Д-р Ренета Тодорова: До 6-8 инфекции на година са нормални за децата в яслена възраст
До 6-8 инфекции на година са естествени за децата в яслена възраст. В това твърди доктор Ренета Тодорова – един от младите експерти в Отделението по педиатрия на МОБАЛ " Д-р Стефан Черкезов “. Тя дава разнообразни препоръки на родителите, които се тормозят кое е в рамките на естественото за наследниците им. Младата специалистка е родена в Горна Оряховица. Пред ФОКУС тя споделя, че още в прогимназиалните класове ползата ѝ към биологията естествено я води в ПМГ " Васил Друмев “ във Велико Търново. След това продължава образованието си в Медицински университет – Плевен.
" Още по време на следването си, в четвърти курс, демонстрирах интерес към акушерството и гинекологията и появяването на новия живот. По-късно срещата ми с педиатрията и неонатологията в пети курс затвърди избора – професионалният ми път да бъде ориентиран към компетентност, обвързвана с децата и детското здраве “, споделя доктор Тодорова.
Тя е част от екипа на Детското поделение от 2017 година, където специализира " Педиатрия “. Специализацията ѝ съответствува с интервала на пандемията от COVID-19 и в продължение на две години е измежду лекарите на първа линия в битката със болестта.
" Онези дни бяха тежки за всички ни и вечно ще останат в съзнанието ми – както с компликациите, през които прекосих, по този начин и с уроците, които научих. Връщайки се обратно, съзнавам, че претърпяното ме е направило по-силна, по-стабилна и по-уверена – като доктор и като човек. Всички ние, работещите в тези отделения, устояхме на голям брой тествания – личностни борби, загуби и извънредно тежки наряди. Тези дребни персонални борби и стъпки ни построиха като по-силни и по-борбени експерти “, споделя младата лекарка.
През 2023 година доктор Ренета Тодорова придобива компетентност " Педиатрия “. В момента, с изключение на работата си в Детското поделение, тя развива и независима процедура в ДКЦ към Градската поликлиника във Велико Търново. Едновременно с това продължава професионалното си развиване с образование по здравен мениджмънт. Има спомагателна подготовка по клинична хомеопатия и е непринуден съветник по кърмене.
" Кърменето постоянно се оказва предизвикателство не заради липса на предпочитание, а заради незадоволително схващане, липса на поддръжка или дефицит на налична и надеждна информация, която да даде верните насоки и убеденост на майката. Именно тук ролята на информираността, навременната поддръжка и практическата устременост е основна “, безапелационна е доктор Тодорова.
Един от най-честите мотиви за терзание и съвещания в педиатричната процедура е така наречен " постоянно боледуващо дете “. За лекарите това разбиране има съответно значение и се преглежда в подтекста на възрастта на детето, честотата на инфекциите, тежестта и продължителността на протичането им, характера на болесттите, както и съществуването или неналичието на затруднения и трайни последствия.
За естествена периодичност в кърмаческа възраст се одобряват до 4 инфекции годишно.
" В яслена възраст – когато детето стартира да посещава детско заведение и за първи път се сблъсква с огромно многообразие от вирусни и бактериални причинители – боледуванията закономерно зачестяват и могат да доближат 6–8 инфекции годишно , което се смята за физиологично и обикновено. За доста родители това наподобява прекомерно постоянно, защото на процедура детето може да боледува съвсем всеки месец или на шпации от 2–3 седмици. Важно е обаче да се подчертае, че когато тези инфекции протичат леко и без затруднения – без наслагване на бактериална зараза, без развиване на бронхити, пневмонии или положения, изискващи редовно антибиотично лекуване – нормално няма съображение за терзание “, разяснява експертът.
С напредването на възрастта и последователното съзряване на имунната система броят на инфекциите естествено понижава. В предучилищна възраст (4–5 години) за обикновено се приема боледуване до 4–5 пъти годишно, а след 6–7-годишна възраст – към 3–4 инфекции годишно . Тези стойности не са строго закрепени, а служат като ориентир при клиничната преценка.
Под 5% от постоянно боледуващите деца имат патологична причина за честите инфекции, най-често под формата на примитивен или второстепенен имунен недостиг. Сигнали, които насочват към такава опция, са: повтарящи се инфекции, повлияващи се мъчно от общоприетоо лекуване, чести отити (повече от 4 пъти годишно), пневмонии (повече от 2 пъти годишно), неприятно наддаване на тегло и закъснение в растежа, рецидивиращи кожни инфекции, както и чести или упорити гъбични инфекции.
