II е погубен на 13 март 1881 година при атентат, проведен от Народна воля. При прекосяване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург, е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната. 63-годишният император е заровен в катедралата „ Св. Петър и Павел”.
В същото време той с имперска свирепост потушава протестите в Полша и Прибалтика. Въпреки провежданите промени, Александър II продължава политиката на угнетяване на полското национално придвижване. Януарското въстание от 1863-1864 година е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно състояние се резервира близо половин век. Забранени са изявленията на локалните езици – литовски, украински, беларуски, а полският е позволен единствено в частни диалози. В същото време във Финландия е възобновен Народното събрание, въведена е локална валута (финландска марка), финският език получава еднакъв статут с шведския.
Александър II Николаевич е император на Русия и популярен княз на Финландия от 1855 година до 1881 година от династията Романов-Холщайн-Готорп. Известен е с демократичните промени, които прави в Русия.
Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г.в Москва. Той е наследник на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При ръководството на татко му атмосферата в страната се основава на консервативни правила, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е извънредно строга.
Александър наследява трона след гибелта на татко си през 1855 година През първата година от ръководството си той продължава Кримската война, а след рухването на Севастопол, подписва мир. През идващите години Александър II организира редица промени, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното състояние на значим фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до основаването на доста нови предприятия. Най-важното видоизменение е анулацията със закон през 1861 година на крепостничеството, което от десетилетия стопира икономическото развиване на страната. При ръководството на Александър II са извършени и други значими промени. Цензурата е отслабена, отстранени са рестриктивните мерки за пътешестване в чужбина и е понижена държавната интервенция в ръководството на университетите. Съдебната система е преобразувана по френски модел, опростени са правосъдните процедури и е въведен нов углавен кодекс, отстранено е смъртното наказване, основана е система на локално самоуправление. През 1874 година съществено е реформирана армията, като е въведена всеобща военна тегоба.
През 1867 година Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати съветските права върху Аляска, която от 1799 година е експлоатирана взаимно от двете страни. Русия превзема обилни територии в Средна Азия – Бухара, Хива, Коканд В региона на външната политика император Арлександър II обръща изключително внимание на така наречен Източен въпрос и анулацията на изискванията на Парижкия кротичък контракт от 1856 година За да ускори съветското въздействие на Балканите, той стартира война с Османската империя (1877 – 1878 г.), известна в България като Руско-турска Освободителна война. Александър ІІ подписва Манифеста за започването на войната, въпреки и да се е съмнявал мощно в триумфа на тази задача. По това време Европа не е била настроена другарски към Русия, тъй като се е страхувала, че тя ще пожелае да укрепи позициите си на Балканите. Александър Втори персонално е участвал на театъра на военните дейности, брат му – великият княз Николай, е бил главнокомандващ съветските войски, а трима от синовете на императора са командвали отряди. По подобен метод цялото семейство на Александър Втори е взело участие в освобождението на България. Войната приключва с сполучливия за Русия Санстефански контракт (1878 г.), с който България става самостоятелна страна. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото състояние на Русия в Европа като Велика мощ.
След 1866 година се правят 8 опита за атентат против Александър II, като последните няколко са проведени от радикалната организация Народна воля. През 1879 година Народна воля взривява трен на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, само че Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 година те съумяват да взривят трапезарията на Зимния замък в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняват за вечерята, само че 67 души са убити или ранени. Александър II е погубен на 13 март 1881 година при атентат, проведен от Народна воля. При прекосяване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург, е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната. 63-годишният император е заровен в катедралата „ Св. Петър и Павел”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