Огън по глиганите от август за майстори
Срещу 1 лев от август майстори стрелци ще могат да тръгнат на самостоятелен лов за глигани. В градчетата около Дунав към този момент е осъществено и образование на членове на всички ловни дружинки за взимане на проби – кръв и тъкани от отстреляни или открити умрели диви прасета. По този метод ще може да се оправим, в случай че африканската чума по свинете навлезе у нас.
Пробите ще се предават за проучване в упълномощени лаборатории, а отпадъците и инфектираните животни би трябвало да се загробват с негасена или хлорна вар в специфични ями на територията на всяка дружинка. В битката с дебнещата до границата африканска чума към този момент се включиха с изключение на ветеринари, горски чиновници и ловци и кметове. Те ще вземат незабавни ограничения за битка със болестта, която може да навлезе в страната ни от Ръмния. У нас към момента няма случаи на рисковата болест, само че са нужни превантивни ограничения, с цел да не се допусне навлизането на заболяването или най-малко да бъде оптимално лимитирана, обявиха експерти.
Вирусът е гибелен за домашните и дивите прасета, няма ваксина и лекуване, a загубите за отглеждането на животни и месопреработвателната индустрия в засегнатите от заболяването страни сa големи, предизвестяват специалисти.
За да се предотврати влизането на чумата у нас посредством набезите на глигани, които са съществени преносители на болестта, Народното събрание гласоподава промени в Закона за лова и опазването на дивеча, съгласно които отстрелът на диви прасета трябваше да стартира на 25 юли. Депутатите бяха пресметнали, че с спомагателните 54 ловни дни авджиите ще повалят минимум 111 367 диви прасета и ще сведат до най-малко заплахата от болестта. Срещу подранилия глигански лов обаче скочиха и експерти, и ловци. В разгара на лятото, когато горите са компактно зашумени, тревите- високи, а реколтата по нивите – неприбрана, стрелбата ще донесе повече вреди, в сравнение с изгоди, предизвестиха опитни авджии. Има заплаха от патроните и кучета да пострадат освен приплодите на други диви животни – сърни и зайци, само че да има трагични произшествия с хора – гъбари, билкари и земеделци.
Със заповед от 25 юли министър Румен Порожанов анулира позволения колективен лов на дива свиня и разпореди да стартира построяването на ограда против глигански нападения по сухопътната граница с Румъния.
В доста места в Севрна България стартира и подготовката на стопаните за попречване на болестта по свинете. Всички животни по дворове и стопанства би трябвало да бъдат регистрирани и маркирани, с цел да бъдат следени и при нужда да се вземат незабавни ограничения, убеждават кметовете хората. С оглед на действителната заплаха от болест цената на една ушна марка е алегорична – 2 лв. на прасе. Само стопани с чипирани животни ще бъдат обезщетявани, в случай че болестта се развихри и у нас, безапелационни са експертите.
Ситуацията с чумата в северните райони на България ще стане доста по-сериозна след откриването на ловния сезон през август. Излетите на ловци с кучета в прилежаща Румъния ще подгонят част от дивите прасета и те ще преминат у нас.
Чрез храната, която си носят: Сезонните служащи от Украйна могат да са преносители
Вирусът на чумата може да бъде импортиран и от хилядите украински сезонни служащи. Болестта върлува от година в родината им, а те всеобщо идват със ресурси от месни артикули, посредством които може да се съобщи болестта, предизвести регионалният шеф на Варна Стоян Пасев. Според специалисти по сигурност на храните болестта е устойчива – може да се задържи в замразено месо до 1000 дни, а в труповете на животни – до 6 месеца. Затова контролът по границата ни с Румъния е засилен и не се позволява импорт на меса за персонална консумация, а в курортите към този момент бяха публикувани хиляди листовки на 8 езика с зов към туристите да изхвърлят хранителни боклуци единствено в затворени контейнери за боклук.
