Приемните родители не остават сами в грижата за децата, а

Приемните родители не остават сами в грижата за децата, а могат да разчитат на непрекъснатата поддръжка на обществени служащи, психолози и други експерти. Това сподели шефът на Центъра за социална поддръжка в Бургас Мария Атанасова по време на полемика в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Бургас, проведена в границите на националната самодейност " Приеми ме " на Българска телеграфна агенция, Агенцията за обществено подкрепяне и Министерството на труда и обществената политика.

По думите ѝ една от най-честите паники на претендентите за приемни родители е дали ще се оправят с провокациите на грижата за дете, претърпяло контузия, принуждение или занемаряване. Именно по тази причина се работи в тясно партньорство с приемните фамилии и им се обезпечават непрекъснати съвещания и професионална поддръжка.

Бих желала бъдещите приемни родители да знаят, че не са сами в този развой. Зад тях стои цялостен екип от експерти, който е подготвен да помогне във всеки един миг, съобщи Атанасова. Тя уточни, че програмата за ранно детско развиване, която към този момент се ползва в Бургас, дава на практика насоки за развиването на децата и е изключително потребна за приемните родители, които постоянно би трябвало да се приспособяват към нова обстановка за доста малко време.

Според Атанасова приемното родителство се разграничава значително от биологичното. Докато бъдещите родители нормално имат време да се приготвят за раждането на личното си дете, приемните фамилии постоянно научават за идното настаняване единствено ден по-рано и би трябвало бързо да се ориентират в потребностите и историята на детето.

Особено предизвикателство е грижата за по-големите деца и младежите, които нерядко са претърпели принуждение, загуба или други тежки житейски събития.

Понякога едно дете е нападателно, затворено или противопоставящо се не тъй като е невъзпитано, а тъй като носи тежки прекарвания. Важно е зад държанието му да бъдат разпознати аргументите, сподели шефът на Центъра за социална поддръжка.

По думите ѝ точно по тази причина хората с обучение в помагащите специалности – обществена работа, логика на психиката, педагогика и други сходни специалности биха могли сполучливо да се осъществят като приемни родители. Независимо от професионалната подготовка обаче, най-важните качества остават желанието да се помогне и способността да се обезпечи сигурна фамилна среда.

Атанасова акцентира, че приемните родители не носят сами отговорността за всички потребности на детето. Психологическата поддръжка, лечението, работата с институциите и профилираните услуги се обезпечават от мултидисциплинарен екип.

Сред най-честите мотиви приемните фамилии да търсят подпомагане са посредничеството пред разнообразни институции, достъпът до здравни и просветителни услуги, както и нуждата от незабавно материално подкрепяне след настаняването на дете.

По думите ѝ в Бургас действа добре построена мрежа за поддръжка, в която вземат участие обществените услуги, дарителски начинания, неправителствени организации и доброволци, осигуряващи облекла, бебешко съоръжение и други движимости от първа нужда.

Атанасова дефинира раздялата с детето като най-трудния миг за всяко приемно семейство.

Когато приемният родител осъзнае, че неговата задача е да помогне на детето да направи идната крачка – към връщане в биологичното семейство или към осиновяване, раздялата остава мъчителна, само че придобива смисъл, сподели тя.

Тя добави, че всеки, който демонстрира интерес към приемното родителство, може да получи консултация в Центъра за социална поддръжка и в Областния екип по приемна грижа, където претендентите получават информация за изискванията, образованието и поддръжката, която ще получават през целия развой.