Кошмарът от 11 май 1985 г. още е жив!
Срещата сред Брадфорд и Линкълн от трета британска дивизия стартира в 15 часа. Малкият стадион " Вали Парейд " е претъпкан. Или казано по-конкретно - на трибуните са събрани тъкмо 11 076 фенове, с цел да видят по какъв начин обичаният им Брадфорд, ще бъде коронясан за първенец на Трита дивизия. Много родители са завели децата си.
Публиката е възторжена. Тимът на домакините, чиито прякор е " петлетата ", празнува влизането си във втора дивизия. Мачът с Линкълн Сити е без значение, тъй като промоцията към този момент е извоювана. Отборът прави почетна обиколка под оглушителните възгласи на почитателите.
Капитанът Питър Джаксън размахва гордо трофея, който се дава на първенеца на трета дивизия. Негов съотборник в този миг е бъдещата легенда на шотландския народен отбор Стюърт Маккол. Баща му, пристигнал да види сина си, е един от ранените след разразилия се пожар и сриването на формалната естрада.
Около 40-та минута на централната естрада, в която има към 3 000 фена, се появяват пламаци от незагасена цигара. Трибуната е напълно дървена, а пред нея има голямо количество хартия, което спомага за бързото разгръщане на пожара.
По подигравка на ориста няколко дни по-рано Комисия по сигурността предизвестява клубните управляващи, че под въпросната централна естрада са се натрупали доста леснозапалими материали. От комисията ясно и изрично предизвестяват, че контактът на отпадъците със старите и изгнили тук-там дървени седалки може да донесе непоправими вреди. И че би трябвало да се забрани пушенето в тези браншове.
От централата на Брадфорд споделят обаче, че така и така са приготвили стоманена козирка, която ще я сложат в понеделника след мача. Тогава ще почистят и натрупалите се отпадъци. Но каквото е имало да става, става. Някъде по средата на първото полувреме безгрижен фен хвърля угарката си повърхностно под дървената естрада с отпадъците.
Кой да ти обърне внимание в този церемониален миг на един фас! За злощастие угарката пада върху пластмаса. Лека-полека огънят обгръща по-големи пространства. Но публиката продължава да гледа какво става на терена, макар че към момента гол няма в нито една от двете порти. Дори една част от почитателите се тресат мощно и пеят песни в чест на влизането на Брадфорд в по-горната група.
Първото очевидно огнено кълбо се вижда в 15,43 часа. В първия миг служителите на реда не чуват апела на част от почитателите. Никой от тях не предизвестява феновете да изоставен местата си, до момента в който още не е станало съществено. Публиката обаче усеща, че нещо не е наред и част от нея се стича на терена. Към 15,46 часа бризът, който се носи из въздуха, донася рисковото огнено кълбо към централния бранш.
Той към този момент наподобява на пламенен факел. Повечето от феновете стартират да слизат стремително надолу и да прескачат оградите. Но за някои възрастни хора и за деца това е непостижимо. А те са в тази част, тъй като е със седящи места и си мислят, че там е най-сигурно. Тълпата хуква към задните порти, които в същото време са и изходи, само че служителите на реда " прозорливо " са ги затворили. Трагедията е излъчена непосредствено по локалната Йоркшир Телевижън, където демонстрират ужасяващите картини.
Реферът Дон Шоу де Сандбах от дълго време е дал финален съдийски сигнал на първото полувреме - три минути преди неговия край. В аналите на британския футбол за първи път влиза случай, в който прекратеният в 42-ата минута дуел сред Брадфорд и Линкълн от трета дивизия не е доигран и е вписан краен резултат 0:0. Но това в тази ситуация е най-малкото и въобще не е най-важното.
Общият общ брой на починалите е 56, а 260 са ранени. Сред мъртвите има двама фенове от гостуващия тим. Феновете на Линкълн, откакто съумяват да се спасят, се връщат и стартират да вадят от пламъците тела на възрастни хора и на деца.