От общо 133 км единствено 11 км от телената ни ограда с Румъния е подготвена
Само 11 километра от оградата, която се слага по сухопътната граница с Румъния, с цел да се спре придвижването на диви прасета и разпространяването на африканска чума у нас, към този момент са подготвени, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
На още 8 километра коловете за оградата са забити, а на други 16 километра са разнесени, добави той. А оградата по цялата граница би трябвало да доближи 133 километра. По думите на министъра близо 500 чиновници на държавните горски стопанства са ангажирани в работата по оградата и в контрола на границата, като патрули наблюдават и през нощта за придвижване на диви прасета. Той разяснява, че до момента патрулите не са забелязали придвижване на диви свине, чиито нападения се чака да стартират след прибирането на реколтата.
„ Цялата ограда ще бъде подсилена със спираловидна режеща тел, което ще оскъпи оборудването, а финансовият запас ще бъде за сметка на държавните горски стопанства ”, добави Порожанов.
Стана ясно и, че секторът от защитната ограда от ГКПП-Дуранкулак до морската зона е приключен. „ Цялото 40- километрово оборудване сред граничните пунктове Дуранкулак и Кардам в Добричка област ще бъде сложено до края на идната седмица ”, заяви шефът на Североизточното държавно дружество Веселин Нинов. Горските чиновници осведомиха, че в околните дни по граничното трасе през всеки 50 метра стартира и разпръскването на репеленти – отблъскващи дивите прасета.
Доц. Христо Михайлов, началник катедра „ Ловно стопанство ” в Лесотехнически университет, пред „ Труд ”:
Заграждението буди единствено трогване
Мерките срешу африканска чума са извънредно закъсняли. Дано предварителната защита на пожар, която се подхваща в последния миг да даде някакви резултати. Да се надяваме,че чумата ще ни подмине. Така дефинира подхванатите ограничения за ограничение на епидемията от африканска чума по дивите прасета доцент Христо Михайлов, началник катедра “Ловно стопанство ” в Лесотехнически университет.
Той изрази състрадание към министър Порожонов, който изглеждал неубедително на фона на 3-4 реда бодлива тел, само че бе безапелационен, че построяването на оградата по границата буди единствено трогване.
“Ясно е за всички, че това е мярка, която не може да спре нито едно диво животно. И не е казусът в навлизането на диви животни. От Полша вирусът отиде в Унгария, като прескочи Словакия. Този вирус се разнася на първо място с хора и хранителни артикули от свинско месо. Вирусът е резистентен и не е проблем за индивида. ”, изясни доц Михайлов.
Той поздрави земеделския министър за това, че е отменил заповедта си, разрешаваща невиждано групово ловуване на дива свиня отвън сезона и моли да се употребява присъединяване само че ловците в самостоятелния лов, който е позволен и е единственият цивилизационен инструмент за влияние върху дивите популации. Експертът прикани дължавата да влага доверие и средства, по този начин както редица европейски страни подкрепят ловците.
Ваксинират овце против наследник език
Ветеринарите у нас описват, че до преди няколко години заболявания като нодуларен дерматит, наследник език и чумата по животните са били екзотични болести, присъщи единствено за тропическия климат в Африка. Заради възходяща заплаха и за навлизане на заболяването наследник език в страната ни овцете и говедата от фермите в област Смолян ще се имунизират против болестта.
Осигурени са 22 хиляди ваксини, които ще бъдат раздадени на ветеринарните лекари в региона, като оценката е, че общо 13 хиляди говеда и 40 хиляди овце в региона ще подлежат на имунизация против заболяването. През 2017 година против болестта са били имунизирани 610 хиляди едри преживни животни, а през 2018 година ще бъдат реваксинирани и 300 хиляди телета.
Няма подозрения за болест в Благоевградско
Няма подозрения за чума по овцете и козите в Благоевградско, съобщи шефът на Областна дирекция по сигурност на храните Михаил Бащавелов. По думите му са взети проби от всички животни, чакат се резултатите от тях да бъдат подготвени през тази седмица и в случай че се появи такова заболяване, то ще бъде оповестено.
„ Не можем да всяваме суматоха в популацията, в случай, че няма такова нещо ”, разяснява той във връзка появили се информации за подозрения за чума в две животновъдни ферми в Благоевградска област.
