Правилното и погрешното използване на зелените финанси
Срещата на върха на COP26 в Глазгоу се обрисува разочароваща. Надеждата, че зараждащите пазари, които бълват огромна част от парниковите газове в международен мащаб, ще разгласят амбициозни оферти, е разрушена. Плановете на Китай, Индия и Бразилия са надалеч от впечатляващи. Няма признаци това да бъде конференцията, която поставя края на въглищата, както искаше домакинът Англия. Световните водачи към момента не са се споразумели да спрат субсидирането на изкопаемите горива.
Но една тематика, по която ентусиазмът нараства, е финансирането, обвързано с климата. Финансови институции, представляващи активи от близо 9 трлн. $, дадоха обещание да отстранен обезлесяването от своите капиталови портфейли. Най-поразителната поръчка пристигна от Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ) - група, съпредседателствана от някогашния шеф на Английската централна банка Марк Карни. Нейните членове, измежду които са притежатели и мениджъри на активи, банки и застрахователи, ръководят активи от към 130 трлн. $. Те ще се опитат до 2050 година чисто да сведат до нула излъчванията, идващи вследствие на техните заеми и вложения. Може ли финансовият бранш в действителност да избави света?
Той несъмнено има да изиграе основна роля. Превключването на стопанската система от изкопаеми горива към чисти източници на сила изисква голямо преразпределение на капитала. До 2030 година всяка година ще са нужни към 4 трлн. $ вложения в чиста сила, което е три пъти повече от сегашните равнища. Разходите за изкопаеми горива би трябвало да намалеят. В идеалния свят облагата на институционалните вложители щеше да зависи от намаляването на излъчванията, а тези притежатели и финансисти щяха да управляват международните активи, виновни за излъчванията. Тогава притежателите на активи биха имали както мотивацията, по този начин и средствата да трансформират стопанската система.
Проблемите със зелените финанси
Реалността на зеленото вложение е надалеч от тази визия. Първият проблем е обсегът. The Economist пресмята, че обществените компании, които не се управляват от страната, способстват за едвам сред 14 и 32% от международните излъчвания. Държавни компании като Coal India или Saudi Aramco, най-големият производител на нефт в света, са основна част от казуса, а тяхната активност не е под въздействието на институционалните фондови мениджъри и частните банкери.
Измерването е вторият въпрос. Все още няма метод да се избегне двойното отчитане, с цел да се оцени с акуратност въглеродният отпечатък на обещано портфолио. Въглеродните излъчвания от барел нефт могат да се появят в докладите както на компаниите, които добиват суровината, по този начин и на тези, които я преработват или горят. Методологията зад приписването на излъчванията към избрани финансови потоци е още по-неясна. Как да вземем за пример отговорността за излъчванията на една въглищна електроцентрала би трябвало да бъде поделена сред акционерите, кредиторите и застрахователите?
Фирмите нямат доста аргументи да влагат трилиони в зелени технологии, чиято поправена по отношение на риска възвръщаемост е посредствена. Капитал - брой 45
Третият проблем е мотивацията. Частните финансови компании се стремят оптимално да усилят облагите, поправени по отношение на риска, за своите клиенти и притежатели. Това не е в синхрон с задачите за понижаване на въглерода. Най-лесният метод за понижаване на въглеродния отпечатък на диверсифицирано портфолио е да се продаде частта от него, вложена в мръсни активи, и да се вложи във компании, които не замърсяват доста, като да вземем за пример Фейсбук. Петте най-големи американски софтуерни компании дружно имат въглероден интензитет (емисии на единица продажби) от към 3% от междинния за S&P 500.
Силно замърсяващите компании или активи обаче нормално биха намерили нови притежатели. Оставяйки настрани стигмата, може да бъде преференциално да се държат активи, които законно генерират необлагани странични резултати - в този случай замърсяване. Докато акционерите подтикват петролните колоси да станат по-чисти, по какъв начин компании за частен капитал и хедж фондове купуват техните залежи остава настрана от публичното внимание. Обещанията сами по себе си не трансформират обстоятелството, че компаниите нямат доста аргументи да влагат трилиони в зелени технологии, чиято поправена по отношение на риска възвръщаемост е посредствена.