В тези случаи децата би трябвало да бъдат деликатно следени и навреме насочвани към детски имунолог за уточняване или изключване на имунен недостиг.
По-малка част от постоянно боледуващите деца прекарват инфекциите с чести затруднения, като болесттите протичат по-тежко и протрахирано. При тях е належащо целеустремено търсене на подлежаща причина, съответно лекуване и следене.
Още по-малка част са деца с съпътстващи хронични болести – белодробни, сърдечни, бъбречни, неврологични и други, които изискват характерно наблюдаване и тясно съдействие със съответните експерти.
На първо място за поддържане на положително здраве при децата стои имунопрофилактиката. Тя включва поддържането на добър имунизационен статус – навреме слагане на всички наложителни и целесъобразни ваксини според Имунизационния календар.
" Научно потвърдено е, че още по време на бременността от голяма важност са вярното и уравновесено хранене на бъдещата майка, които оказват въздействие върху растежа и развиването на плода. След раждането детето получава така наречен въздържан имунитет, който го пази през първите шест месеца от живота, след което последователно се изчерпва. Чрез кърменето и съдържащите се в майчиното мляко незаменими имуноглобулини, антивирусни и антибактериални субстанции продължава да се поддържа съответна пасивна имунопрофилактика. Ето за какво изключителното кърмене е незаменима храна за кърмачето “, акцентира доктор Тодорова.
Храненето, включващо обща и разнообразна храна, би трябвало да бъде пълноценно и уравновесено. Липсата на избрани витамини, минерали и микроелементи може да докара до дефицитни положения, които покачват предразположеността към по-често боледуване.
" Друг извънредно значим фактор за имунопрофилактиката е качественият сън и верният режим " бодърстване – сън “. Недоспиването, хроничният стрес, продължителното време пред екраните и неправилният режим могат да доведат до угнетяване на синтеза и понижаване на равнищата на мелатонин – хормон с основна роля за естествения циркаден темп, спокойния сън, възобновяване и цялостната регулация на организма. От друга страна се покачват равнищата на кортизол, който води до свръхстимулация на нервната система, неприятен сън, недоспиване и хронична отмалялост. Закалителните процедури също имат значимо място, като би трябвало да стартират от най-ранна възраст и да се преценяват с климатичните условия и здравословното положение на детето. Не на последно място значение имат хигиената и противоепидемичните ограничения – постоянно проветряване на пространствата, добра стерилизация, отбягване на затворени пространства през зимните месеци, изключително в кърмаческа възраст, както и построяването на табиет за вярно миене на ръцете със сапун “, акцентира доктор Ренета Тодорова.
" Още по време на следването си, в четвърти курс, демонстрирах интерес към акушерството и гинекологията и появяването на новия живот. По-късно срещата ми с педиатрията и неонатологията в пети курс затвърди избора – професионалният ми път да бъде ориентиран към компетентност, обвързвана с децата и детското здраве “, споделя доктор Тодорова.
Тя е част от екипа на Детското поделение от 2017 година, където специализира " Педиатрия “. Специализацията ѝ съответствува с интервала на пандемията от COVID-19 и в продължение на две години е измежду лекарите на първа линия в битката със болестта.
" Онези дни бяха тежки за всички ни и вечно ще останат в съзнанието ми – както с компликациите, през които прекосих, по този начин и с уроците, които научих. Връщайки се обратно, съзнавам, че претърпяното ме е направило по-силна, по-стабилна и по-уверена – като доктор и като човек. Всички ние, работещите в тези отделения, устояхме на голям брой тествания – личностни борби, загуби и извънредно тежки наряди. Тези дребни персонални борби и стъпки ни построиха като по-силни и по-борбени експерти “, споделя младата лекарка.
През 2023 година доктор Ренета Тодорова придобива компетентност " Педиатрия “. В момента, с изключение на работата си в Детското поделение, тя развива и независима процедура в ДКЦ към Градската поликлиника във Велико Търново. Едновременно с това продължава професионалното си развиване с образование по здравен мениджмънт. Има спомагателна подготовка по клинична хомеопатия и е непринуден съветник по кърмене.
" Кърменето постоянно се оказва предизвикателство не заради липса на предпочитание, а заради незадоволително схващане, липса на поддръжка или дефицит на налична и надеждна информация, която да даде верните насоки и убеденост на майката. Именно тук ролята на информираността, навременната поддръжка и практическата устременост е основна “, безапелационна е доктор Тодорова.
