Учени наблюдаваха еволюциия в реално време
Срещата на два разнообразни типа за пръв път ги е предиздвикала да се приспособяват бързо към нови функции
Често следим резултатите от еволюцията, само че не и самия развой. Сега учените са получили неповторимата опция да следят еволюцията в действително време, до момента в който два сходни типа гущери се срещат за първи път и бързо се приспособяват, с цел да заемат разнообразни екологични функции.
Изследователи от Технологичния институт в Джорджия провеждали изследване на кубинските кафяви аноли (Anolis sagrei) в Тропическата ботаническа градина " Феърчайлд " във Флорида, когато ненадейно се появил нов тип - пуерториканският гущер с гребен (Anolis cristatellus).
Въпреки че двата типа гущери наподобяват доста сходни, те са разграничени от повече от 40 милиона години еволюция и населяват разнообразни острови в Карибите. Те обаче заемат съвсем идентична екологична ниша - живеят в сходни хабитати и се хранят с идентични храни. Това предоставило на откривателите неповторима опция.
" Когато два сходни типа се конкурират за едни и същи запаси, като храна и територия, често еволюират разлики, които им разрешават да съжителстват ", изяснява Джеймс Страуд, водещ създател на проучването. " Повечето от това, което знаем за това как животните се трансформират в отговор на този развой, идва от проучване на модели, зародили преди доста време. Това беше рядка опция да следим еволюцията в деяние. "
През идващите няколко години екипът наблюдавал физически и поведенчески промени и у двата типа, до момента в който се учат да живеят дружно. Те сравнявали тези промени с гущери, живеещи в среди с единствен тип.
Пуерториканските гущери с гребен прекарвали повече време в дърветата и приблизително се намирали на по-високи клони, до момента в който кафявите аноли се приспособили да прекарват повече време на земята.
Най-интересното било, че кафявите аноли развили нови физически черти, които им оказват помощ в живота на земята. Те почнали да развиват по-дълги крайници, което им разрешава да тичат по-бързо и усилва възможностите им за оцеляване.
" Открихме, че кафявите аноли с по-дълги крайници имат по-висока степен на оцеляване след появяването на гущерите с гребен ", споделя Страуд. " Това съвършено подхожда на физическите разлики, които следим в популации, където тези типове живеят дружно от доста генерации. "
Това е завладяващо изследване, което прибавя нови доказателства за еволюцията в деяние. Друго проучване, да вземем за пример, документира измененията в изолирани популации гекони в Бразилия след построяването на язовир, като открило, че за 15 години островните гекони развили по-големи глави от тези на континента.
Друго изследване открива, че предпазените води карат рибите да стават по-малко мобилни с всяко потомство, тъй като по-любопитните риби са по-склонни да бъдат уловени. Лястовиците еволюират с по-къси крила, с цел да избегнат конфликти с коли, а жабите в Чернобилската зона трансформират цвета си в черен, с цел да се предпазят от радиацията.
Гущерите във Флорида могат да оказват помощ на учените да схванат по-добре натиска, който човешката активност оказва върху еволюцията, и да предвиждат по какъв начин типовете ще реагират.
Изследването е оповестено в списанието .
Често следим резултатите от еволюцията, само че не и самия развой. Сега учените са получили неповторимата опция да следят еволюцията в действително време, до момента в който два сходни типа гущери се срещат за първи път и бързо се приспособяват, с цел да заемат разнообразни екологични функции.
Изследователи от Технологичния институт в Джорджия провеждали изследване на кубинските кафяви аноли (Anolis sagrei) в Тропическата ботаническа градина " Феърчайлд " във Флорида, когато ненадейно се появил нов тип - пуерториканският гущер с гребен (Anolis cristatellus).
Въпреки че двата типа гущери наподобяват доста сходни, те са разграничени от повече от 40 милиона години еволюция и населяват разнообразни острови в Карибите. Те обаче заемат съвсем идентична екологична ниша - живеят в сходни хабитати и се хранят с идентични храни. Това предоставило на откривателите неповторима опция.
" Когато два сходни типа се конкурират за едни и същи запаси, като храна и територия, често еволюират разлики, които им разрешават да съжителстват ", изяснява Джеймс Страуд, водещ създател на проучването. " Повечето от това, което знаем за това как животните се трансформират в отговор на този развой, идва от проучване на модели, зародили преди доста време. Това беше рядка опция да следим еволюцията в деяние. "
През идващите няколко години екипът наблюдавал физически и поведенчески промени и у двата типа, до момента в който се учат да живеят дружно. Те сравнявали тези промени с гущери, живеещи в среди с единствен тип.
Пуерториканските гущери с гребен прекарвали повече време в дърветата и приблизително се намирали на по-високи клони, до момента в който кафявите аноли се приспособили да прекарват повече време на земята.
Най-интересното било, че кафявите аноли развили нови физически черти, които им оказват помощ в живота на земята. Те почнали да развиват по-дълги крайници, което им разрешава да тичат по-бързо и усилва възможностите им за оцеляване.
" Открихме, че кафявите аноли с по-дълги крайници имат по-висока степен на оцеляване след появяването на гущерите с гребен ", споделя Страуд. " Това съвършено подхожда на физическите разлики, които следим в популации, където тези типове живеят дружно от доста генерации. "
Това е завладяващо изследване, което прибавя нови доказателства за еволюцията в деяние. Друго проучване, да вземем за пример, документира измененията в изолирани популации гекони в Бразилия след построяването на язовир, като открило, че за 15 години островните гекони развили по-големи глави от тези на континента.
Друго изследване открива, че предпазените води карат рибите да стават по-малко мобилни с всяко потомство, тъй като по-любопитните риби са по-склонни да бъдат уловени. Лястовиците еволюират с по-къси крила, с цел да избегнат конфликти с коли, а жабите в Чернобилската зона трансформират цвета си в черен, с цел да се предпазят от радиацията.
Гущерите във Флорида могат да оказват помощ на учените да схванат по-добре натиска, който човешката активност оказва върху еволюцията, и да предвиждат по какъв начин типовете ще реагират.
Изследването е оповестено в списанието .
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




