Румен Воденичаров – първият шеф на „Отворено общество“ в България: Соросоидите могат да работят за всяка кауза, не и за българската
Срещу дейностите на милиардера Джордж Сорос са настръхнали освен в цяла Европа, само че и на доста други места по света. Как се стигна до идването на Сорос в България, какви са детайлностите към хората, които при започване на измененията у нас станаха неговите хора тук? За основаването на фондация „ Отворено общество “ в България, вижте какво сподели някогашният народен представител от Велико народно събрание Румен Воденичаров, който е първият й програмен шеф в изявление за " Труд ".
– В цяла Европа, пък и в Америка името на филантропа Джордж Сорос провокира отрицателни реакции. В България огромна част от обществото е настръхнало против него, а в Унгария всички знаем какво се случи – министър председателят Орбан сподели „ Стоп! “ на Сорос. Логично ли се стигна дотук, господин Воденичаров?
– Мислещите хора, които в действителност милеят за страната си и какво се случва в нея, схванаха нещо доста значимо за Джордж Сорос. Той желае и основава паралелни на националните държавни управления. Всъщност, малко по малко ги заменя с такива, а той има задоволително мощи средства да прави това. Така всеки от неговите хора става управляема клетка и всяка една от тях може да се манипулира, да се сугестира и да организира най-различни политики в полза на транснационалните компании, т.е. на финансовия капитал. Моя благосклонност беше първият програмен шеф на клона на „ Отворено общество “ – фондацията на Джордж Сорос у нас. Тогава бях народен представител във Велико народно събрание и предложих на Георги Прохаски да стане изпълнителен шеф, макар, че у мен имаше подписано писмо от Сорос да я оглавя. Предпочетох да съм единствено програмен шеф. На тази служба изкарах 8 месеца и откакто разбрах защо става дума, скъсах със Сорос защото видях същинските цели на тази негова политика и на самата фондация „ Отворено общество”.
– През това време вие несъмнено сте съдействали да бъдат изпратени не един или двама българи със стипендии на Отворено общество?
– Това е правилно. Аз съм първият който изпрати Емил Кошлуков от Съюз на демократичните сили и Александър Мирчев от Българска социалистическа партия със стипендии от по 5000 $ на фондацията за Съединени американски щати. Емил Кошлуков имаше шанса да стане българският Орбан, тъй като той не е малоумен. А Орбан също е бил стипендиант на Сорос, дори по-близък до Сорос в сравнение с Кошлуков. Но Емил си остана, както руснаците споделят, западник и русофоб и продължава да работи в услуга във всичко това, което Сорос прави от Америка за Европа. Самият Сорос е споделял, че още от дребен е имал някаква лека фикс идея за месианство. „ В началото тя трябваше да бъде укротявана с моите разбори, тъй като нямах задоволително пари. Но в този момент има задоволително средства и всичко това, което беше плод на моята месианска фантазия, мога да го осъществя” – това са дословните му думи.
– Това звучи необичайно – все едно Сорос счита себе си за някакъв Бог… Ето, напълно скоро при митингите в Румъния също се означи, че пръст в тях има и Сорос.
– Само в България не се потвърди, че е плащал за митингите. Но в Румъния, в Грузия, в Украйна, в Близкия Изток – там отидоха също доста пари. Той стартира от Южна Африка, а не се знае какъв брой още цветни революции е направил в цяла Африка, тъй като там хаосът към този момент е цялостен. Още през 1991 година аз разбрах накъде води политиката на Сорос и се махнах самичък. А унгарецът Виктор Орбан е от висшите политици, който му се опълчи и реши да каже „ стоп “. Орбан проумя каква е същинската политика на Сорос.
– Как по този начин успяхте да усетите нещата към Сорос още през 1991 година, кое ви тормози във време, когато „ синият пламък “ гореше най-силно?
