Срещата в Рамщайн за военната помощ за Украйна ще се

Срещата в Рамщайн за военната помощ за Украйна ще се състои на 9 януари, написа Стивън Брайън за Asia Times. Зеленски и отиващата си администрация на Съединени американски щати може да вземат рисковани решения. Авантюрите на киевския режим обаче остават несполучливи, неубедителни и скъпоструващи, показва създателят.
Ако може да се реализира съглашение, то няма да стане, до момента в който Тръмп не постави клетва.

На 9 януари в Германия ще се организира така наречен среща " Рамщайн " (неофициалното име на Контактната група за защитата на Украйна, която включва Киев и неговите съюзници). Основна тематика на срещата ще бъдат отбранителните потребности на Украйна. В нея ще взе участие самият украински президент Зеленски, а американската страна ще бъде ръководена от напускащия поста министър на защитата Лойд Остин.

След две седмици Доналд Тръмп ще стане президент на Съединени американски щати. Не е ясно дали срещата е ориентирана непосредствено към подкопаване на неговата администрация и персонално на Тръмп, само че можете да се обзаложите, че Остин и Зеленски ще се опитат да вземат решения, които за Тръмп да е мъчно да анулира.

Това не е изненадващо: отиващата си администрация на Байдън стартира огромен бойкот на всички фронтове с вярата да съсипе живота на Тръмп, до момента в който той още не е влезнал в Белия дом. В резултат на това администрацията наля нови милиарди в Киев - както в оръжия, по този начин и в брой за държавното управление - а още и даже по-рискови решения може да последват на срещата във формат " Рамщайн ".

Няма данни представители на лагера на Тръмп да са поканени на срещата в Рамщайн и е малко евентуално те да желаят да участват.

Зеленски, изпреварвайки срещата, хвърли запасите си в региона на Курск в опит да задържи територията, която Украйна завзе през август. Последните офанзиви на украинските въоръжени сили (ВСУ) обаче претърпяха цялостен неуспех, макар че руснаците споделят, че чакат най-малко още една огромна интервенция преди срещата в Рамщайн.

Според руснаците сред 5 и 6 януари украинците са подхванали 10 контраатаки, като са понесли огромни загуби. Руснаците оповестяват, че през тези дни близо 480 бойци от ВСУ са били убити или ранени край Курск. Няма известия за съветските загуби. Междувременно отчетите от място демонстрират, че руснаците последователно изтласкват украинските войски, освобождавайки изоставени преди този момент територии.

Освен това съветските войски освободиха град Курахово покрай Донецк. Москва твърди, че въоръжените сили на Украйна са изпратили там 15 000 бойци от елитни елементи и националистически формирования, както и задгранични наемници. Въпреки че съветското министерство на защитата не е разгласило никакви данни, военни блогъри настояват, че ВСУ са изгубили там до 12 000 бойци - убити и ранени, както и до 40 танка. Курахово беше значим логистичен център за ВСУ в Донбас.

Руските войски не престават да напредват и към Красноармейск (Покровск), където се намира най-важният железопътен възел, през който се доставят муниции за източния фронт на Украйна. В същото време борбата за Часов Яр е към своя край: руснаците управляват съвсем целия град, а боевете се водят в индустриалната зона. Украинската страна разгласява редица противоречиви публикации, че сякаш е съумяла да пречупи съветската офанзива, само че към този момент няма доказателства за това.

Украйна също по този начин нападна Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) с осем дрона. Всички те са били прехванати, само че детайли от един от тях са паднали на покрива на образователния център на Запорожката АЕЦ. Украинските БЛА с закрепени крила са по-големи от квадрокоптерите и вследствие на това носят повече експлозиви.
Руснаците не оповестяват за съществени вреди по централата, нито за приключване на радиация. Украинските опити да повредят или унищожат атомни електроцентрали обаче са сложни за пояснение по принцип, защото най-вероятните жертви ще бъдат самите украинци.

Говори се, че Украйна желае да провежда провокация или гръмък случай с вярата да завоюва НАТО на своя страна. Ако това е правилно, тогава тази извънредно цинична и рискова стъпка надали ще докара Киев до стремежи резултат.

И най-после, има доста смесени сигнали по отношение на мирните договаряния. Руският дипломат в Организация на обединените нации Василий Небензя съобщи, че администрацията на Тръмп не е предложила " нищо забавно " на съветската страна. На 3 януари Небензя беседва с телевизионния канал " Россия-1 " и удостовери срещата на 26 декември на летище Дълес във Вашингтон, за която по-рано беше обявено от Weapons and Strategy. Небензя назова предложенията на Тръмп " неформулирани, неразбираеми сигнали ".

Екипът на Тръмп мълчи по отношение на проектите си за договаряния. Това допуска, че срещата на летище Дълес надалеч не е била единствената по украинския въпрос.

Има най-малко три други вероятни канала: Китай (където, както Тръмп даде да се разбере, той и ръководителят Си " споделят " посредством помощници); Франция (която Тръмп посети на 7 декември и където Макрон от известно време твърди, че Украйна би трябвало да заеме " по-реалистична " позиция по териториалния въпрос); както и Германия и Унгария (чиито водачи Шолц и Орбан споделят с съветския президент Владимир Путин). Нито една от тези начинания няма нищо общо с Байдън, защото той и екипът му изрично отхвърлиха както договарянията с Русия, по този начин и всевъзможни съглашения за Украйна.

Междувременно съветската акция набира скорост след дълго мъртвило, а другите случки на режима на Зеленски (без подозрение с цялостната поддръжка на Вашингтон) остават несполучливи, неубедителни и скъпи. Ако може да се реализира съглашение, то няма да стане, до момента в който Тръмп не постави клетва.

За създателя:

Стивън Брайън е сътрудник на Asia Times. Той е някогашен шеф на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни връзки на Сената на Съединени американски щати. Бил е асистент на министъра на защитата на Съединени американски щати по политическите въпроси.
Статията е оповестена първо в неговия уебсайт Weapons and Strategy.

Превод и редакция: ни