Рецепта за смяна
Какво би трябвало да се направи? Фината конфигурация може да помогне. Измерването би трябвало да се усъвършенства. Европейски Съюз вкарва наложително за бизнеса отчитане на въглеродните емисии; Съединени американски щати също го обмислят. Някои счетоводни органи желаят да стандартизират метода на обявяване на климатичните ограничения. Собственици на активи като пенсионните фондове би трябвало да запазят вложенията си в замърсяващите компании и да ги употребяват, с цел да оказват помощ за реализиране на смяна. Институционалните вложители също по този начин би трябвало да изградят свои подразделения за рисков капитал за финансиране на нови технологии, каквато е зеленият цимент.
Обещания като тези на GFANZ са положителни, само че светът се нуждае от общоприета цена на въглерода, в случай че се чака от финансите да правят чудеса. Това би било ориентирано към всички компании, а освен към следените от няколко институционални вложители. Желанието за отбягване на налога би засилило напъните за отчитане на излъчванията. Фирмите и държавните управления биха имали тласък да разрешат въпросите кой замърсява и кой би трябвало да заплаща. Най-важното е, че цената на въглерода би съгласувала мотивацията за облага с задачата за понижаване на парниковите газове. Тогава задачата на финансовата система би била да усилва сигнала, изпратен посредством цената на въглерода. Тази композиция би тласнала към мощна смяна на метода, по който работят стопанските системи.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Парите за битка с климатичните промени се употребяват неефективноНа климатичната конференция в Копенхаген през 2009 година богатите народи дадоха обещание да усилят финансирането към разрастващите се страни за битка с климатичните промени. Целта беше до 2020 година средствата да доближат 100 милиарда $ годишно. Преди началото на конференцията в Глазгоу водачите признаха, че не са съумели да изпълнят уговорката, само че упованията са това да се случи през 2022 или 2023 година Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за обвързваните с климата потоци на финансиране от богатите страни, в това число грантове, заеми и експортно кредитиране, както от частни, по този начин и от държавни източници, средствата през 2019 година възлизат на 79.6 милиарда $. Много страни декларират, че се нуждаят от повече средства, с цел да реализиран задачите си за климата. За да има смисъл от финансирането за климата, би трябвало да се разрешат обвързваните с него проблеми като корупция, неефективност и пропиляване на средствата. Обезкуражаващ резултат има неприятният минал опит, да вземем за пример със системата Clean Development Mechanism, основана посредством Протокола от Киото, която насочи стотици милиони към климатични планове в разрастващите се страни. Според изследване на Европейски Съюз от 2017 година 85% от плановете не са постигнали заложения резултат върху излъчванията, защото механизмът е бил злепоставен от злоупотреби.Зеленият климатичен фонд (GCF) към Организация на обединените нации стана най-големия по рода си с набрани към 18 милиарда $ от основаването си през 2010 година Но той също разочарова с неефективност - след почналия прилив на средства от страните през 2014 година, до 2018 година GCF загуби 1 милиарда $ заради нехеджиране на съмнението сред валутите на донорите и $, с който организацията работи.Все отново корупцията и неприятното ръководство на средствата не трябва да се употребяват като опрощение за отвод от финансирането, споделя пред Financial Times Мущак Хан, професор по стопанска система в SOAS. Вместо това е належащо е да се намерят способи да се спре приключването. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Коронавирус 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Коронавирус
Срещата на върха на COP26 в Глазгоу се обрисува разочароваща. Надеждата, че зараждащите пазари, които бълват огромна част от парниковите газове в международен мащаб, ще разгласят амбициозни оферти, е разрушена. Плановете на Китай, Индия и Бразилия са надалеч от впечатляващи. Няма признаци това да бъде конференцията, която поставя края на въглищата, както искаше домакинът Англия. Световните водачи към момента не са се споразумели да спрат субсидирането на изкопаемите горива.Но една тематика, по която ентусиазмът нараства, е финансирането, обвързано с климата. Финансови институции, представляващи активи от близо 9 трлн. $, дадоха обещание да отстранен обезлесяването от своите капиталови портфейли. Най-поразителната поръчка пристигна от Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ) - група, съпредседателствана от някогашния шеф на Английската централна банка Марк Карни. Нейните членове, измежду които са притежатели и мениджъри на активи, банки и застрахователи, ръководят активи от към 130 трлн. $. Те ще се опитат до 2050 година чисто да сведат до нула излъчванията, идващи вследствие на техните заеми и вложения. Може ли финансовият бранш в действителност да избави света?
