Срещата на президента на Сърбия Александър Вучич с голямата петорка“

„ Срещата на президента на Сърбия Александър Вучич с „ огромната петорка “ ще протече в атмосфера на комплицирана външнополитическа обстановка за Сърбия. Изявленията и тоновете, които ще чуем в събота, също ще бъдат мощен знак за това какво може да чака Сърбия по време на дебата в Съвета за сигурност, който ще бъде затворен за обществеността и който по-специално приказва за сериозността на обстановката на място “. Това сподели Бранка Латинович, подпредседател на Форума за интернационалните връзки в Екологичен потенциал и някогашен дипломат пред „ Данас “.

Според нея всичко, което се случи в северната част на Косово, изключително след събитията в Банска и фактът, че тези събития са нови, спомагателен детайл в другояче комплицирания комплекс от въпроси, свързани с нормализирането на връзките с Косово, вършат ситуацията нежелано.

Цялостната конюнктура, в която ще се водят тези договаряния, е доста комплицирана, изключително в случай че се вземат поради тревожните развития в Близкия изток, които имат капацитета да се трансфорат в районен спор, както и приемането на по-сурова от всеки път резолюция в Европейският парламент за Сърбия.

„ Вече чухме известията за параметрите на тези договаряния, на първо място от представителя на пресата на Европейски Съюз, и поради гореизложеното би трябвало да чакаме освен това от петорката, в сравнение с единствено установяване на критерии. Това допуска установяване на вероятни периоди. Може би следствията, в случай че тези критерии не бъдат изпълнени “, показва тя.

Трябва да се има поради, че макар че представители на Европейски Съюз обявиха, че въпросът за въвеждане на визи за сръбски жители не стои на дневен ред, други събития могат да го ускорят.

„ Изправен пред сериозната опасност от увеличение на тероризма заради събитията в Близкия изток, Европейски Съюз подхваща превантивни ограничения, които включват наново въвеждане на стеснен във времето граничен надзор, усилване на процеса на назад приемане на мигранти, редуциране на други периоди, свързани с миграционната политика. Тъй като Сърбия също има проблеми там и не се е хармонизирала във всичко с визовата политика на Европейски Съюз, това също е въпрос, който в различен подтекст скоро ще бъде подложен пред Сърбия “, отбелязва някогашният дипломат.

Нов миг, както той показва, е неотдавна завършилата среща на върха на „ Пояса на коприната “ в Пекин. Европейски Съюз и НАТО реагираха навреме на диалозите сред Орбан и Путин.

„ Доколкото ни е известно, нашият президент не е разговарял в Пекин с В. Путин, само че го е видял и е декларирал, че доверието му към Путин е цялостно. Това изказване нямаше по какъв начин да не бъде маркирано. Не знаем по какъв начин се пояснява, само че ще може да се " прочете " и в подтекста на някои бъдещи реакции на Европейски Съюз. Пред Сърбия ще се отвори ново предизвикателство – дали във всичко ще се причисли към изказванията на Европейски Съюз във връзка събитието Израел-Газа ”, прави оценка анализаторът.

Сречко Джукич, посланик, декларира в изявление за „ Данас “, че Сърбия в никакъв случай не е била толкоз дезориентирана и разкъсвана сред Запада и Изтока, Севера и Юга, сред Брюксел (ЕС), Вашингтон, Москва и Пекин.

„ Както в никакъв случай до момента, през днешния ден можете да видите какъв брой губи сръбската политика от позицията сред четири стола. Има редица причини за какво Сърбия бяга от положително към неприятно, макар от дълго време (2012 г.) публично прокламирания приоритет на ускорено участие в Европейски Съюз, създаване на доверие и взаимно разрешаване на най-дълбоките проблеми. Несъмнено всеки изчерпателен разбор би посочил, че това е резултат от фиаското на сръбската политика в и към Косово, т.е. договаряния, които се водят повече от десетилетие на най-високо равнище. Тъй като тя не знаеше и нямаше ясна визия какво желае и какво може да реализира в тези договаряния, през днешния ден такива няма. И нещата завършиха в Охрид. Там всичко беше контрактувано, написано, обществено признато, само че не и публично подписано (нашият подписал го боли дясната ръка) “, споделя Джукич.

Той прибавя, че тогава е имало връщане, освен с една крачка, а на практика превръщане на тил на Брюксел, даже на Вашингтон, и мощен удар към Пекин и Москва. Сега Белград се държи по този начин, като че ли в никакъв случай не е имало договаряния за Косово, като че ли занапред ще стартират, без окончателното съглашение от Охрид, което в този момент не ѝ харесва.

„ Нямаме индикации, че може да има смяна в позициите на западните договарящи страни в пакета, който Голямата петорка ще донесе на следващия ден. Посланието, което се популяризира, може да се пояснява, че тя ще продължи с меката политика, само че този път зад тази политика очевидно стоят твърдите средства. Едно от тях е преди малко признатата резолюция на Екологичен потенциал и е пътепоказател в каква посока да вървим. Трябва да се означи, че дълго време сръбските управляващи таяха неоснователни очаквания, че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации може да докара до някакъв героичен поврат в косовската драма, до момента в който даже лекомислен външнополитически разбор демонстрира, че там нищо не може да се случи, до момента в който не се случи „ нещо “ сред Белград и Прищина ", сподели той.

Джукич счита, че Сърбия е посветила повече от 20 години в политиката си на това да направи другар от „ вражеския “ Запад, на първо място Европейски Съюз. И в този момент се насочва към „ приятелския “ Изток.

Милован Божилович, посланик и заместник-председател на партия Сръбски център, счита, че Сърбия е в хронично недоразумение със Запада след разпадането на СФРЮ, и то по значими държавни въпроси.

За страдание, както споделя той, тези белези би трябвало да бъдат излекувани през днешния ден от настоящето потомство сръбски политици, които бяха на власт, когато несъответствието сред нашите цели и тези на Запада беше в своя пик и продължава и до през днешния ден в разнообразни амплитуди.

Според него трайното решение на косовския проблем е първото и най-важно изискване, „ с цел да станем по-западна “ страна “.

„ Това би означавало да вземем за пример неотложно и лоялно да се подходи към осъществяването на Охридското съглашение, което съгласно мен е оптималният и честен излаз за Сърбия, само че въпросът е какво остава от него, след Банска. Банска сега е най-уязвимата точка в сръбската обстановка, изключително откакто към момента не е ясно какъв тип следствие ще изиска Европейски Съюз ", сподели той за „ Данас “.

Анализаторът прави оценка, че може да се допусна, че някои аспекти на това следствие ще бъдат мъчителни за сръбското държавно управление и сръбската страна, и най-много за сръбската общественост в северно Косово, чиято позиция е влошена от последните дейности на сръбските управляващи.

Според него обаче следва да се види дали позицията на сръбския договарящ е дотолкоз укрепнала след сполучливото посещаване в Китай, че и пратениците на Европейски Съюз да го усетят. /БГНЕС