Китайският рикошет на срещата между Путин и Ким Чен-ун
Срещата сред Владимир Путин и Ким Чен-ун, състояла се предходната седмица в Източния космодрум " Восточний ", бе всеобщо разтълкувана като опция за колаборация сред двете държи в подтекста на войната в Украйна. Оттук и необятно застъпената теза, че севернокорейският режим може да " отвори " складовете си с муниции, с което да компенсира задъхващите се съветски мощности за произвеждане на боеприпаси. Доколкото обаче има резонни подозрения, че Ким Чен-ун не би дал по-модерните си муниции, евентуално става дума за онази част от запасите му, която касае правените по руски модел артилерийски снаряди от 70-те и 80-те години на предишния век. Ресорните специалисти показват, че те не са със комплицирана технология, което компрометира тяхната акуратност, а по данни от южнокорейската страна същите постоянно не съумяват и да се взривят при контакта със задачата. Тяхната утилизация също не оправдава нужните средства за поддържането им в редовност.
Но това не значи, че би трябвало да се подценява смисъла на възможното доставяне на съветските въоръжени сили със севернокорейски муниции, пък било и остарели такива. Последното произтича от няколко условия. Първо, всеобщият (а не толкоз прецизният) артилерийски обстрел е съществена идея при воденето на бойни дейности на Русия, което виждаме и във войната с Украйна. Второ, въпреки оценките за съотношението да варират, те са единомислещи в едно: в този спор Москва изстрелва в пъти повече снаряди дневно, в сравнение с може да създаде за същия интервал от време. Трето, данните от войната демонстрират, че през последните месеци всеобщите артилерийски обстрели от страна на Русия понижават. Тоест севернокорейските муниции биха били потребни на Русия да възвърне интензитета на присъщия за нея всеобщ артилерийски обстрел, компенсирайки най-малко краткотрайно лимитите на личното й произвеждане.
Предвид общоприетоо неприятната си икономическа обстановка, в която се намира, има значително неща, които Пхенян може да получи в подмяна на предоставените на Москва боеприпаси: пари, зърнени култури, нефт и така нататък Коментира се даже опцията Русия да показа сензитивна военна технология или ноу-хау, която да спомогне на Северна Корея да изведе в орбита - след към този момент два несполучливи опита тази година - собствен разследващ спътник. Именно Русия оказа помощ на Иран да направи същото, когато преди към година съветската ракета " Союз " изстреля от космодрума " Байконур " в Южен Казахстан спътника " Хаям ". Но в своя размер на връзки с Техеран Москва има независимост на деяние, която не има, когато става дума за Северна Корея.
Все отново в случай че има страна, която да има механизми за въздействие върху Пхенян, това е Китай. Поради условия като това, че към 95% от търговията на Северна Корея е точно с Китай. Но Поднебесната империя не поддържа развиването на нуклеарната и ракетна стратегия на Северна Корея, доколкото това служи като опрощение на Съединени американски щати да задълбочава връзките, а надлежно и въздействието си, върху Южна Корея и Япония. Емблематичен образец за това бе 2017-та година, когато Пекин реагира изключително остро против конфигурираната на южнокорейска територия американска система за противоракетна защита THAAD (Terminal High-Altitude Area Defense system). Тогава Сеул направи това, заявявайки, че задачата на комплекса е да обезпечи сигурността на страната по отношение на Северна Корея. Но Пекин вижда нещата по-различно: Ким Чен-ун даде на Съединени американски щати опрощение да сложат ПРО на корейския полуостров, който е ориентиран колкото към Пхенян, толкоз и към Пекин. Затова китайската позиция постоянно е била по-сложна от това да поддържа или не провокативното държание на Ким Чен-ун. Но дейностите на последния от време на време провокират по-голямо скърцане със зъби в Пекин, в сравнение с във Вашингтон.
Затова в случай че Русия реши да даде технология, която би спомогнала на Северна Корея да изстреля в орбита собствен боен спътник, тя би трябвало авансово да е съгласувала това си деяние точно с Китай. Понеже ракетата, с която се изстрелва спътникът, включва технология, която може да бъде употребена за стандартната балистична стратегия на Северна Корея. А тя, както казахме, не се радва на необикновен възторг в Китай. Когато даваш комплицирана играчка в ръцете на дете, е редно да се консултираш първо с попечителя му. Но отношението на Пекин към този проблем сигурно би била по-голяма спирачка за Москва, в сравнение с, да вземем за пример, са отрасловите резолюции на Организация на обединените нации, които не разрешават на Северна Корея да употребява такава технология.
