Ердоган отново не оправда надеждите на Запада
Срещата сред Путин и Ердоган в Сочи беше първата от предходната есен, когато президентите се срещнаха два пъти в коридорите на срещи на върха в Централна Азия. Но по-важното е, че срещата в Сочи беше първите диалози след преизбирането на турския президент преди три месеца, тъй като по-късно имаше доста спекулации към смяната на курса на Анкара.
И в Турция, и даже у нас доста се говореше, че „ Ердоган се обръща на Запад “, всичко беше изтълкувано за това, в това число и такива стъпки, които очевидно не се харесваха на Москва, като прехвърлянето на азовците, които бяха в Турция до Киев. Така че сегашната среща трябваше да покаже настроението на двамата водачи и положението на руско-турските връзки - и точно това, а не възобновяването на зърнената договорка, беше главната конспирация.
Защото със зърнената договорка всичко беше ясно: няма да стане, тъй като Турция не може да въздейства на позицията на Запада по въпроса за осъществяване на изискванията на Русия. Както беше доказано от срещата. Но вместо него има съглашение сред Русия и Турция и Катар за експорт на съветско зърно. От изгода както за Москва, по този начин и за Анкара, които са решени освен да решат съществуващите проблеми в двустранните връзки, само че и да ги създадат по-независими от въздействието на външни сили. Формулировката „ връзките сред двете страни не зависят от външно въздействие “ се ползва от Москва и Пекин към руско-китайските връзки, само че в руско-турските връзки има предпочитание и опция да се изградят такива изключителни връзки.
Да, Турция е член на НАТО, има искания да ускори въздействието си в Закавказието (зоната на съветските интереси), страните ни имат различия по Сирия, да не приказваме за позицията на Анкара по Украйна. Но и в НАТО, и по украинския въпрос, и по Сирия Ердоган играе своя игра, заема позиция, която дава отговор на турските ползи (разбира се, съгласно неговите разбирания), а не е реализатор на непозната воля и проводник на ползи на трети страни. И това е неговата съществена разлика от водачите на страните от груповия Запад (от Германия до Япония): той е безусловно самостоятелен политик, управителен извънредно от националните ползи на личната си страна. И това го свързва с Путин доста повече от всички справедливи и субективни проблеми и различия сред нашите страни. „ Можете да поддържате връзка с Ердоган “, сподели нееднократно Путин. И турският президент може да каже същото за съветския си сътрудник, с който работи от две десетилетия.
Ето за какво в Сочи Ердоган приказва за нови планове в руско-турските връзки, в това число за построяването на още една атомна електроцентрала. Не с цел да угоди на Путин или да го подкупи, като получи отстъпки в други области, а тъй като знае, че връзките сред двете страни имат бъдеще. При това са в действителност ярки – и тъй като са преференциални и за двете страни, и тъй като развиването им зависи единствено от Москва и Анкара. Проблемите, които съществуват сред нас, не са безконечни по своята настройка - и в случай че трите войни, в които по някакъв метод вземат участие нашите страни (в Сирия, Карабах и Украйна), не можаха да подкопаят връзките сред Путин и Ердоган (преодолявайки даже осеммесечна пауза) след унищожаването на нашата военна авиация на турско-сирийската граница) не тъй като си затваряха очите за несъгласията, а тъй като откровено се опитваха да намерят способи за разрешаването им. И постоянно се среща - да вземем за пример Сирия, където, апропо, развиването на обстановката през последните дни (с надигането на арабите против кюрдите) дава нови благоприятни условия за доближаване на позициите на Русия и Турция.
