Възможната красота на България
Срещите с читатели са отличен мотив да пътувам из цялата страна. В множеството случаи крайпътните гледки ме натъжават, тъй като е цялостно с рушащи се здания, изоставени ферми, пустеещи заводи. На доста места хората живеят в недостиг и това проличава по запуснатите площади, по бурените, избуяли сред тротоарните плочки и мръсотията, в която тънат неугледните улици.
Бях чувал доста за село Чавдар. Този уикенд, на връщане от Сопот, имах опцията да го зърна с очите си. Разположено сред Стара планина и Средна гора, селото безусловно омайва. Красота, естетика, екстаз – това са първите три думи, с които мога да опиша методът, по който се почувствах, когато се озовах на място. Има си настоящо учебно заведение, детска градина, пенсионерски и юношески клуб. Всъщност, на всички места можеш да видиш младежи и деца, които живеят щастливо – без да бързат, без напрежение. Магазинчетата са приветливи, а читалището е по-живо от всеки път, защото постоянно в него се провеждат всевъзможни културни събития.
Село Чавдар те изпълва с чувство за независимост и вътрешен мир. В центъра са ситуирани няколко шадравана, свързани между тях с дървени мостчета. Алеите са направени от красиви декоративни плочи и на всички места е цялостно с цветя, с доста цветя. Никога не бях виждал толкоз доста петунии на едно място. Сякаш се допрях до кътче от парадайса, без да имам заслуга за това, без да съм си представял, че раят може да бъде съпоставен с едно малко местенце, ситуирано сред две български планини. Нито една дупка по пътищата в селото, нито един безлюден двор.
Местните обясниха, че всичко почнало преди повече от 15 години с упоритостта на тогавашния кмет Пенчо Геров. Но да успееш да привлечеш на своя страна хората, е мъчно, в случай че всички не споделят общата концепция, че нещата могат да се трансформират към по-добро, че всичко хубаво зависи от нас самите. Красотата основава отговорност да бъде защитавана. Когато съграждаш и не си самичък в това начинание, тази отговорност се трансформира в смисъл.
За малко време аз се почувствах като от бъдещето. За малко време имах опция да си показва, че дребната светлинка в тунела на нашето нелеко битие въпреки всичко ще озари дните ни.
Идете в село Чавдар, вижте по какъв начин би могла да наподобява България, в случай че всички ние сме устремени към една и съща цел – да сътворяваме хубост и да я пазим.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Бях чувал доста за село Чавдар. Този уикенд, на връщане от Сопот, имах опцията да го зърна с очите си. Разположено сред Стара планина и Средна гора, селото безусловно омайва. Красота, естетика, екстаз – това са първите три думи, с които мога да опиша методът, по който се почувствах, когато се озовах на място. Има си настоящо учебно заведение, детска градина, пенсионерски и юношески клуб. Всъщност, на всички места можеш да видиш младежи и деца, които живеят щастливо – без да бързат, без напрежение. Магазинчетата са приветливи, а читалището е по-живо от всеки път, защото постоянно в него се провеждат всевъзможни културни събития.
Село Чавдар те изпълва с чувство за независимост и вътрешен мир. В центъра са ситуирани няколко шадравана, свързани между тях с дървени мостчета. Алеите са направени от красиви декоративни плочи и на всички места е цялостно с цветя, с доста цветя. Никога не бях виждал толкоз доста петунии на едно място. Сякаш се допрях до кътче от парадайса, без да имам заслуга за това, без да съм си представял, че раят може да бъде съпоставен с едно малко местенце, ситуирано сред две български планини. Нито една дупка по пътищата в селото, нито един безлюден двор.
Местните обясниха, че всичко почнало преди повече от 15 години с упоритостта на тогавашния кмет Пенчо Геров. Но да успееш да привлечеш на своя страна хората, е мъчно, в случай че всички не споделят общата концепция, че нещата могат да се трансформират към по-добро, че всичко хубаво зависи от нас самите. Красотата основава отговорност да бъде защитавана. Когато съграждаш и не си самичък в това начинание, тази отговорност се трансформира в смисъл.
За малко време аз се почувствах като от бъдещето. За малко време имах опция да си показва, че дребната светлинка в тунела на нашето нелеко битие въпреки всичко ще озари дните ни.
Идете в село Чавдар, вижте по какъв начин би могла да наподобява България, в случай че всички ние сме устремени към една и съща цел – да сътворяваме хубост и да я пазим.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