След подадени сигнали за умрели овце и кози, експерти в Благоевград са посетили фермите в селата Мусомища и Филипово. Направени са аутопсии, които не демонстрират ясно повода за гибелта и поради това са взети проби. Предприети са превантивни ограничения – стадата са изолирани и сложени на оборен режим, добави той.
Пробите ще се предават за проучване в упълномощени лаборатории, а отпадъците и инфектираните животни би трябвало да се загробват с негасена или хлорна вар в специфични ями на територията на всяка дружинка. В битката с дебнещата до границата африканска чума към този момент се включиха с изключение на ветеринари, горски чиновници и ловци и кметове. Те ще вземат незабавни ограничения за битка със болестта, която може да навлезе в страната ни от Ръмния. У нас към момента няма случаи на рисковата болест, само че са нужни превантивни ограничения, с цел да не се допусне навлизането на заболяването или най-малко да бъде оптимално лимитирана, обявиха експерти.
Вирусът е гибелен за домашните и дивите прасета, няма ваксина и лекуване, a загубите за отглеждането на животни и месопреработвателната индустрия в засегнатите от заболяването страни сa големи, предизвестяват специалисти.
За да се предотврати влизането на чумата у нас посредством набезите на глигани, които са съществени преносители на болестта, Народното събрание гласоподава промени в Закона за лова и опазването на дивеча, съгласно които отстрелът на диви прасета трябваше да стартира на 25 юли. Депутатите бяха пресметнали, че с спомагателните 54 ловни дни авджиите ще повалят минимум 111 367 диви прасета и ще сведат до най-малко заплахата от болестта. Срещу подранилия глигански лов обаче скочиха и експерти, и ловци. В разгара на лятото, когато горите са компактно зашумени, тревите- високи, а реколтата по нивите – неприбрана, стрелбата ще донесе повече вреди, в сравнение с изгоди, предизвестиха опитни авджии. Има заплаха от патроните и кучета да пострадат освен приплодите на други диви животни – сърни и зайци, само че да има трагични произшествия с хора – гъбари, билкари и земеделци.
Със заповед от 25 юли министър Румен Порожанов анулира позволения колективен лов на дива свиня и разпореди да стартира построяването на ограда против глигански нападения по сухопътната граница с Румъния.
В доста места в Севрна България стартира и подготовката на стопаните за попречване на болестта по свинете. Всички животни по дворове и стопанства би трябвало да бъдат регистрирани и маркирани, с цел да бъдат следени и при нужда да се вземат незабавни ограничения, убеждават кметовете хората. С оглед на действителната заплаха от болест цената на една ушна марка е алегорична – 2 лв. на прасе. Само стопани с чипирани животни ще бъдат обезщетявани, в случай че болестта се развихри и у нас, безапелационни са експертите.
Ситуацията с чумата в северните райони на България ще стане доста по-сериозна след откриването на ловния сезон през август. Излетите на ловци с кучета в прилежаща Румъния ще подгонят част от дивите прасета и те ще преминат у нас.
Чрез храната, която си носят: Сезонните служащи от Украйна могат да са преносители
Вирусът на чумата може да бъде импортиран и от хилядите украински сезонни служащи. Болестта върлува от година в родината им, а те всеобщо идват със ресурси от месни артикули, посредством които може да се съобщи болестта, предизвести регионалният шеф на Варна Стоян Пасев. Според специалисти по сигурност на храните болестта е устойчива – може да се задържи в замразено месо до 1000 дни, а в труповете на животни – до 6 месеца. Затова контролът по границата ни с Румъния е засилен и не се позволява импорт на меса за персонална консумация, а в курортите към този момент бяха публикувани хиляди листовки на 8 езика с зов към туристите да изхвърлят хранителни боклуци единствено в затворени контейнери за боклук.
От общо 133 км единствено 11 км от телената ни ограда с Румъния е подготвена Само 11 километра от оградата, която се слага по сухопътната граница с Румъния, с цел да се спре придвижването на диви прасета и разпространяването на африканска чума у нас, към този момент са подготвени, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
На още 8 километра коловете за оградата са забити, а на други 16 километра са разнесени, добави той. А оградата по цялата граница би трябвало да доближи 133 километра. По думите на министъра близо 500 чиновници на държавните горски стопанства са ангажирани в работата по оградата и в контрола на границата, като патрули наблюдават и през нощта за придвижване на диви прасета. Той разяснява, че до момента патрулите не са забелязали придвижване на диви свине, чиито нападения се чака да стартират след прибирането на реколтата.
