Среща на върха на НАТО в Хага: Какви са очакванията и приоритетите?
Срещата се организира на фона на политически трансформации в редица страни – от промяна на държавни управления до разпадането на холандската коалиция по-рано този месец. Това ще бъде и първата среща под управлението на новия общоприет секретар на НАТО – Марк Рюте, сочи разбор на Университета Джорджтаун.
„ Тази година срещата ще бъде радикално друга от миналогодишното честване на 75-годишнината във Вашингтон “, споделя Сара Молър, учител и шеф по интернационалните връзки в програмата по сигурност в Джорджтаун. „ Тя е по-кратка, по-малко амбициозна и задачата е просто да премине безшумно – без огромни заглавия “.
Слаб фокус от страна на Съединени американски щати: 5% е единствената действителна цел
Обикновено Съединени американски щати играят водеща роля в правенето на дневния ред, с добре координирани междуправителствени процеси. Този път това не се е случило. Според Молър администрацията не е обърнала изключително внимание на подготовката, което е разрешило на други съдружници да се опитат да повлияят на дневния ред – изключително по тематиката за Украйна.
Въпреки това, Вашингтон към момента държи правото на несъгласие, което лимитира какъв брой надалеч могат да стигнат съдружниците. За Съединени американски щати действителната цел на срещата е една: реализиране на единодушие за 5% разноски за защита. Няма да има огромни обявления за Украйна. Президентът остава фокусиран върху концепцията за дипломатически завършек на войната, посредством тласкане на Москва и Киев към договаряния.
Стратегията по отношение на Русия, обещана на срещата във Вашингтон през 2023 година, е краткотрайно оставена на назад във времето.
Какви са възможностите за приемане на задачата от 5%?
Когато президентът Тръмп предложи тази цел през януари 2025 година, Молър е била скептична. Много страни още не са достигнали и сегашния предел от 2%. Но единствено шест месеца по-късно излиза наяве, че президентът няма да се яви в Хага без контрактувана 5% цел.
Марк Рюте организира интензивна дипломация, с цел да обезпечи поддръжка от столиците на съдружниците. Единственият действителен въпрос остава срокът – дали задачата ще се ползва до 2032 година или ще бъде изтеглена за 2030 година, както упорстват балтийските страни. Екипът на Тръмп упорства за по-бързо осъществяване.
Какво ще се брои за „ защита “?
Основният спор е какво тъкмо се включва в тези 5%. Предполага се, че 3,5% ще бъдат ориентирани към „ твърди “ военни разноски (войска, техника), а останалите 1,5% – към по-мека сигурност: инфраструктура, киберсигурност, гражданска отбрана и евентуално – помощ за Украйна. Много страни избират неизясненост, с цел да се „ вписват на хартия “ в задачата.
Къде са страните членки във връзка с отбранителните разноски?
До предходната година 23 от 32 страни в НАТО извършват задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт. Преди срещата се чака леко нарастване на броя.
Но тези данни отразяват единствено „ входа “ (колко се харчи), а не „ изхода “ (какво действително получава армията). Затова същинската оценка на НАТО се базира на класифицираните цели за качества, а не просто на цифри.
Приоритетите на Марк Рюте като общоприет секретар
Новият общоприет секретар се стреми да премине през срещата без кавги. Изборът му беше общопризнат като „ сигурен “, изключително при положение на изненада на изборите в Съединени американски щати през ноември. Рюте има опит в връзката с Тръмп – виждан е като „ шепотът на Тръмп “.
Някои съдружници обаче са недоволни от прекомерното му послушание на Вашингтон, и желаят той да пази ползите на цялата организация, даже когато те се разминават с тези на Съединени американски щати.
Как ще се отрази холандската политическа рецесия?
Формално – няма да има резултат. Протоколът ще бъде спазен, церемонията ще премине безпрепятствено. Но това акцентира по-дълбок проблем в НАТО: вътрешна политическа неустойчивост в редица страни – от възхода на крайната десница до колабиращи обединения. Това е възходящ стратегически риск за единството на Алианса.