В подтекста на войната в Украйна, Русия сигурно прави оценка капацитета, който Северна Корея има, с цел да бъде отвлечено американското внимание от Европа и Украйна. Това нaй-лесно може да се случи, в случай че Пхенян изстреля още веднъж междуконтинентална ракета или даже извърши нуклеарен тест, който ще бъде седмият й подобен. Но тук идва деликатният колорит: в случай че екстатичното държание на режима на Ким Чен-ун в тази обстановка би било потребно за Русия, то няма да е такова за Китай. В случая колкото повече Владимир Путин желае да пренасочи американското внимание към Източна Азия, толкоз повече от интереса на Си Дзинпин е то да продължава да хаби запаси и сила на територията на Европа. Още повече, че в случай че Съединени американски щати имат искания по отношение на Северна Корея, без да подценяваме степента на суверенитет на последната и опцията й да взема независими решения, те ще ги адресират към Китай. Както стана дума, точно Си Дзинпин има лостове за въздействие върху Ким Чен-ун, каквито други страни не имат.
Именно заради ползите на Китай и въздействието на Поднебесната империя по отношение на Северна Корея въпросът за това каква поддръжка, с изключение на реторическата, ще даде Пхенян за Москва, е доста забавен. Евентуалното обезпечаване на артилерийски снаряди е едно на ръка. Но дали Путин е изискал и дали Ким Чен-ун би се съгласил да даде на Русия и балистични ракети (и с какъв обсег)? Доколкото можем да заключим от относително мъгляви изявления по тематиката, Иран към този момент не дава такива на Русия заради отвращение за в допълнение усложняване на връзките със Съединени американски щати. Северна Корея е ваксинирана от такива опасения, само че тя има други: по какъв начин Китай би разтълкувал един подобен ход. Все отново позицията на Пекин по отношение на войната на територията на Европа - избрана успешно като " проруски неутралитет ", се показва на процедура във закупуването на съветските въглеводороди и в даването на Русия на технологии с двойно предопределение. Въпреки опцията на последните да бъдат конфигурирани във боен хардуер, Китай е надалеч от това да дава на Москва приключени военни произведения. Оттук въпросът е дали, в случай че въобще е било поискано от него, Ким Чен-ун може да направи стъпка, която даже Си Дзинпин не е направил. И в случай че Русия ще би трябвало да сондира Китай, преди вероятно да даде сензитивна технология на Северна Корея, по този начин и Пхенян ще би трябвало да регистрира мнението на Пекин при вероятностите да обезпечава поддръжка на Русия с военни произведения, разнообразни от остарели муниции.
На този стадий знаем, че Китай печели от войната в Украйна, тъй като тя вплита Москва в възходяща взаимозависимост от Пекин и отвлича вниманието на Запада. По тази логичност, колкото по-дълго продължи спорът на европейски терен, за което би асъдействало снабдяването на Русия с муниции, толкоз по-добре за Поднебесната империя. Но въпреки това, в случай че Китай разреши на Северна Корея присъединяване във войната в Украйна като доставчик на Русия, това ще усили антагонизма на Съединени американски щати и недоверието на Европа по отношение на Пекин. Заедно с това, в случай че освен Запада, само че и страни от Източна Азия като Южна Корея и Япония привидят сюжет, в който Китай толерира увеличението на колаборацията сред Русия и Северна Корея, това ще им даде още повече причини в интерес на задълбочаването на техните такива с Вашингтон. Особено поради новия подтик в тази посока след институционализацията на тристранния формат сред Съединени американски щати, Южна Корея и Япония () по рано тази година. Не на последно място, Пекин би трябвало да регистрира и това, че въпреки Южна Корея и Япония да поддържат Украйна, то те вършат това най-вече с политически и финансови средства (доколкото обещаните военни камиони от Токио и бронежилетките/каските от Сеул не са game-changer). Промяна на ролята на Северна Корея обаче може да предизвика предефиниране на държанието и на другите страни от Източна Азия, които наблюдават войната в Украйна от призмата на техния ъгъл: до каква степен и по какъв начин тя сближава в допълнение Русия с Китай и със Северна Корея.
