Срещата от миналия месец между външните министри на Либия и Израел може в крайна сметка да постигне малко, но да предостави публично оправдание за подновяването на битките между въоръжените групировки в Триполи и отслабването, може би критично, на Временният министър-председател на Либия, казаха анализатори.
Откакто се появиха от пепелта на революцията в страната през 2011 г., многото милиции в Либия поддържат поредица от неспокойни съюзи със сменящото се ръководство на страната, което разчита на въоръжените групировки, за да разпръснат власт върху 1,8 милиона квадратни километра (близо 700 000 квадратни мили ) на богата на петрол територия.
Докато източното паралелно правителство в Бенгази постигна известен успех в привличането на своите въоръжени групировки към милицията на Либийската национална армия, неговите западни съперници в Триполи – които са признати от ООН – се радват на значително по-малък успех.< /p>
Напрежението, често смъртоносно, между милициите е нещо обичайно за живеещите в Триполи, като разломът между съперничещите групи е несигурен.
Наблюдава всичко, поне на хартия, правителството на Дбейба, което е на власт в Триполи след неуспешните избори през декември 2021 г. и което всяка политика трябва да претегля личните интереси на милициите, отговорни за тяхното провеждане.
Конфликтът избухна съвсем наскоро през август, като много от същите въоръжени групировки сега се възползваха от израелската среща, за да прокарат дневен ред, само косвено свързан със самата среща.
Залогът е власт, влияние и контрол.
„Милициите са предшествали Dbeibah, те са уверени, че ще съществуват дълго след него“, каза Jalel Harchaoui от Royal United Services Institute. „Няма нужда от страхотна визия. Те са научили, че дългосрочният план всъщност е просто поредица от кратки срокове.“
„От създаването си те се институционализираха. Те станаха част от държавата, нейните служби, нейното разузнаване, всичко“, добави той.
Напрежение със Zawiya
Поддържането на несигурния баланс на силите с милициите, докато се преговаря със съперничещото правителство в Бенгази, доминирано от генерал Халифа Хафтар, винаги щеше да бъде сложно предложение за Дбейба, временен министър-председател под международен натиск да помогне за възстановяването някакъв вид демократично решение за Либия.
За Дбейба, изправен пред натиск от страна на съюзници в Съединените щати и Италия и желаещ да нормализира личния си мандат, който вече е изтекъл далеч след изтичането му, разрешаването на израелската среща, както се подозира, че е направил, може да е изглеждало очевидно политически избор.
Въпреки това, чрез изтичане на новини за срещата, Израел по същество хвърли бензин в отдавна тлеещия огън.
Когато избухнаха протести – в по-голямата си част истински израз на искрени симпатии към палестинската кауза – се смята, че либийските милиции са забелязали възможност сред объркването, като групите от западния град Зауия бяха първите, които добавиха своите броя на тълпата в столицата.
„Много хора се стичаха от Zawiya, след като новините за срещата се появиха“, каза Тарек Мегериси, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.
През май Dbeibah нареди удари с дронове срещу въоръжени групи в Zawiya след седмици на ескалиране на напрежението.
Ударите бяха оправдани от правителството като насочени към контрабандисти на хора и трафиканти. Но те еднакво послужиха както като напомняне за военната мощ на Триполи, така и като предупреждение за обсега на Дбейба до братята Абу Зариба, Али, член на парламента, свързан с правителството на Триполи, и Хасан, местния лидер на Зауия от друга милиция, Стабилността Поддържащ апарат (SSA).
Промяна на йерархии
След унищожаването на международното летище в Триполи през 2014 г. достъпът до столицата е възможен само през военната база в Митига, която беше приета за база на Специалните сили за възпиране (SDF) предходната година, давайки твърда линия контрол на милицията върху целия достъп до столицата и най-големия град на страната.
С откриването на ново международно летище, планирано за 2024 г., водещата роля на SDF в йерархията на милицията в града ще бъде фундаментално подкопана. Други въоръжени групи изглеждат готови да се възползват, не на последно място добре дисциплинираната и тежко въоръжена 444 бригада.
Сражението между двете групировки избухна последно през август. Съобщава се, че по време на малко повече от 24 часа боеве са били убити 55 цивилни.
По ирония на съдбата, сред тези, които посредничиха за примирие между двете групи, беше SSA на ал-Кикли.
„Ако има продължителна война между тези групи в града, човешката трагедия и унищожаването на инфраструктурата може да са огромни“, каза Харчауи.
Вече, каза Харчауи, различните милиции в столицата, някои религиозно вдъхновени, други с компоненти, датиращи от разузнавателните служби на бившия лидер Муамар Кадафи, се съюзяват с предпочитания от тях кандидат, обикновено въз основа на цинични изчисления за това как виждат разгръщането на конфликта, или как това може да повлияе на техния престиж или структурен ливъридж.
Лицемерие на нормализиране
Като се имат предвид обстоятелствата, усилията за утвърждаване на Дбейба като международен държавник чрез насърчаване на нормализирането на отношенията с Израел може да са били непрепоръчителни.
Въпреки това срещата през август не е първият път, когато либийски политик се среща с израелски служител, за да обсъди нормализирането.
„Ръцете на всички са мръсни“, каза Мегериси. „Агила Салех [председателят на базирания в източната част на Либия парламент] се разхожда с палестинското си знаме и с право му се подиграват. Либийците не са дебели. Преди няколко години си спомняме как той насърчи външния си министър – когато имаше външен министър – да търси нормализиране на отношенията с Израел.“
Съобщено е, че две години преди това Саддам Хафтар, синът на Халифа, е бил в Тел Авив, за да обсъди нормализиране на дипломатическите отношения в замяна на израелски военни технологии.
Няма никакво съмнение, че настоящият фурор фундаментално подкопа Dbeibah, потенциално дори за постоянно. Въпреки това, предупреди Мегериси, важно е настоящата криза да се постави на фона на неотдавнашни безредици, вариращи от удари с дронове, междуособици, отвличания и произволни арести на видни личности.
„Това не са изолирани инциденти. Те са по-скоро за преговорите в мафиотски стил между двамата мъже [преди бъдещо правителство], като Дбейба сигнализира на Хафтар, че не може да го укрепи по начина, по който го направи с предшественика си Файез ал-Сарадж,” Мегреси приключи.
Познавайки нестабилността на място, намесата както на Италия, така и на Съединените щати във външните работи на Либия беше „най-лошият дипломатически провал от години“, каза германският журналист Мирко Кейлберт, който живее и репортира от Либия след революцията от 2011 г. . „Те нямат избори, нямат унифицирана законова система, но Италия и САЩ смятат, че могат да ги тласнат към нормализиране на отношенията с Израел? Това е грешният момент за такава стратегия.“
Източник: Ал Джазира