– Имам известна вътрешен глас. Не се отнасям с огромна респект към тези, с които започнахме Съюз на демократичните сили. Защото съюзът беше коалиция, която трябваше да изиграе своята роля на първите избори, по-късно всички да се разотидат и да създадат съществени политически партии, които да запълнят тази празнина в политическия ни живот. Но се оказа, че множеството от хората в Съюз на демократичните сили търсят някаква персонална изява – това, за което са им пречели до този миг. А това, което ме накара да прогледна толкоз бързо, бяха по-скоро хората, които през днешния ден назоваваме соросоиди. Това са едни високоинтелектуални хора, знаещи езици, защото бащите им са работели по чужбина – Иван Кръстев, Георги Прохаски, Чавдар Кюранов. Когато Прохаски ми сподели един път: „ Разбери, че аз нямах различен излаз да раста, с изключение на да стана член на Българска комунистическа партия “, желаех да му кажа, че и аз можех да раста по този метод, само че в никакъв случай не съм станал член на компартията, макар че ме кандърдисваха три пъти. Така че Стефан Тафров, Прохаски, Богдан Богданов – това са високи интелекти с подготовка и с езици. Но като ги видях какво съставляват като морал, разбрах, че мястото ми просто не е там. Бях като едно непознато тяло в тази фондация и по тази причина на 8-ия месец си казахме сбогом и се разделихме с тях. Въпреки това, към Сорос не изпитвам някаква ненавист, защото той е постигнал всичко самичък. И някои го дефинират като човек, направил цялостен проект Маршал за Източна Европа.
– Но със задни мисли, както се вижда днес…
– Какви са задните му мисли, с цел да направи този проект, е различен въпрос. Но той даваше към 300 милиона $ годишно, което през днешния ден прави по няколко милиарда на година за фондациите. Това са 35 фондации в 35 страни с към 1800 чиновници от рода на Евгений Дайнов, Красен Станчев, Чавдар Кюранов и други Защото от „ Отворено общество “ се нароиха най-различни институти. То не бяха Институт по етнически взаимоотношения, по демократична стопанска система, по пазарна икономика… Десетината институти на яслата на Сорос живяха доста добре тези години и съгласно мен те към този момент не са българи. Могат да работят за всяка друга идея, само че не и за българската.
– Затова ли през днешния ден някои употребяват думата „ соросоид “ като обидна, а други пък се гордеят, че са такива?
– Соросоид е прилика на фашизоид. Соросоидът има някакви хрумвания за самостоятелна независимост, за човешки права – права на ромите, права на гейовете, права на джендърите… единствено права. А отговорности?
– Ето в този момент в България се връща радио Свободна Европа. Това не значи ли, че за 30 години резултатът е нула. Как да разбираме това?
– Много хора го изясняват непосредствено със гибелта на демокрацията, която беше открита през 1989 година Тя се оказа недействителна и обслужваща едно малко болшинство мнозинство от хора при заблудата, че с избори могат да се трансформират нещата, всичко върви в интерес на това малцинство. Затова всичко би трябвало да се стартира изначало, само че за жалост, от друго потомство хора. Защото не може да се повтори по същия метод. Ще има нов преход. Големият мъдрец Андрей Фурсов споделя, че неолиберализмът и капитализмът в Европа ще умрат, само че постепенно, кърваво и грозно. Това значи, че целият 21 век ще бъде век на местни и най-различни спорове – междудържавни етнически, полови и какви ли не
– Българите от дълго време чакат отговорните от прехода да бъдат осъдени. Ще доживеят ли това?
– Моето потомство няма да го доживее. Защото, до момента в който не се завърши с либерализма, наказване за нарушителите няма да има. Цялата идея за човешки права е направена не да се пазят правата на индивида, а под претекст запазването им – да се оневиняват нарушители, които би трябвало сурово да бъдат осъдени.
– Ще ви върна малко обратно в спомените. Как Джордж Сорос ви даде писмото, в което написа, че желае вие да бъдете изпълнителен шеф на „ Отворено общество “ в България?
– Както ви споделих, аз отхвърлих. А това се случи през 1990 година. Имаше едно забавно лице – културният аташе на Съединени американски щати Джон Мензес, на който му бях станал приветлив и той бе предал тези благосклонности на Сорос. Срещнахме се в резиденцията на дипломат Сол Полански в столицата. Там бяха поканени много евентуални членове на управителния съвет на бъдещата фондация – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Димитър Луджев и други. Имаше и водачи на партии и придвижвания от Съюз на демократичните сили. Продължителността на диалога ми със Сорос възбуди съмненията на няколко души, които благодарение на едно младо българче, непосредствен прочут на филантропа, наподобява към този момент бяха разпределили управителните длъжности в българската фондация. „ Трябва да ги разделим – споделил неудовлетворен Стефан Тафров. – Сорос май почва да харесва Румен. “
– Що за човек е Сорос?