Ако около буксуването на военните дейности на Русия в Украйна Владимир Путин е заставен от ден на ден да играе ва банк, китайският политически организъм има дълга история зад тила си, почиваща на философията на избягването на риска. Затова срещата сред Ким Чен-ун и Владимир Путин касае Китай. Въпросът е какъв прочит е получила тя в Пекин. Нещо, което съветският президент ще има опция да разбере от първа ръка, когато посети китайския си сътрудник при започване на октомври месец.
Но това не значи, че би трябвало да се подценява смисъла на възможното доставяне на съветските въоръжени сили със севернокорейски муниции, пък било и остарели такива. Последното произтича от няколко условия. Първо, всеобщият (а не толкоз прецизният) артилерийски обстрел е съществена идея при воденето на бойни дейности на Русия, което виждаме и във войната с Украйна. Второ, въпреки оценките за съотношението да варират, те са единомислещи в едно: в този спор Москва изстрелва в пъти повече снаряди дневно, в сравнение с може да създаде за същия интервал от време. Трето, данните от войната демонстрират, че през последните месеци всеобщите артилерийски обстрели от страна на Русия понижават. Тоест севернокорейските муниции биха били потребни на Русия да възвърне интензитета на присъщия за нея всеобщ артилерийски обстрел, компенсирайки най-малко краткотрайно лимитите на личното й произвеждане.
Предвид общоприетоо неприятната си икономическа обстановка, в която се намира, има значително неща, които Пхенян може да получи в подмяна на предоставените на Москва боеприпаси: пари, зърнени култури, нефт и така нататък Коментира се даже опцията Русия да показа сензитивна военна технология или ноу-хау, която да спомогне на Северна Корея да изведе в орбита - след към този момент два несполучливи опита тази година - собствен разследващ спътник. Именно Русия оказа помощ на Иран да направи същото, когато преди към година съветската ракета " Союз " изстреля от космодрума " Байконур " в Южен Казахстан спътника " Хаям ". Но в своя размер на връзки с Техеран Москва има независимост на деяние, която не има, когато става дума за Северна Корея.
Все отново в случай че има страна, която да има механизми за въздействие върху Пхенян, това е Китай. Поради условия като това, че към 95% от търговията на Северна Корея е точно с Китай. Но Поднебесната империя не поддържа развиването на нуклеарната и ракетна стратегия на Северна Корея, доколкото това служи като опрощение на Съединени американски щати да задълбочава връзките, а надлежно и въздействието си, върху Южна Корея и Япония. Емблематичен образец за това бе 2017-та година, когато Пекин реагира изключително остро против конфигурираната на южнокорейска територия американска система за противоракетна защита THAAD (Terminal High-Altitude Area Defense system). Тогава Сеул направи това, заявявайки, че задачата на комплекса е да обезпечи сигурността на страната по отношение на Северна Корея. Но Пекин вижда нещата по-различно: Ким Чен-ун даде на Съединени американски щати опрощение да сложат ПРО на корейския полуостров, който е ориентиран колкото към Пхенян, толкоз и към Пекин. Затова китайската позиция постоянно е била по-сложна от това да поддържа или не провокативното държание на Ким Чен-ун. Но дейностите на последния от време на време провокират по-голямо скърцане със зъби в Пекин, в сравнение с във Вашингтон.
Затова в случай че Русия реши да даде технология, която би спомогнала на Северна Корея да изстреля в орбита собствен боен спътник, тя би трябвало авансово да е съгласувала това си деяние точно с Китай. Понеже ракетата, с която се изстрелва спътникът, включва технология, която може да бъде употребена за стандартната балистична стратегия на Северна Корея. А тя, както казахме, не се радва на необикновен възторг в Китай. Когато даваш комплицирана играчка в ръцете на дете, е редно да се консултираш първо с попечителя му. Но отношението на Пекин към този проблем сигурно би била по-голяма спирачка за Москва, в сравнение с, да вземем за пример, са отрасловите резолюции на Организация на обединените нации, които не разрешават на Северна Корея да употребява такава технология.