А жестовете на Ердоган към Запада би трябвало да се одобряват съгласно цената им – като детайл от непрекъснатата му игра на всички фронтове. Фундаментално възстановяване на връзките със Съединени американски щати е невероятно, както е невероятно приемането на Турция в Европейския съюз и Ердоган доста добре схваща това. Невъзможно е точно тъй като турският президент няма да отстъпи по кардинални за него въпроси (както вътрешни, по този начин и външни), няма да се откаже от турските ползи (в Сирия, Закавказието, Кипър, връзките с Гърция и т.н.), макар че тъкмо това изискват от него западните „ сътрудници “. Те също биха желали промени в турско-руските връзки, само че вместо да ги утежни, Ердоган може единствено да предложи на Запада тяхното развиване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И в Турция, и даже у нас доста се говореше, че „ Ердоган се обръща на Запад “, всичко беше изтълкувано за това, в това число и такива стъпки, които очевидно не се харесваха на Москва, като прехвърлянето на азовците, които бяха в Турция до Киев. Така че сегашната среща трябваше да покаже настроението на двамата водачи и положението на руско-турските връзки - и точно това, а не възобновяването на зърнената договорка, беше главната конспирация.
Защото със зърнената договорка всичко беше ясно: няма да стане, тъй като Турция не може да въздейства на позицията на Запада по въпроса за осъществяване на изискванията на Русия. Както беше доказано от срещата. Но вместо него има съглашение сред Русия и Турция и Катар за експорт на съветско зърно. От изгода както за Москва, по този начин и за Анкара, които са решени освен да решат съществуващите проблеми в двустранните връзки, само че и да ги създадат по-независими от въздействието на външни сили. Формулировката „ връзките сред двете страни не зависят от външно въздействие “ се ползва от Москва и Пекин към руско-китайските връзки, само че в руско-турските връзки има предпочитание и опция да се изградят такива изключителни връзки.
Да, Турция е член на НАТО, има искания да ускори въздействието си в Закавказието (зоната на съветските интереси), страните ни имат различия по Сирия, да не приказваме за позицията на Анкара по Украйна. Но и в НАТО, и по украинския въпрос, и по Сирия Ердоган играе своя игра, заема позиция, която дава отговор на турските ползи (разбира се, съгласно неговите разбирания), а не е реализатор на непозната воля и проводник на ползи на трети страни. И това е неговата съществена разлика от водачите на страните от груповия Запад (от Германия до Япония): той е безусловно самостоятелен политик, управителен извънредно от националните ползи на личната си страна. И това го свързва с Путин доста повече от всички справедливи и субективни проблеми и различия сред нашите страни. „ Можете да поддържате връзка с Ердоган “, сподели нееднократно Путин. И турският президент може да каже същото за съветския си сътрудник, с който работи от две десетилетия.
Ето за какво в Сочи Ердоган приказва за нови планове в руско-турските връзки, в това число за построяването на още една атомна електроцентрала. Не с цел да угоди на Путин или да го подкупи, като получи отстъпки в други области, а тъй като знае, че връзките сред двете страни имат бъдеще. При това са в действителност ярки – и тъй като са преференциални и за двете страни, и тъй като развиването им зависи единствено от Москва и Анкара. Проблемите, които съществуват сред нас, не са безконечни по своята настройка - и в случай че трите войни, в които по някакъв метод вземат участие нашите страни (в Сирия, Карабах и Украйна), не можаха да подкопаят връзките сред Путин и Ердоган (преодолявайки даже осеммесечна пауза) след унищожаването на нашата военна авиация на турско-сирийската граница) не тъй като си затваряха очите за несъгласията, а тъй като откровено се опитваха да намерят способи за разрешаването им. И постоянно се среща - да вземем за пример Сирия, където, апропо, развиването на обстановката през последните дни (с надигането на арабите против кюрдите) дава нови благоприятни условия за доближаване на позициите на Русия и Турция.
А жестовете на Ердоган към Запада би трябвало да се одобряват съгласно цената им – като детайл от непрекъснатата му игра на всички фронтове. Фундаментално възстановяване на връзките със Съединени американски щати е невероятно, както е невероятно приемането на Турция в Европейския съюз и Ердоган доста добре схваща това. Невъзможно е точно тъй като турският президент няма да отстъпи по кардинални за него въпроси (както вътрешни, по този начин и външни), няма да се откаже от турските ползи (в Сирия, Закавказието, Кипър, връзките с Гърция и т.н.), макар че тъкмо това изискват от него западните „ сътрудници “. Те също биха желали промени в турско-руските връзки, само че вместо да ги утежни, Ердоган може единствено да предложи на Запада тяхното развиване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