Благодарим Ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Но една тематика, по която ентусиазмът нараства, е финансирането, обвързано с климата. Финансови институции, представляващи активи от близо 9 трлн. $, дадоха обещание да отстранен обезлесяването от своите капиталови портфейли. Най-поразителната поръчка пристигна от Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ) - група, съпредседателствана от някогашния шеф на Английската централна банка Марк Карни. Нейните членове, измежду които са притежатели и мениджъри на активи, банки и застрахователи, ръководят активи от към 130 трлн. $. Те ще се опитат до 2050 година чисто да сведат до нула излъчванията, идващи вследствие на техните заеми и вложения. Може ли финансовият бранш в действителност да избави света?
Той несъмнено има да изиграе основна роля. Превключването на стопанската система от изкопаеми горива към чисти източници на сила изисква голямо преразпределение на капитала. До 2030 година всяка година ще са нужни към 4 трлн. $ вложения в чиста сила, което е три пъти повече от сегашните равнища. Разходите за изкопаеми горива би трябвало да намалеят. В идеалния свят облагата на институционалните вложители щеше да зависи от намаляването на излъчванията, а тези притежатели и финансисти щяха да управляват международните активи, виновни за излъчванията. Тогава притежателите на активи биха имали както мотивацията, по този начин и средствата да трансформират стопанската система.
Проблемите със зелените финанси
Реалността на зеленото вложение е надалеч от тази визия. Първият проблем е обсегът. The Economist пресмята, че обществените компании, които не се управляват от страната, способстват за едвам сред 14 и 32% от международните излъчвания. Държавни компании като Coal India или Saudi Aramco, най-големият производител на нефт в света, са основна част от казуса, а тяхната активност не е под въздействието на институционалните фондови мениджъри и частните банкери.
Измерването е вторият въпрос. Все още няма метод да се избегне двойното отчитане, с цел да се оцени с акуратност въглеродният отпечатък на обещано портфолио. Въглеродните излъчвания от барел нефт могат да се появят в докладите както на компаниите, които добиват суровината, по този начин и на тези, които я преработват или горят. Методологията зад приписването на излъчванията към избрани финансови потоци е още по-неясна. Как да вземем за пример отговорността за излъчванията на една въглищна електроцентрала би трябвало да бъде поделена сред акционерите, кредиторите и застрахователите?
Фирмите нямат доста аргументи да влагат трилиони в зелени технологии, чиято поправена по отношение на риска възвръщаемост е посредствена. Капитал - брой 45
Третият проблем е мотивацията. Частните финансови компании се стремят оптимално да усилят облагите, поправени по отношение на риска, за своите клиенти и притежатели. Това не е в синхрон с задачите за понижаване на въглерода. Най-лесният метод за понижаване на въглеродния отпечатък на диверсифицирано портфолио е да се продаде частта от него, вложена в мръсни активи, и да се вложи във компании, които не замърсяват доста, като да вземем за пример Фейсбук. Петте най-големи американски софтуерни компании дружно имат въглероден интензитет (емисии на единица продажби) от към 3% от междинния за S&P 500.
Силно замърсяващите компании или активи обаче нормално биха намерили нови притежатели. Оставяйки настрани стигмата, може да бъде преференциално да се държат активи, които законно генерират необлагани странични резултати - в този случай замърсяване. Докато акционерите подтикват петролните колоси да станат по-чисти, по какъв начин компании за частен капитал и хедж фондове купуват техните залежи остава настрана от публичното внимание. Обещанията сами по себе си не трансформират обстоятелството, че компаниите нямат доста аргументи да влагат трилиони в зелени технологии, чиято поправена по отношение на риска възвръщаемост е посредствена.