„ Цялата ограда ще бъде подсилена със спираловидна режеща тел, което ще оскъпи оборудването, а финансовият запас ще бъде за сметка на държавните горски стопанства ”, добави Порожанов.
Стана ясно и, че секторът от защитната ограда от ГКПП-Дуранкулак до морската зона е приключен. „ Цялото 40- километрово оборудване сред граничните пунктове Дуранкулак и Кардам в Добричка област ще бъде сложено до края на идната седмица ”, заяви шефът на Североизточното държавно дружество Веселин Нинов. Горските чиновници осведомиха, че в околните дни по граничното трасе през всеки 50 метра стартира и разпръскването на репеленти – отблъскващи дивите прасета.
Доц. Христо Михайлов, началник катедра „ Ловно стопанство ” в Лесотехнически университет, пред „ Труд ”: Заграждението буди единствено трогване
Мерките срешу африканска чума са извънредно закъсняли. Дано предварителната защита на пожар, която се подхваща в последния миг да даде някакви резултати. Да се надяваме,че чумата ще ни подмине. Така дефинира подхванатите ограничения за ограничение на епидемията от африканска чума по дивите прасета доцент Христо Михайлов, началник катедра “Ловно стопанство ” в Лесотехнически университет.
Той изрази състрадание към министър Порожонов, който изглеждал неубедително на фона на 3-4 реда бодлива тел, само че бе безапелационен, че построяването на оградата по границата буди единствено трогване.
“Ясно е за всички, че това е мярка, която не може да спре нито едно диво животно. И не е казусът в навлизането на диви животни. От Полша вирусът отиде в Унгария, като прескочи Словакия. Този вирус се разнася на първо място с хора и хранителни артикули от свинско месо. Вирусът е резистентен и не е проблем за индивида. ”, изясни доц Михайлов.
Той поздрави земеделския министър за това, че е отменил заповедта си, разрешаваща невиждано групово ловуване на дива свиня отвън сезона и моли да се употребява присъединяване само че ловците в самостоятелния лов, който е позволен и е единственият цивилизационен инструмент за влияние върху дивите популации. Експертът прикани дължавата да влага доверие и средства, по този начин както редица европейски страни подкрепят ловците.
Ваксинират овце против наследник език
Ветеринарите у нас описват, че до преди няколко години заболявания като нодуларен дерматит, наследник език и чумата по животните са били екзотични болести, присъщи единствено за тропическия климат в Африка. Заради възходяща заплаха и за навлизане на заболяването наследник език в страната ни овцете и говедата от фермите в област Смолян ще се имунизират против болестта.
Осигурени са 22 хиляди ваксини, които ще бъдат раздадени на ветеринарните лекари в региона, като оценката е, че общо 13 хиляди говеда и 40 хиляди овце в региона ще подлежат на имунизация против заболяването. През 2017 година против болестта са били имунизирани 610 хиляди едри преживни животни, а през 2018 година ще бъдат реваксинирани и 300 хиляди телета.
Няма подозрения за болест в Благоевградско
Няма подозрения за чума по овцете и козите в Благоевградско, съобщи шефът на Областна дирекция по сигурност на храните Михаил Бащавелов. По думите му са взети проби от всички животни, чакат се резултатите от тях да бъдат подготвени през тази седмица и в случай че се появи такова заболяване, то ще бъде оповестено.
„ Не можем да всяваме суматоха в популацията, в случай, че няма такова нещо ”, разяснява той във връзка появили се информации за подозрения за чума в две животновъдни ферми в Благоевградска област.
След подадени сигнали за умрели овце и кози, експерти в Благоевград са посетили фермите в селата Мусомища и Филипово. Направени са аутопсии, които не демонстрират ясно повода за гибелта и поради това са взети проби. Предприети са превантивни ограничения – стадата са изолирани и сложени на оборен режим, добави той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