– Той е забавен човек. Спомням си, че при едно от идванията му тук ходихме без никакви телохранители на разходка от Златните мостове до Планинец. Бяхме още със Стефан Тафров и Георги Прохаски. Отидохме горе без никаква защита, единствено с водач. А в този момент той върви най-малко с 4-ма души защита. На 1 март 1990 година отпътувах за огромната Питсбъргска научна конференция по аналитична химия в Ню Йорк. Самолетния ми билет заплати институтът, в който работех (НИХФИ), а Джон Мензес ми уреди покана за още две седмици по линия на USIA.
– Каква беше програмата ви там, успяхте ли да се видите още веднъж с милиардера?
-Програмата ми бе извънредно натоварена. В Ню Йорк мой хазаин беше юристът правозащитник Теодор Занг, който дружно с писателя Артър Милър, Джордж Сорос и други евреи интелектуалци, беше един от членовете на „ Хелзинки Уоч “. Бях поканен на скромна вечеря в дома на милиардера в Манхатън. Сюзън, брачната половинка на Сорос, наподобява беше видяла в мое лице бъдещия шеф на фондацията в София. Защото ми сподели: „ Покажи, като пристигнеш в София, малко мускули на другите “. Почерпиха ни непретенциозно – с по едно пилешко бутче и плодова салата. На другия ден получих публично писмо до изпълняващия длъжността шеф господин Прохаски, в което Сорос съобщаваше, че ме назначава за изпълнителен шеф на „ Отворено общество “, и го съветваше да остане единствено секретар на същата. Бях признат в обществото на шефовете на Сорос.
– Кои съумяха да се уредят с управителните постове в управителния съвет?
– В УС се събра съзвездие от демократи – Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев. Гоцев по този начин ми се мазнеше по време на съвещанията на УС, очевидно, че това му беше фасон пред мощните на деня още от времето на социализма. Фондацията започва по време на държавното управление на Андрей Луканов. Придружавах Сорос по време на срещите му с министърпредседателя и заместника му Георги Пирински.
– Значи Сорос е работил съществено на държавно равнище?
– Ами да, беше реализирано съглашение да се издаде особено министерско разпореждане, според което „ Отворено общество “ ще развива активност в региона на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската страна също се задължаваше да взе участие, като за всеки преведен от Сорос американски $ да дава на фондацията почти половината от цената му по курса в български лв.. Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата внезапно стартира да оперира с милиони. Създаде се препис в Министерството на просветата с 15 краткосрочни и дълготрайни стратегии. Сивото вещество на България потече към Съединени американски щати. Сорос бе придирчив човеколюбец. През 1991 година, когато Сорос пристигна тук, аз подадох оставка. Според него моето отношение към етническите партии е компрометирало концепцията, за която сме се събрали във фондацията. На моето място ме наследи различен народен представител от Велико народно събрание – Красен Станчев. „ Отворено общество “ имаше потребност от българи, лоялни към американската външна политика. Оттогава изминаха години, американците продължиха да купуват български политици, България продължи да обеднява застрашително.
– Как стоеше въпросът с финансирането на фондацията?
– Колкото по-скъп ставаше американският $, толкоз повече български пари имаше за разпределение. Сорос, удовлетворен от организацията и активността на българската фондация, усили даренията до 5 милиона $ годишно. Срещу тези 5 милиона по силата на първичното министерско разпореждане УС можеше да разпределя сума към 100 милиона лв.. „ Не се тормозете за разноските в български левове – споделяше Сорос. – Цепете косъма единствено за доларите. “ Парите на Сорос започнаха да се разпределят от 21 експертни съвета. Това означаваше, че повече от 100 български интелектуалци, които са ангажирани с спомагателни доходи, пътувания и с очаквания да изучат децата си в Съединени американски щати, са изгубени за идеята „ България еднонационална страна “.
– Как ставаше зарибяването и пазаруването, както казвате, на българи от милиардера?