Но в един миг самите те не могат да се измъкнат от огньовете. Двамата юначни мъже, които умират, се споделят Бил Стейси и Джим Уест. След като стадионът на Линкълн " Синсил Банк " е освежен през 1990 година, една от трибуните е кръстена в памет на героите - " Стейси-Уест стенд ".
Сам Фърт, някогашен президент на Брадфорд е най-възрастната жертва (на 86г.). Ендрю Флетчър на 11 година, най-младият. 50 души (полицаи и запалянковци) са наградени с медал за смелост, който оказват помощ за спасяванете на стотици души.
В потърпевшия Брадфорд се подема акция за обезщетяване на фамилиите на починалите. Издава се специфичен диск с песента на известната група Джери анд дъ Пейсмейкърс " Вие в никакъв случай не сте сами ", която е и химн на Ливърпул. Въпросният диск стига до номер 1 в британската музикална ранглиста за сингли. Обновеният " Вали Парейд " е открит отначало на 14 декември 1986 година напълно с 25 000 седящи места. Премахнати са всички решетки и защитни огради до терена. Мачът на откриването е другарска среща сред Брадфорд и сборна единадесеторка на Англия.
Пред самия стадион е построен мемориал в памет на жертвите. В монумента има доста бронз. В него са вградени пламъци, цветя и строшен кръг, който изобразява признака на борбата сред живота и гибелта. На височина, на която всеки, който мине и може да види, са изписани имената на починалите. Другите материали, които са вградени в паметника, са дървен материал от Болтън, вода от замъка от Денбиг д`Огден.
Но в монумента има вградена и персонална история. Скулпторът Йохаим Райзнер е немец от град Хам. Селището още преди нещастния случай е побратимено с Брадфорд. Джойс - брачната половинка на скулптора, пък е родена в прилежащия до Брадфорд - Вилсден.
На 15 години тя пътува до Хам на ученическа екскурзия и там в кметството се срещат с бъдещия си брачен партньор. В продължение на 10 години двамата поддържат преписка, след което се женят.
Всъщност, нейна е концепцията мъжът й да направи този монумент, който ще припомня постоянно за това, което се случи преди 22 години. Само 18 дни по-късно се случва друга покруса - тази на " Хейзел " в Брюксел по време на финала за КЕШ сред Ювентус и Ливърпул (1:0).
Публиката е възторжена. Тимът на домакините, чиито прякор е " петлетата ", празнува влизането си във втора дивизия. Мачът с Линкълн Сити е без значение, тъй като промоцията към този момент е извоювана. Отборът прави почетна обиколка под оглушителните възгласи на почитателите.
Капитанът Питър Джаксън размахва гордо трофея, който се дава на първенеца на трета дивизия. Негов съотборник в този миг е бъдещата легенда на шотландския народен отбор Стюърт Маккол. Баща му, пристигнал да види сина си, е един от ранените след разразилия се пожар и сриването на формалната естрада.
Около 40-та минута на централната естрада, в която има към 3 000 фена, се появяват пламаци от незагасена цигара. Трибуната е напълно дървена, а пред нея има голямо количество хартия, което спомага за бързото разгръщане на пожара.
По подигравка на ориста няколко дни по-рано Комисия по сигурността предизвестява клубните управляващи, че под въпросната централна естрада са се натрупали доста леснозапалими материали. От комисията ясно и изрично предизвестяват, че контактът на отпадъците със старите и изгнили тук-там дървени седалки може да донесе непоправими вреди. И че би трябвало да се забрани пушенето в тези браншове.
От централата на Брадфорд споделят обаче, че така и така са приготвили стоманена козирка, която ще я сложат в понеделника след мача. Тогава ще почистят и натрупалите се отпадъци. Но каквото е имало да става, става. Някъде по средата на първото полувреме безгрижен фен хвърля угарката си повърхностно под дървената естрада с отпадъците.
Кой да ти обърне внимание в този церемониален миг на един фас! За злощастие угарката пада върху пластмаса. Лека-полека огънят обгръща по-големи пространства. Но публиката продължава да гледа какво става на терена, макар че към момента гол няма в нито една от двете порти. Дори една част от почитателите се тресат мощно и пеят песни в чест на влизането на Брадфорд в по-горната група.
