Присъединяването на Черна гора към Европейския съюз би струвало на

Присъединяването на Черна гора към Европейския съюз би коствало на бюджета на Европейски Съюз към 3,2 милиарда евро , или под едно евро годишно за всеки жител на съюза, заяви Европейската комисия, представена от Ройтерс.

Оценката идва в миг, когато Подгорица е считана за най-напредналия претендент за участие от Западните Балкани . Черна гора подаде молба за участие през 2008 година, получи статут на претендент през 2010 година, а договарянията започнаха през 2012 година Към юни 2026 година страната е отворила всички 33 преговорни глави, като 16 от тях към този момент са краткотрайно затворени.

Черна гора си слага за цел да стане член на Европейски Съюз през 2028 година През април Европейски Съюз стартира работа по правене на контракта за присъединение на страната - стъпка, която нормално се приема като знак, че процесът навлиза във крайна фаза.

Пътят на Черна гора към Европейски Съюз стартира след разпадането на последната форма на общата югославска страна. След референдума през 2006 година страната се отдели от държавния съюз със Сърбия, по-късно се причисли към НАТО през 2017 година и последователно се трансформира в най-подготвения претендент за Европейски Съюз в района.

Европейски Съюз започва правенето на контракта за присъединение на Черна гора

Балканската страна се надява да стане част от блока до 2028 година

Този път обаче беше придружен и от съществени опасности. Един от най-тежките беше китайският заем от близо 944 млн. $ за строителството на автомагистралата Бар - Боляре , провиснал от Китайската ексим банка през 2014 година Проектът внезапно усили дълговото задължение на Черна гора и породи опасения, че страната може да изпадне в дългова взаимозависимост или даже във фискална рецесия.

Европейски Съюз отхвърли директно да изплати китайския заем, само че след това оказа помощ на Подгорица посредством поддръжка за инфраструктурни планове и посредством европейския финансов и политически ангажимент към страната , което понижи риска Черна гора да остане трайно подвластна от Пекин.

Политическият подтекст също се промени доста. Дълги години Черна гора беше свързвана с Мило Джуканович - преобладаващата фигура в политиката на страната от края на югославската ера до последните години. Той изведе страната към самостоятелност, НАТО и европейския курс, само че ръководството му беше подложено на критика поради корупция, клиентелизъм и мощна централизация на власт.

Сегашното управление на Черна гора се пробва да се показа като по-технократско и реформаторско, с акцент върху ускорено затваряне на преговорните глави, правосъдна промяна и участие в Европейски Съюз до 2028 година Разликата е, че в случай че епохата на Джуканович построи стратегическата ориентировка на страната към Запада, сегашните управляващи би трябвало да потвърдят, че могат да изпълнят съответните институционални условия за участие.

Сръбската работа за сигурност предизвести Вучич да не върви на срещата на върха на Европейски Съюз в Черна гора

Поради " враждебната активност на задгранични разследващи служби и наличието на незаконна формация там "