Един от най-честите мотиви за терзание и съвещания в педиатричната процедура е така наречен " постоянно боледуващо дете “. За лекарите това разбиране има съответно значение и се преглежда в подтекста на възрастта на детето, честотата на инфекциите, тежестта и продължителността на протичането им, характера на болесттите, както и съществуването или неналичието на затруднения и трайни последствия.
За естествена периодичност в кърмаческа възраст се одобряват до 4 инфекции годишно.
" В яслена възраст – когато детето стартира да посещава детско заведение и за първи път се сблъсква с огромно многообразие от вирусни и бактериални причинители – боледуванията закономерно зачестяват и могат да доближат 6–8 инфекции годишно , което се смята за физиологично и обикновено. За доста родители това наподобява прекомерно постоянно, защото на процедура детето може да боледува съвсем всеки месец или на шпации от 2–3 седмици. Важно е обаче да се подчертае, че когато тези инфекции протичат леко и без затруднения – без наслагване на бактериална зараза, без развиване на бронхити, пневмонии или положения, изискващи редовно антибиотично лекуване – нормално няма съображение за терзание “, разяснява експертът.
С напредването на възрастта и последователното съзряване на имунната система броят на инфекциите естествено понижава. В предучилищна възраст (4–5 години) за обикновено се приема боледуване до 4–5 пъти годишно, а след 6–7-годишна възраст – към 3–4 инфекции годишно . Тези стойности не са строго закрепени, а служат като ориентир при клиничната преценка.
Под 5% от постоянно боледуващите деца имат патологична причина за честите инфекции, най-често под формата на примитивен или второстепенен имунен недостиг. Сигнали, които насочват към такава опция, са: повтарящи се инфекции, повлияващи се мъчно от общоприетоо лекуване, чести отити (повече от 4 пъти годишно), пневмонии (повече от 2 пъти годишно), неприятно наддаване на тегло и закъснение в растежа, рецидивиращи кожни инфекции, както и чести или упорити гъбични инфекции.
В тези случаи децата би трябвало да бъдат деликатно следени и навреме насочвани към детски имунолог за уточняване или изключване на имунен недостиг.
По-малка част от постоянно боледуващите деца прекарват инфекциите с чести затруднения, като болесттите протичат по-тежко и протрахирано. При тях е належащо целеустремено търсене на подлежаща причина, съответно лекуване и следене.
Още по-малка част са деца с съпътстващи хронични болести – белодробни, сърдечни, бъбречни, неврологични и други, които изискват характерно наблюдаване и тясно съдействие със съответните експерти.
На първо място за поддържане на положително здраве при децата стои имунопрофилактиката. Тя включва поддържането на добър имунизационен статус – навреме слагане на всички наложителни и целесъобразни ваксини според Имунизационния календар.
" Научно потвърдено е, че още по време на бременността от голяма важност са вярното и уравновесено хранене на бъдещата майка, които оказват въздействие върху растежа и развиването на плода. След раждането детето получава така наречен въздържан имунитет, който го пази през първите шест месеца от живота, след което последователно се изчерпва. Чрез кърменето и съдържащите се в майчиното мляко незаменими имуноглобулини, антивирусни и антибактериални субстанции продължава да се поддържа съответна пасивна имунопрофилактика. Ето за какво изключителното кърмене е незаменима храна за кърмачето “, акцентира доктор Тодорова.
Храненето, включващо обща и разнообразна храна, би трябвало да бъде пълноценно и уравновесено. Липсата на избрани витамини, минерали и микроелементи може да докара до дефицитни положения, които покачват предразположеността към по-често боледуване.
" Друг извънредно значим фактор за имунопрофилактиката е качественият сън и верният режим " бодърстване – сън “. Недоспиването, хроничният стрес, продължителното време пред екраните и неправилният режим могат да доведат до угнетяване на синтеза и понижаване на равнищата на мелатонин – хормон с основна роля за естествения циркаден темп, спокойния сън, възобновяване и цялостната регулация на организма. От друга страна се покачват равнищата на кортизол, който води до свръхстимулация на нервната система, неприятен сън, недоспиване и хронична отмалялост. Закалителните процедури също имат значимо място, като би трябвало да стартират от най-ранна възраст и да се преценяват с климатичните условия и здравословното положение на детето. Не на последно място значение имат хигиената и противоепидемичните ограничения – постоянно проветряване на пространствата, добра стерилизация, отбягване на затворени пространства през зимните месеци, изключително в кърмаческа възраст, както и построяването на табиет за вярно миене на ръцете със сапун “, акцентира доктор Ренета Тодорова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