Ключови играчи отвън Съединени американски щати
Европейски Съюз – ще се следи до каква степен мощно ще е наличието на водачи като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. Сегашният миг е късмет за рестарт на връзките НАТО–ЕС, които при Столтенберг бяха по-сложни.
Отбранителната промишленост – след самодейността от Вашингтон през 2023 година, фокусът пада върху индустриалния потенциал. Пари към този момент има, поръчките се извършват – в този момент е време за действителни доставки.
Партньори от Индо-Тихоокеанския район (AP4) – Япония и Нова Зеландия към този момент потвърдиха наличие. Въпросът е дали и Австралия и Южна Корея ще изпратят водачи. Това ще бъде сигнал дали връзката НАТО–Азия ще продължи да се задълбочава при новото управление.
Украйна: Разделени позиции и напън към Европа
Има необятен набор от позиции в Алианса:
- Балтийските страни упорстват за участие на Украйна (знаейки, че не е реалистично в момента).
- Унгария и Словакия се опълчват на включване на Украйна в НАТО и на централна роля на Алианса в координацията на военна помощ.
- Останалите се двоумят сред ангажираност и нерешителност поради риска от пряк конфликт с Русия и ресурсните ограничавания.
- Администрацията на Тръмп няма интерес по какъв начин ще бъде проведена помощта. Единственото обръщение е: „ Не очаквайте Съединени американски щати да платят сметката. “
- Европа към този момент носи по-голяма част от тежестта, само че съгласно Вашингтон – това не е задоволително.
Затова въпросът се свежда до: Колко още може да направи Европа, до момента в който е под стопански напън и потребност да финансира личната си защита.
Извън Украйна: Китай, космос и... евакуиране на Съединени американски щати?
Очаква се да се упоменат тематики като Китай, нови технологии и космос, само че същинският въпрос е по кое време и в какъв мащаб ще се изтеглят американски сили от Европа?
Официално администрацията декларира „ ангажимент към Европа “, само че се знае, че съкращения на американското наличие са на път – може би още това лято. Всички ще наблюдават дискретните сигнали за това какво тъкмо ще бъде изтеглено от европейския спектакъл на интервенции.
„ Тази година срещата ще бъде радикално друга от миналогодишното честване на 75-годишнината във Вашингтон “, споделя Сара Молър, учител и шеф по интернационалните връзки в програмата по сигурност в Джорджтаун. „ Тя е по-кратка, по-малко амбициозна и задачата е просто да премине безшумно – без огромни заглавия “.
Слаб фокус от страна на Съединени американски щати: 5% е единствената действителна цел
Обикновено Съединени американски щати играят водеща роля в правенето на дневния ред, с добре координирани междуправителствени процеси. Този път това не се е случило. Според Молър администрацията не е обърнала изключително внимание на подготовката, което е разрешило на други съдружници да се опитат да повлияят на дневния ред – изключително по тематиката за Украйна.
Въпреки това, Вашингтон към момента държи правото на несъгласие, което лимитира какъв брой надалеч могат да стигнат съдружниците. За Съединени американски щати действителната цел на срещата е една: реализиране на единодушие за 5% разноски за защита. Няма да има огромни обявления за Украйна. Президентът остава фокусиран върху концепцията за дипломатически завършек на войната, посредством тласкане на Москва и Киев към договаряния.
Стратегията по отношение на Русия, обещана на срещата във Вашингтон през 2023 година, е краткотрайно оставена на назад във времето.
Какви са възможностите за приемане на задачата от 5%?
Когато президентът Тръмп предложи тази цел през януари 2025 година, Молър е била скептична. Много страни още не са достигнали и сегашния предел от 2%. Но единствено шест месеца по-късно излиза наяве, че президентът няма да се яви в Хага без контрактувана 5% цел.
Марк Рюте организира интензивна дипломация, с цел да обезпечи поддръжка от столиците на съдружниците. Единственият действителен въпрос остава срокът – дали задачата ще се ползва до 2032 година или ще бъде изтеглена за 2030 година, както упорстват балтийските страни. Екипът на Тръмп упорства за по-бързо осъществяване.
