Срещата в Китай е насрочена за 19-20 майКитайският лидер Си

Срещата в Китай е планувана за 19-20 май

Китайският водач Си Дзинпин се готви да посрещне президентът на Русия Владимир Путин в Пекин, четири дни откакто беше хазаин на американския президент Доналд Тръмп. Визитата на Путин в Китай е планувана за 19-20 май.

Дни преди срещата на 17 май Си Дзинпин и Владимир Путин си размениха „ приветствени писма “.

Китайският водач Си съобщи, че двустранното съдействие сред Русия и Китай „ непрестанно се задълбочава и укрепва “, като тази година се навършват 30 години от установяването на стратегическото партньорство сред двете страни, съгласно китайските държавни медии.

16 май 2026, 09:55

След Тръмп и Путин отива на аудиенция в Китай

Посещението на Путин в Пекин е планувано за 19-20 май, заяви в. „ Гардиън “.

Статия, оповестена в таблоида на държавните медии Global Times, показва, че визитите на президентите на Съединени американски щати и Русия демонстрират, че Пекин „ бързо се трансформира в център на международната дипломация “.

„ Плътно поредните визити провокираха необятен публичен интерес. Анализатори означават, че в интервала след Студената война е извънредно рядко една страна да посреща водачите на Съединени американски щати и Русия един след различен в границите на една седмица “, посочи Global Times.

Задълбочаването на връзките сред Китай и Русия провокира паника в Запада, изключително откакто Москва стартира огромна инвазия в Украйна през 2022 година Според западни дипломати и анализатори икономическата и дипломатическата поддръжка на Китай за Русия от този момент насам е съдействала за продължаването на спора.

Двамата водачи са се срещали повече от 40 пъти, което доста надвишава броя на срещите на Си със западни водачи.

Двустранната търговия сред Китай и Русия доближи рекордни равнища от 2022 година насам и Китай купува повече от една четвърт от съветския експорт. Големите покупки на съветски необработен нефт от страна на Пекин са донесли на Москва стотици милиарди долари доходи за войната в Украйна.

От началото на огромната инвазия Китай е закупил съветски изкопаеми горива на стойност над 367 милиарда $, съгласно данни, събрани от Центъра за проучвания в региона на енергетиката и чистия въздух. Покупките са подкрепили енергийната сигурност на Пекин, която стана изключително значима, откакто рецесията в Близкия изток спря доставките на нефт през Ормузкия пролив.

Нито войната в Украйна, нито китайско-руските връзки изглеждаха да заемат значимо място в диалозите на Тръмп със Си предходната седмица. В китайското изказване по отношение на главната двустранна намира се загатва в резюме „ рецесията в Украйна “, до момента в който в изказването на Съединени американски щати тя въобще не се загатва.

Вместо това договарянията сред Съединени американски щати и Китай наподобява се концентрираха върху търговията, Тайван и войната в Близкия изток. Тръмп съобщи, че Китай е склонен с него по отношение на значимостта на отварянето на Ормузкия пролив.

Си също по този начин оказа напън върху Тръмп по отношение на Тайван, като го предизвести за риска от спор, в случай че казусът не бъде позволен по подобаващ метод. Тръмп напусна Пекин, като сподели, че към момента не е взел решение дали да утвърди договорка за доставка на американско оръжие за Тайван на стойност няколко милиарда $. Отмяната на договорката би била огромна победа за Пекин, който се стреми да откри надзор над самоуправляващия се остров – нещо, против което се опълчва по-голямата част от тайванците.

Джоузеф Уебстър, старши теоретичен помощник в Атлантическия съвет на Съединени американски щати, съобщи в бюлетин, че „ Тайван може да е подтекста на срещата сред Си и Путин “. Уебстър сподели, че Пекин може да се стреми да подпише повече покупко-продажби за изкопаеми горива с Москва, с цел да си обезпечи енергийни доставки при положение на предстоящ спор. Разширяването на потенциала на съветския нефтопровод към Китай „ би подобрило доста енергийната сигурност на Пекин при положение на изключителна обстановка в Тайван “, написа Уебстър.

Русия оказва напън върху Китай да продължи с газопровода „ Силата на Сибир 2 “, който ще добави 50 милиарда кубически метра потенциал към съществуващата мрежа сред двете страни.