В подтекста на войната в Украйна, Русия сигурно прави оценка капацитета, който Северна Корея има, с цел да бъде отвлечено американското внимание от Европа и Украйна. Това нaй-лесно може да се случи, в случай че Пхенян изстреля още веднъж междуконтинентална ракета или даже извърши нуклеарен тест, който ще бъде седмият й подобен. Но тук идва деликатният колорит: в случай че екстатичното държание на режима на Ким Чен-ун в тази обстановка би било потребно за Русия, то няма да е такова за Китай. В случая колкото повече Владимир Путин желае да пренасочи американското внимание към Източна Азия, толкоз повече от интереса на Си Дзинпин е то да продължава да хаби запаси и сила на територията на Европа. Още повече, че в случай че Съединени американски щати имат искания по отношение на Северна Корея, без да подценяваме степента на суверенитет на последната и опцията й да взема независими решения, те ще ги адресират към Китай. Както стана дума, точно Си Дзинпин има лостове за въздействие върху Ким Чен-ун, каквито други страни не имат.
Именно заради ползите на Китай и въздействието на Поднебесната империя по отношение на Северна Корея въпросът за това каква поддръжка, с изключение на реторическата, ще даде Пхенян за Москва, е доста забавен. Евентуалното обезпечаване на артилерийски снаряди е едно на ръка. Но дали Путин е изискал и дали Ким Чен-ун би се съгласил да даде на Русия и балистични ракети (и с какъв обсег)? Доколкото можем да заключим от относително мъгляви изявления по тематиката, Иран към този момент не дава такива на Русия заради отвращение за в допълнение усложняване на връзките със Съединени американски щати. Северна Корея е ваксинирана от такива опасения, само че тя има други: по какъв начин Китай би разтълкувал един подобен ход. Все отново позицията на Пекин по отношение на войната на територията на Европа - избрана успешно като " проруски неутралитет ", се показва на процедура във закупуването на съветските въглеводороди и в даването на Русия на технологии с двойно предопределение. Въпреки опцията на последните да бъдат конфигурирани във боен хардуер, Китай е надалеч от това да дава на Москва приключени военни произведения. Оттук въпросът е дали, в случай че въобще е било поискано от него, Ким Чен-ун може да направи стъпка, която даже Си Дзинпин не е направил. И в случай че Русия ще би трябвало да сондира Китай, преди вероятно да даде сензитивна технология на Северна Корея, по този начин и Пхенян ще би трябвало да регистрира мнението на Пекин при вероятностите да обезпечава поддръжка на Русия с военни произведения, разнообразни от остарели муниции.
На този стадий знаем, че Китай печели от войната в Украйна, тъй като тя вплита Москва в възходяща взаимозависимост от Пекин и отвлича вниманието на Запада. По тази логичност, колкото по-дълго продължи спорът на европейски терен, за което би асъдействало снабдяването на Русия с муниции, толкоз по-добре за Поднебесната империя. Но въпреки това, в случай че Китай разреши на Северна Корея присъединяване във войната в Украйна като доставчик на Русия, това ще усили антагонизма на Съединени американски щати и недоверието на Европа по отношение на Пекин. Заедно с това, в случай че освен Запада, само че и страни от Източна Азия като Южна Корея и Япония привидят сюжет, в който Китай толерира увеличението на колаборацията сред Русия и Северна Корея, това ще им даде още повече причини в интерес на задълбочаването на техните такива с Вашингтон. Особено поради новия подтик в тази посока след институционализацията на тристранния формат сред Съединени американски щати, Южна Корея и Япония () по рано тази година. Не на последно място, Пекин би трябвало да регистрира и това, че въпреки Южна Корея и Япония да поддържат Украйна, то те вършат това най-вече с политически и финансови средства (доколкото обещаните военни камиони от Токио и бронежилетките/каските от Сеул не са game-changer). Промяна на ролята на Северна Корея обаче може да предизвика предефиниране на държанието и на другите страни от Източна Азия, които наблюдават войната в Украйна от призмата на техния ъгъл: до каква степен и по какъв начин тя сближава в допълнение Русия с Китай и със Северна Корея.
Ако около буксуването на военните дейности на Русия в Украйна Владимир Путин е заставен от ден на ден да играе ва банк, китайският политически организъм има дълга история зад тила си, почиваща на философията на избягването на риска. Затова срещата сред Ким Чен-ун и Владимир Путин касае Китай. Въпросът е какъв прочит е получила тя в Пекин. Нещо, което съветският президент ще има опция да разбере от първа ръка, когато посети китайския си сътрудник при започване на октомври месец.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