Какво ще се брои за „ защита “?
Основният спор е какво тъкмо се включва в тези 5%. Предполага се, че 3,5% ще бъдат ориентирани към „ твърди “ военни разноски (войска, техника), а останалите 1,5% – към по-мека сигурност: инфраструктура, киберсигурност, гражданска отбрана и евентуално – помощ за Украйна. Много страни избират неизясненост, с цел да се „ вписват на хартия “ в задачата.
Къде са страните членки във връзка с отбранителните разноски?
До предходната година 23 от 32 страни в НАТО извършват задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт. Преди срещата се чака леко нарастване на броя.
Но тези данни отразяват единствено „ входа “ (колко се харчи), а не „ изхода “ (какво действително получава армията). Затова същинската оценка на НАТО се базира на класифицираните цели за качества, а не просто на цифри.
Приоритетите на Марк Рюте като общоприет секретар
Новият общоприет секретар се стреми да премине през срещата без кавги. Изборът му беше общопризнат като „ сигурен “, изключително при положение на изненада на изборите в Съединени американски щати през ноември. Рюте има опит в връзката с Тръмп – виждан е като „ шепотът на Тръмп “.
Някои съдружници обаче са недоволни от прекомерното му послушание на Вашингтон, и желаят той да пази ползите на цялата организация, даже когато те се разминават с тези на Съединени американски щати.
Как ще се отрази холандската политическа рецесия?
Формално – няма да има резултат. Протоколът ще бъде спазен, церемонията ще премине безпрепятствено. Но това акцентира по-дълбок проблем в НАТО: вътрешна политическа неустойчивост в редица страни – от възхода на крайната десница до колабиращи обединения. Това е възходящ стратегически риск за единството на Алианса.
Ключови играчи отвън Съединени американски щати
Европейски Съюз – ще се следи до каква степен мощно ще е наличието на водачи като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. Сегашният миг е късмет за рестарт на връзките НАТО–ЕС, които при Столтенберг бяха по-сложни.
Отбранителната промишленост – след самодейността от Вашингтон през 2023 година, фокусът пада върху индустриалния потенциал. Пари към този момент има, поръчките се извършват – в този момент е време за действителни доставки.
Партньори от Индо-Тихоокеанския район (AP4) – Япония и Нова Зеландия към този момент потвърдиха наличие. Въпросът е дали и Австралия и Южна Корея ще изпратят водачи. Това ще бъде сигнал дали връзката НАТО–Азия ще продължи да се задълбочава при новото управление.
Украйна: Разделени позиции и напън към Европа
Има необятен набор от позиции в Алианса:
- Балтийските страни упорстват за участие на Украйна (знаейки, че не е реалистично в момента).
- Унгария и Словакия се опълчват на включване на Украйна в НАТО и на централна роля на Алианса в координацията на военна помощ.
- Останалите се двоумят сред ангажираност и нерешителност поради риска от пряк конфликт с Русия и ресурсните ограничавания.
- Администрацията на Тръмп няма интерес по какъв начин ще бъде проведена помощта. Единственото обръщение е: „ Не очаквайте Съединени американски щати да платят сметката. “
- Европа към този момент носи по-голяма част от тежестта, само че съгласно Вашингтон – това не е задоволително.
Затова въпросът се свежда до: Колко още може да направи Европа, до момента в който е под стопански напън и потребност да финансира личната си защита.
Извън Украйна: Китай, космос и... евакуиране на Съединени американски щати?
Очаква се да се упоменат тематики като Китай, нови технологии и космос, само че същинският въпрос е по кое време и в какъв мащаб ще се изтеглят американски сили от Европа?
Официално администрацията декларира „ ангажимент към Европа “, само че се знае, че съкращения на американското наличие са на път – може би още това лято. Всички ще наблюдават дискретните сигнали за това какво тъкмо ще бъде изтеглено от европейския спектакъл на интервенции.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