Първото очевидно огнено кълбо се вижда в 15,43 часа. В първия миг служителите на реда не чуват апела на част от почитателите. Никой от тях не предизвестява феновете да изоставен местата си, до момента в който още не е станало съществено. Публиката обаче усеща, че нещо не е наред и част от нея се стича на терена. Към 15,46 часа бризът, който се носи из въздуха, донася рисковото огнено кълбо към централния бранш.
Той към този момент наподобява на пламенен факел. Повечето от феновете стартират да слизат стремително надолу и да прескачат оградите. Но за някои възрастни хора и за деца това е непостижимо. А те са в тази част, тъй като е със седящи места и си мислят, че там е най-сигурно. Тълпата хуква към задните порти, които в същото време са и изходи, само че служителите на реда " прозорливо " са ги затворили. Трагедията е излъчена непосредствено по локалната Йоркшир Телевижън, където демонстрират ужасяващите картини.
Реферът Дон Шоу де Сандбах от дълго време е дал финален съдийски сигнал на първото полувреме - три минути преди неговия край. В аналите на британския футбол за първи път влиза случай, в който прекратеният в 42-ата минута дуел сред Брадфорд и Линкълн от трета дивизия не е доигран и е вписан краен резултат 0:0. Но това в тази ситуация е най-малкото и въобще не е най-важното.
Общият общ брой на починалите е 56, а 260 са ранени. Сред мъртвите има двама фенове от гостуващия тим. Феновете на Линкълн, откакто съумяват да се спасят, се връщат и стартират да вадят от пламъците тела на възрастни хора и на деца.
Но в един миг самите те не могат да се измъкнат от огньовете. Двамата юначни мъже, които умират, се споделят Бил Стейси и Джим Уест. След като стадионът на Линкълн " Синсил Банк " е освежен през 1990 година, една от трибуните е кръстена в памет на героите - " Стейси-Уест стенд ".
Сам Фърт, някогашен президент на Брадфорд е най-възрастната жертва (на 86г.). Ендрю Флетчър на 11 година, най-младият. 50 души (полицаи и запалянковци) са наградени с медал за смелост, който оказват помощ за спасяванете на стотици души.
В потърпевшия Брадфорд се подема акция за обезщетяване на фамилиите на починалите. Издава се специфичен диск с песента на известната група Джери анд дъ Пейсмейкърс " Вие в никакъв случай не сте сами ", която е и химн на Ливърпул. Въпросният диск стига до номер 1 в британската музикална ранглиста за сингли. Обновеният " Вали Парейд " е открит отначало на 14 декември 1986 година напълно с 25 000 седящи места. Премахнати са всички решетки и защитни огради до терена. Мачът на откриването е другарска среща сред Брадфорд и сборна единадесеторка на Англия.
Пред самия стадион е построен мемориал в памет на жертвите. В монумента има доста бронз. В него са вградени пламъци, цветя и строшен кръг, който изобразява признака на борбата сред живота и гибелта. На височина, на която всеки, който мине и може да види, са изписани имената на починалите. Другите материали, които са вградени в паметника, са дървен материал от Болтън, вода от замъка от Денбиг д`Огден.
Но в монумента има вградена и персонална история. Скулпторът Йохаим Райзнер е немец от град Хам. Селището още преди нещастния случай е побратимено с Брадфорд. Джойс - брачната половинка на скулптора, пък е родена в прилежащия до Брадфорд - Вилсден.
На 15 години тя пътува до Хам на ученическа екскурзия и там в кметството се срещат с бъдещия си брачен партньор. В продължение на 10 години двамата поддържат преписка, след което се женят.
Всъщност, нейна е концепцията мъжът й да направи този монумент, който ще припомня постоянно за това, което се случи преди 22 години. Само 18 дни по-късно се случва друга покруса - тази на " Хейзел " в Брюксел по време на финала за КЕШ сред Ювентус и Ливърпул (1:0).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