Учителите имат нужда от подкрепа днес
Срещате ли учителите си? От време на време аз срещам моите. И всякога те ми споделят едно и също нещо - че днешните възпитаници не били като преди и че с всяка година ситуацията ставало все по-тежко. Децата имали проблеми с дисциплината, с мотивацията, с полезностите.
Дълго време си мислех, че може би просто изпитват носталгия към нещо положително и отминало. При толкоз доста хора обаче, все положителни учители, всички не могат да се заблуждават.
Има нещо в метода, по който се възпитават днешните деца. Има нещо в метода, по който родителите им ги изпращат в час на всеки 15 септември. Има нещо в метода, по който реагират след следващата учителска среща или зародил проблем.
Страшно доста деца през днешния ден порастват в среда, която им втълпява, че образоването не е полезност, че цялата система е отпадък, че всички учители, шефове, министри се пробват по всякакъв начин да им вгорчат живота, че образованието у нас за нищо не става, а в живота съумяват амбициозните пробивни тарикати, а не наложително най-учените. И още, и още...
В резултат, на 15 септември учебния предел престъпват деца, които имат малко почитание към учителите си и дребен интерес към работата им.
А българските учители не заслужават това.
Да, системата е извънредно несъвършена , недофинансирана, демотивирана, цялостна с язви, бумащина, недомислици и соц динозаври, окупирали високите места по министерства и синдикати от 100 години, решени да задържат неефективната си службица доживот. Да, тази система разрешава в учителското съсловие да влизат недостойни и некомпетентни хора. Те обаче не би трябвало да засенчват приноса на извънредно многото свестни и светли учители в цялата страна.
Тези хора се тормозят на всеки 15 септември , тъй като им следва още една година, в която ще бъдат провокирани да дадат най-хубавото от себе си, да са на висотата на своето предопределение и да не разочароват десетките си възпитаници и техните родители. Притесняват се, тъй като знаят, че работата им е ужасно виновна и от това, което създадат през днешния ден, зависи ориста на някой на следващия ден.
Притесняват се, тъй като им предстоят дълги часове на извънкласна работа, ежедневна подготовка, административна администрация. Предстоят им дълги нощи, в които до късно да ревизират следващите десетки и стотици писмени работи или да приготвят идващите. И им предстоят безкрайни диалози с взискателни или гневни родители, уверени, че тяхното скъпо дете постоянно е право.
За тези учители всеки 15 септември е както огромен празник, по този начин и извънреден стрес. И заслужават самопризнание за напъните, които поставят, с цел да могат бъдещите генерации на България да израстнат морални и мислещи хора.
Затова е хубаво да обясните на детето си през днешния ден за какво учебното заведение е значимо и за какво учителите са значими. Не на следващия ден, когато ще му се случат толкоз неща и няма да има време и сила да ви чуе. Днес. Време е да престанем да решаваме проблемите постфактум и да стартираме да поставяме старания те въобще да не се появяват.
Българският преподавател претърпява задоволително с ежедневните безумия на група бюрократи, които крепят с решенията си цяла една прогнила система. Няма потребност от втори фронт в класните си стаи. Сега е моментът за признателност и самопризнание. Защото моралът, качеството и успеваемостта не са неща, които просто се случват. За тях би трябвало да работим всички.
Десислава Любомирова
Дълго време си мислех, че може би просто изпитват носталгия към нещо положително и отминало. При толкоз доста хора обаче, все положителни учители, всички не могат да се заблуждават.
Има нещо в метода, по който се възпитават днешните деца. Има нещо в метода, по който родителите им ги изпращат в час на всеки 15 септември. Има нещо в метода, по който реагират след следващата учителска среща или зародил проблем.
Страшно доста деца през днешния ден порастват в среда, която им втълпява, че образоването не е полезност, че цялата система е отпадък, че всички учители, шефове, министри се пробват по всякакъв начин да им вгорчат живота, че образованието у нас за нищо не става, а в живота съумяват амбициозните пробивни тарикати, а не наложително най-учените. И още, и още...
В резултат, на 15 септември учебния предел престъпват деца, които имат малко почитание към учителите си и дребен интерес към работата им.
А българските учители не заслужават това.
Да, системата е извънредно несъвършена , недофинансирана, демотивирана, цялостна с язви, бумащина, недомислици и соц динозаври, окупирали високите места по министерства и синдикати от 100 години, решени да задържат неефективната си службица доживот. Да, тази система разрешава в учителското съсловие да влизат недостойни и некомпетентни хора. Те обаче не би трябвало да засенчват приноса на извънредно многото свестни и светли учители в цялата страна.
Тези хора се тормозят на всеки 15 септември , тъй като им следва още една година, в която ще бъдат провокирани да дадат най-хубавото от себе си, да са на висотата на своето предопределение и да не разочароват десетките си възпитаници и техните родители. Притесняват се, тъй като знаят, че работата им е ужасно виновна и от това, което създадат през днешния ден, зависи ориста на някой на следващия ден.
Притесняват се, тъй като им предстоят дълги часове на извънкласна работа, ежедневна подготовка, административна администрация. Предстоят им дълги нощи, в които до късно да ревизират следващите десетки и стотици писмени работи или да приготвят идващите. И им предстоят безкрайни диалози с взискателни или гневни родители, уверени, че тяхното скъпо дете постоянно е право.
За тези учители всеки 15 септември е както огромен празник, по този начин и извънреден стрес. И заслужават самопризнание за напъните, които поставят, с цел да могат бъдещите генерации на България да израстнат морални и мислещи хора.
Затова е хубаво да обясните на детето си през днешния ден за какво учебното заведение е значимо и за какво учителите са значими. Не на следващия ден, когато ще му се случат толкоз неща и няма да има време и сила да ви чуе. Днес. Време е да престанем да решаваме проблемите постфактум и да стартираме да поставяме старания те въобще да не се появяват.
Българският преподавател претърпява задоволително с ежедневните безумия на група бюрократи, които крепят с решенията си цяла една прогнила система. Няма потребност от втори фронт в класните си стаи. Сега е моментът за признателност и самопризнание. Защото моралът, качеството и успеваемостта не са неща, които просто се случват. За тях би трябвало да работим всички.
Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