Рецепта за смяна
Какво би трябвало да се направи? Фината конфигурация може да помогне. Измерването би трябвало да се усъвършенства. Европейски Съюз вкарва наложително за бизнеса отчитане на въглеродните емисии; Съединени американски щати също го обмислят. Някои счетоводни органи желаят да стандартизират метода на обявяване на климатичните ограничения. Собственици на активи като пенсионните фондове би трябвало да запазят вложенията си в замърсяващите компании и да ги употребяват, с цел да оказват помощ за реализиране на смяна. Институционалните вложители също по този начин би трябвало да изградят свои подразделения за рисков капитал за финансиране на нови технологии, каквато е зеленият цимент.
Обещания като тези на GFANZ са положителни, само че светът се нуждае от общоприета цена на въглерода, в случай че се чака от финансите да правят чудеса. Това би било ориентирано към всички компании, а освен към следените от няколко институционални вложители. Желанието за отбягване на налога би засилило напъните за отчитане на излъчванията. Фирмите и държавните управления биха имали тласък да разрешат въпросите кой замърсява и кой би трябвало да заплаща. Най-важното е, че цената на въглерода би съгласувала мотивацията за облага с задачата за понижаване на парниковите газове. Тогава задачата на финансовата система би била да усилва сигнала, изпратен посредством цената на въглерода. Тази композиция би тласнала към мощна смяна на метода, по който работят стопанските системи.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Парите за битка с климатичните промени се употребяват неефективноНа климатичната конференция в Копенхаген през 2009 година богатите народи дадоха обещание да усилят финансирането към разрастващите се страни за битка с климатичните промени. Целта беше до 2020 година средствата да доближат 100 милиарда $ годишно. Преди началото на конференцията в Глазгоу водачите признаха, че не са съумели да изпълнят уговорката, само че упованията са това да се случи през 2022 или 2023 година Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за обвързваните с климата потоци на финансиране от богатите страни, в това число грантове, заеми и експортно кредитиране, както от частни, по този начин и от държавни източници, средствата през 2019 година възлизат на 79.6 милиарда $. Много страни декларират, че се нуждаят от повече средства, с цел да реализиран задачите си за климата. За да има смисъл от финансирането за климата, би трябвало да се разрешат обвързваните с него проблеми като корупция, неефективност и пропиляване на средствата. Обезкуражаващ резултат има неприятният минал опит, да вземем за пример със системата Clean Development Mechanism, основана посредством Протокола от Киото, която насочи стотици милиони към климатични планове в разрастващите се страни. Според изследване на Европейски Съюз от 2017 година 85% от плановете не са постигнали заложения резултат върху излъчванията, защото механизмът е бил злепоставен от злоупотреби.Зеленият климатичен фонд (GCF) към Организация на обединените нации стана най-големия по рода си с набрани към 18 милиарда $ от основаването си през 2010 година Но той също разочарова с неефективност - след почналия прилив на средства от страните през 2014 година, до 2018 година GCF загуби 1 милиарда $ заради нехеджиране на съмнението сред валутите на донорите и $, с който организацията работи.Все отново корупцията и неприятното ръководство на средствата не трябва да се употребяват като опрощение за отвод от финансирането, споделя пред Financial Times Мущак Хан, професор по стопанска система в SOAS. Вместо това е належащо е да се намерят способи да се спре приключването. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Коронавирус 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Коронавирус
Срещата на върха на COP26 в Глазгоу се обрисува разочароваща. Надеждата, че зараждащите пазари, които бълват огромна част от парниковите газове в международен мащаб, ще разгласят амбициозни оферти, е разрушена. Плановете на Китай, Индия и Бразилия са надалеч от впечатляващи. Няма признаци това да бъде конференцията, която поставя края на въглищата, както искаше домакинът Англия. Световните водачи към момента не са се споразумели да спрат субсидирането на изкопаемите горива.Но една тематика, по която ентусиазмът нараства, е финансирането, обвързано с климата. Финансови институции, представляващи активи от близо 9 трлн. $, дадоха обещание да отстранен обезлесяването от своите капиталови портфейли. Най-поразителната поръчка пристигна от Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ) - група, съпредседателствана от някогашния шеф на Английската централна банка Марк Карни. Нейните членове, измежду които са притежатели и мениджъри на активи, банки и застрахователи, ръководят активи от към 130 трлн. $. Те ще се опитат до 2050 година чисто да сведат до нула излъчванията, идващи вследствие на техните заеми и вложения. Може ли финансовият бранш в действителност да избави света?
Благодарим Ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