– Сорос вярно разсъждава, че като направи хора, подвластни от политиката на либерализма на Съединени американски щати, те малко по малко се засмукват след това или в американски институции, или като поддоставчици, подизпълнители. Нали помните някогашния ни външен министър Даниел Митов? Та единствено като го види човек, незабавно вижда, че това не е българин, той е различен човек! По същия метод – за какво Стефан Тафров се задържа 25 години в Организация на обединените нации. Ако не беше Сорос, щеше ли да бъде толкоз време там – не. Всичките хора от „ Отворено общество “ получиха по една фондация още тогава. Сорос създаваше паралелни структури на българските структури. Например в Министерството на културата в това време всичките наши културни дейци бяха зарибени с пари, издаваше им книги … Та той имаше по-голям бюджет от културното ведомство! В същото време същото ставаше в правосъдната система, в образованието. Разни юристи в „ Адвокати без граница “ и не знам си какво още без граница – това са грантове, които те използваха. Като ти дават зорлем пари, за какво да не ги използваш.
– Парите на Сорос развратиха много интелектуалци. Но те влияеха и на политиката
– Това е тъкмо по този начин. А когато спекулантите решат, те нападат дадена национална валута, срутват я. Хора като Сорос могат освен да купят всичко, само че могат да срутят всяко българско държавно управление. Финансовата рецесия през 1996-1997 година беше изкуствено провокирана персонално от Сорос. Това Иван Костов го знае доста добре. Това, че българското държавно управление напълно зависи от валутни спекуланти като Сорос, е ужасно. Сорос първо е евреин, след това е шахматист и неговите ходове са точни. Той освен играе – той не играе в никакъв случай там, където няма облага. Това не може да стане единствено в случай че националните страни съумеят да се активизират. Тогава Сорос самичък ще се откаже. Дори в този момент споделя, че в неговата политика той е почнал да губи… Но както споделя Андрей Фурсов, „ има доста искащи за властта, погледнете единствено лицето на Хилъри Клинтън ище разберете “.
Румен Воденичаров е роден през 1938 година в Садово. Завършил е ВХТИ в София, бил е в Института по органична химия на Българска академия на науките, а по-късно работи в Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит. През 1989-1990 година е ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида. Основател на Съюз на демократичните сили, народен представител от Съюз на демократичните сили във Велико народно събрание. Кандидат за вицепрезидент на България дружно с проф. Велко Вълканов през 1992 година До 1998 година е ръководител на сдружението „ Хелзинкски наблюдаващ – България “. Дългогодишното му занимание е планинарството.
Източник: " Труд "
– В цяла Европа, пък и в Америка името на филантропа Джордж Сорос провокира отрицателни реакции. В България огромна част от обществото е настръхнало против него, а в Унгария всички знаем какво се случи – министър председателят Орбан сподели „ Стоп! “ на Сорос. Логично ли се стигна дотук, господин Воденичаров?
– Мислещите хора, които в действителност милеят за страната си и какво се случва в нея, схванаха нещо доста значимо за Джордж Сорос. Той желае и основава паралелни на националните държавни управления. Всъщност, малко по малко ги заменя с такива, а той има задоволително мощи средства да прави това. Така всеки от неговите хора става управляема клетка и всяка една от тях може да се манипулира, да се сугестира и да организира най-различни политики в полза на транснационалните компании, т.е. на финансовия капитал. Моя благосклонност беше първият програмен шеф на клона на „ Отворено общество “ – фондацията на Джордж Сорос у нас. Тогава бях народен представител във Велико народно събрание и предложих на Георги Прохаски да стане изпълнителен шеф, макар, че у мен имаше подписано писмо от Сорос да я оглавя. Предпочетох да съм единствено програмен шеф. На тази служба изкарах 8 месеца и откакто разбрах защо става дума, скъсах със Сорос защото видях същинските цели на тази негова политика и на самата фондация „ Отворено общество”.
– През това време вие несъмнено сте съдействали да бъдат изпратени не един или двама българи със стипендии на Отворено общество?
– Това е правилно. Аз съм първият който изпрати Емил Кошлуков от Съюз на демократичните сили и Александър Мирчев от Българска социалистическа партия със стипендии от по 5000 $ на фондацията за Съединени американски щати. Емил Кошлуков имаше шанса да стане българският Орбан, тъй като той не е малоумен. А Орбан също е бил стипендиант на Сорос, дори по-близък до Сорос в сравнение с Кошлуков. Но Емил си остана, както руснаците споделят, западник и русофоб и продължава да работи в услуга във всичко това, което Сорос прави от Америка за Европа. Самият Сорос е споделял, че още от дребен е имал някаква лека фикс идея за месианство. „ В началото тя трябваше да бъде укротявана с моите разбори, тъй като нямах задоволително пари. Но в този момент има задоволително средства и всичко това, което беше плод на моята месианска фантазия, мога да го осъществя” – това са дословните му думи.
– Това звучи необичайно – все едно Сорос счита себе си за някакъв Бог… Ето, напълно скоро при митингите в Румъния също се означи, че пръст в тях има и Сорос.
– Само в България не се потвърди, че е плащал за митингите. Но в Румъния, в Грузия, в Украйна, в Близкия Изток – там отидоха също доста пари. Той стартира от Южна Африка, а не се знае какъв брой още цветни революции е направил в цяла Африка, тъй като там хаосът към този момент е цялостен. Още през 1991 година аз разбрах накъде води политиката на Сорос и се махнах самичък. А унгарецът Виктор Орбан е от висшите политици, който му се опълчи и реши да каже „ стоп “. Орбан проумя каква е същинската политика на Сорос.
– Как по този начин успяхте да усетите нещата към Сорос още през 1991 година, кое ви тормози във време, когато „ синият пламък “ гореше най-силно?
– Имам известна вътрешен глас. Не се отнасям с огромна респект към тези, с които започнахме Съюз на демократичните сили. Защото съюзът беше коалиция, която трябваше да изиграе своята роля на първите избори, по-късно всички да се разотидат и да създадат съществени политически партии, които да запълнят тази празнина в политическия ни живот. Но се оказа, че множеството от хората в Съюз на демократичните сили търсят някаква персонална изява – това, за което са им пречели до този миг. А това, което ме накара да прогледна толкоз бързо, бяха по-скоро хората, които през днешния ден назоваваме соросоиди. Това са едни високоинтелектуални хора, знаещи езици, защото бащите им са работели по чужбина – Иван Кръстев, Георги Прохаски, Чавдар Кюранов. Когато Прохаски ми сподели един път: „ Разбери, че аз нямах различен излаз да раста, с изключение на да стана член на Българска комунистическа партия “, желаех да му кажа, че и аз можех да раста по този метод, само че в никакъв случай не съм станал член на компартията, макар че ме кандърдисваха три пъти. Така че Стефан Тафров, Прохаски, Богдан Богданов – това са високи интелекти с подготовка и с езици. Но като ги видях какво съставляват като морал, разбрах, че мястото ми просто не е там. Бях като едно непознато тяло в тази фондация и по тази причина на 8-ия месец си казахме сбогом и се разделихме с тях. Въпреки това, към Сорос не изпитвам някаква ненавист, защото той е постигнал всичко самичък. И някои го дефинират като човек, направил цялостен проект Маршал за Източна Европа.
– Но със задни мисли, както се вижда днес…
– Какви са задните му мисли, с цел да направи този проект, е различен въпрос. Но той даваше към 300 милиона $ годишно, което през днешния ден прави по няколко милиарда на година за фондациите. Това са 35 фондации в 35 страни с към 1800 чиновници от рода на Евгений Дайнов, Красен Станчев, Чавдар Кюранов и други Защото от „ Отворено общество “ се нароиха най-различни институти. То не бяха Институт по етнически взаимоотношения, по демократична стопанска система, по пазарна икономика… Десетината институти на яслата на Сорос живяха доста добре тези години и съгласно мен те към този момент не са българи. Могат да работят за всяка друга идея, само че не и за българската.
– Затова ли през днешния ден някои употребяват думата „ соросоид “ като обидна, а други пък се гордеят, че са такива?
– Соросоид е прилика на фашизоид. Соросоидът има някакви хрумвания за самостоятелна независимост, за човешки права – права на ромите, права на гейовете, права на джендърите… единствено права. А отговорности?
– Ето в този момент в България се връща радио Свободна Европа. Това не значи ли, че за 30 години резултатът е нула. Как да разбираме това?
– Много хора го изясняват непосредствено със гибелта на демокрацията, която беше открита през 1989 година Тя се оказа недействителна и обслужваща едно малко болшинство мнозинство от хора при заблудата, че с избори могат да се трансформират нещата, всичко върви в интерес на това малцинство. Затова всичко би трябвало да се стартира изначало, само че за жалост, от друго потомство хора. Защото не може да се повтори по същия метод. Ще има нов преход. Големият мъдрец Андрей Фурсов споделя, че неолиберализмът и капитализмът в Европа ще умрат, само че постепенно, кърваво и грозно. Това значи, че целият 21 век ще бъде век на местни и най-различни спорове – междудържавни етнически, полови и какви ли не
– Българите от дълго време чакат отговорните от прехода да бъдат осъдени. Ще доживеят ли това?
– Моето потомство няма да го доживее. Защото, до момента в който не се завърши с либерализма, наказване за нарушителите няма да има. Цялата идея за човешки права е направена не да се пазят правата на индивида, а под претекст запазването им – да се оневиняват нарушители, които би трябвало сурово да бъдат осъдени.
– Ще ви върна малко обратно в спомените. Как Джордж Сорос ви даде писмото, в което написа, че желае вие да бъдете изпълнителен шеф на „ Отворено общество “ в България?
– Както ви споделих, аз отхвърлих. А това се случи през 1990 година. Имаше едно забавно лице – културният аташе на Съединени американски щати Джон Мензес, на който му бях станал приветлив и той бе предал тези благосклонности на Сорос. Срещнахме се в резиденцията на дипломат Сол Полански в столицата. Там бяха поканени много евентуални членове на управителния съвет на бъдещата фондация – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Димитър Луджев и други. Имаше и водачи на партии и придвижвания от Съюз на демократичните сили. Продължителността на диалога ми със Сорос възбуди съмненията на няколко души, които благодарение на едно младо българче, непосредствен прочут на филантропа, наподобява към този момент бяха разпределили управителните длъжности в българската фондация. „ Трябва да ги разделим – споделил неудовлетворен Стефан Тафров. – Сорос май почва да харесва Румен. “
– Що за човек е Сорос?
– Той е забавен човек. Спомням си, че при едно от идванията му тук ходихме без никакви телохранители на разходка от Златните мостове до Планинец. Бяхме още със Стефан Тафров и Георги Прохаски. Отидохме горе без никаква защита, единствено с водач. А в този момент той върви най-малко с 4-ма души защита. На 1 март 1990 година отпътувах за огромната Питсбъргска научна конференция по аналитична химия в Ню Йорк. Самолетния ми билет заплати институтът, в който работех (НИХФИ), а Джон Мензес ми уреди покана за още две седмици по линия на USIA.
– Каква беше програмата ви там, успяхте ли да се видите още веднъж с милиардера?
-Програмата ми бе извънредно натоварена. В Ню Йорк мой хазаин беше юристът правозащитник Теодор Занг, който дружно с писателя Артър Милър, Джордж Сорос и други евреи интелектуалци, беше един от членовете на „ Хелзинки Уоч “. Бях поканен на скромна вечеря в дома на милиардера в Манхатън. Сюзън, брачната половинка на Сорос, наподобява беше видяла в мое лице бъдещия шеф на фондацията в София. Защото ми сподели: „ Покажи, като пристигнеш в София, малко мускули на другите “. Почерпиха ни непретенциозно – с по едно пилешко бутче и плодова салата. На другия ден получих публично писмо до изпълняващия длъжността шеф господин Прохаски, в което Сорос съобщаваше, че ме назначава за изпълнителен шеф на „ Отворено общество “, и го съветваше да остане единствено секретар на същата. Бях признат в обществото на шефовете на Сорос.
– Кои съумяха да се уредят с управителните постове в управителния съвет?
– В УС се събра съзвездие от демократи – Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев. Гоцев по този начин ми се мазнеше по време на съвещанията на УС, очевидно, че това му беше фасон пред мощните на деня още от времето на социализма. Фондацията започва по време на държавното управление на Андрей Луканов. Придружавах Сорос по време на срещите му с министърпредседателя и заместника му Георги Пирински.
– Значи Сорос е работил съществено на държавно равнище?
– Ами да, беше реализирано съглашение да се издаде особено министерско разпореждане, според което „ Отворено общество “ ще развива активност в региона на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската страна също се задължаваше да взе участие, като за всеки преведен от Сорос американски $ да дава на фондацията почти половината от цената му по курса в български лв.. Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата внезапно стартира да оперира с милиони. Създаде се препис в Министерството на просветата с 15 краткосрочни и дълготрайни стратегии. Сивото вещество на България потече към Съединени американски щати. Сорос бе придирчив човеколюбец. През 1991 година, когато Сорос пристигна тук, аз подадох оставка. Според него моето отношение към етническите партии е компрометирало концепцията, за която сме се събрали във фондацията. На моето място ме наследи различен народен представител от Велико народно събрание – Красен Станчев. „ Отворено общество “ имаше потребност от българи, лоялни към американската външна политика. Оттогава изминаха години, американците продължиха да купуват български политици, България продължи да обеднява застрашително.
– Как стоеше въпросът с финансирането на фондацията?
– Колкото по-скъп ставаше американският $, толкоз повече български пари имаше за разпределение. Сорос, удовлетворен от организацията и активността на българската фондация, усили даренията до 5 милиона $ годишно. Срещу тези 5 милиона по силата на първичното министерско разпореждане УС можеше да разпределя сума към 100 милиона лв.. „ Не се тормозете за разноските в български левове – споделяше Сорос. – Цепете косъма единствено за доларите. “ Парите на Сорос започнаха да се разпределят от 21 експертни съвета. Това означаваше, че повече от 100 български интелектуалци, които са ангажирани с спомагателни доходи, пътувания и с очаквания да изучат децата си в Съединени американски щати, са изгубени за идеята „ България еднонационална страна “.
– Как ставаше зарибяването и пазаруването, както казвате, на българи от милиардера?
– Сорос вярно разсъждава, че като направи хора, подвластни от политиката на либерализма на Съединени американски щати, те малко по малко се засмукват след това или в американски институции, или като поддоставчици, подизпълнители. Нали помните някогашния ни външен министър Даниел Митов? Та единствено като го види човек, незабавно вижда, че това не е българин, той е различен човек! По същия метод – за какво Стефан Тафров се задържа 25 години в Организация на обединените нации. Ако не беше Сорос, щеше ли да бъде толкоз време там – не. Всичките хора от „ Отворено общество “ получиха по една фондация още тогава. Сорос създаваше паралелни структури на българските структури. Например в Министерството на културата в това време всичките наши културни дейци бяха зарибени с пари, издаваше им книги … Та той имаше по-голям бюджет от културното ведомство! В същото време същото ставаше в правосъдната система, в образованието. Разни юристи в „ Адвокати без граница “ и не знам си какво още без граница – това са грантове, които те използваха. Като ти дават зорлем пари, за какво да не ги използваш.
– Парите на Сорос развратиха много интелектуалци. Но те влияеха и на политиката
– Това е тъкмо по този начин. А когато спекулантите решат, те нападат дадена национална валута, срутват я. Хора като Сорос могат освен да купят всичко, само че могат да срутят всяко българско държавно управление. Финансовата рецесия през 1996-1997 година беше изкуствено провокирана персонално от Сорос. Това Иван Костов го знае доста добре. Това, че българското държавно управление напълно зависи от валутни спекуланти като Сорос, е ужасно. Сорос първо е евреин, след това е шахматист и неговите ходове са точни. Той освен играе – той не играе в никакъв случай там, където няма облага. Това не може да стане единствено в случай че националните страни съумеят да се активизират. Тогава Сорос самичък ще се откаже. Дори в този момент споделя, че в неговата политика той е почнал да губи… Но както споделя Андрей Фурсов, „ има доста искащи за властта, погледнете единствено лицето на Хилъри Клинтън ище разберете “.
Румен Воденичаров е роден през 1938 година в Садово. Завършил е ВХТИ в София, бил е в Института по органична химия на Българска академия на науките, а по-късно работи в Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит. През 1989-1990 година е ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида. Основател на Съюз на демократичните сили, народен представител от Съюз на демократичните сили във Велико народно събрание. Кандидат за вицепрезидент на България дружно с проф. Велко Вълканов през 1992 година До 1998 година е ръководител на сдружението „ Хелзинкски наблюдаващ – България “. Дългогодишното му занимание е планинарството.
Източник: " Труд "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