Проф. Динко Динков: Който натисне ядреното копче пръв, ще ум...
Срещата сред Байдън и Путин е значима, тъй като двете свръхсили Съединени американски щати и Русия към този момент нямат спирачка във въоръженията
Опасността от нуклеарен удар е по-голяма от тази по време на Студената война поради все по-модерните арсенали
Безумието да се денонсират всички съществуващи контракти може да докара до нуклеарен апокалипсис
С отстъплението за „ Северен поток” Вашингтон желаят стопляне на връзките с Берлин, а оттова с Европа
- Проф. Динков, какво да чакаме от срещата Байдън-Путин - закопаване на томахавките, понижаване на напрежението сред Съединени американски щати и Русия?
- Няма огромни упования от срещата на президентите на Съединени американски щати и Русия на 16 юни. Разговорите на външните министри на двете страни Блинкен и Лавров в Рейкявик подсказват, че не трябва да се потегля с огромни кошници за срещата в Женева. Ще бъдат разисквани необятен кръг въпроси, само че не бива да чакаме пробив в двустранните връзки.
Има упования, че тази среща ще способства за по-висока прогнозируемост на връзките сред Вашингтон и Москва. Предвид насъбраните ужасно доста проблеми сред тези две първокласни нуклеарни сили има известни упования по отношение на търсенето на излаз от обстановката с контрола на въоръженията.
Съединени американски щати денонсираха доста от договорите, подписани сред тях и Съветския съюз, а по-късно и с Русия. През 2001 година Съединени американски щати денонсираха Договора за противоракетната защита. През януари 2021 година Вашингтон се отдръпна от контракта „ Открито небе”, преди този момент денонсираха Договора за ракетите със междинен обхват на деяние и Русия някак изненадващо умерено разгласи, че също не се усеща ангажирана с този толкоз значим за Европа контракт. За страдание, сред двете свръхядрени страни не останаха доста регулации от позиция на контрола върху конкуренцията във въоръжаването. Все отново при започване на тази година беше възобновен договорът СТАРТ за стратегическите настъпателни средства.
- Има ли най-малко упования, че нещо може да помръдне в двустранните връзки?
- Да, само че позициите са доста разнообразни. На фона и на новия курс на Съединени американски щати при администрацията на Джо Байдън занапред трябват стъпки за усмиряване на връзките. Тази администрация пристигна с висока подготвеност за радикални промени във външната политика след ерата Тръмп. Има ясни знаци, че в действителност Америка се завръща в интернационалната политика.
Съединени американски щати регистрират динамичните промени в демографията, в стопанската система, обусловени от бурното развиване на новите технологии, пандемията. В новата обстановка, която се основава, Съединени американски щати виждат за себе си шансове за следване на амбициозната цел да се утвърждават като едноличен водач на света. И започнаха тактика да обезвреждат всевъзможни опити за оборване на американската доминация. Естествено, Вашингтон се концентрира върху най-сериозните противници Китай, ненапълно Русия.
На този стадий Съединени американски щати доста натрапчиво показват блян да принуждават Русия да одобри техните подходи за развиването на света. Стигна се до такава степен американският президент да назова съветския си сътрудник „ убиец”. Това демонстрира какъв брой сложна ще бъде идната среща. Да се надяваме, че и двете страни подхождат реалистично.
Като проява преди срещата съветският президент подписа декрет, с който и Русия публично денонсира контракта „ Открито небе”. Той планува опцията невъоръжени самолети на Русия, Съединени американски щати и други страни от НАТО да прелитат над територията на друга страна.
- Реална ли е опасността, изразена във „ Вашингтон Таймс”, за допустима нуклеарна война сред Съединени американски щати и Китай или Русия? Доколко е допустима ескалация?
- Спирачки въпреки всичко има - разсъдъкът е главната спирачка. Но с ликвидирането на договорите, които предвиждаха някакъв надзор върху въоръженията, се стига до гневна конкуренция във въоръжаването, в това число и стратегически настъпателни средства. При съществуването на тези капацитети нуклеарен конфликт не трябва да се изключва. Слава Богу, до момента точно разсъдъкът удържаше опцията някой да натисне копчето пръв, както беше споделил някогашният канцлер на Западна Германия Хелмут Шмит.
Ситуацията е такава, че който натисне пръв копчето, ще почине втори. Има го съзнанието за тази сурова действителност и това е главната спирачка. Но през 21- век станахме очевидци по какъв начин Съединени американски щати, разчитайки на икономическото си и софтуерно предимство, повярваха, че могат да си изградят предпазен чадър, който да изключи опцията да се нанасят провали върху цели на тяхна територия. По-късно опънаха този чадър и над съдружниците си от НАТО. Но никой не може да каже, че Съединени американски щати и съдружниците им са надеждно обезпечени против възможни удари от други страни, освен от Русия. И Китай към този момент разполага със стратегически въоръжения, в това число ракети със междинен радиус на деяние. Това беше съображение Съединени американски щати да денонсират контракта, който лимитира единствено Вашингтон и Москва да основават такива средства.
Но нещата се развиха обезпокоително. С въвеждането на този изключително рисков клас от настъпателни средства, които могат да поразяват цели за доста малко време, се снижи прагът на боен спор с замяна на нуклеарни удари. И тактиката за национална сигурност на Съединени американски щати не изключва потреблението и на нуклеарния боеприпас за реализиране на политически цели.
- Излиза ли, че през днешния ден заплахата от нуклеарен удар е по-голяма от тази по време на Студената война поради все по-модерните арсенали?
- Да, по този начин е. И това безумство може да ни води до апокалипсис. Сега съществуват арсенали, които имат потенциал да унищожат неведнъж земния свят, само че на живите същества ни е нужно единствено еднократно заличаване.
- Защо днешният многополюсен свят е толкоз нерешителен?
- Несигурността идва първо от огромната динамичност на процесите в стопанска система, технологии. Има конкуренция, съревнование. Съединени американски щати се стремят да наложат на целия свят да одобри тяхното водачество. От друга страна - има опозиция, която стартира още в края на Студената война, когато Съединени американски щати обявиха упоритостите си да са едноличен международен водач. Първият, който оспори такава вероятност, беше Европа в лицето на трансформиращите се европейски общности в Европейски съюз. Този съюз съобщи упоритостите си да бъде един от първостепенните фактори в бързо изменящия се свят. Засили се евроцентристкото начало в интернационалната политика.
Но редом с това порастват и упоритостите на Китай постепенно и търпеливо да се утвърждава като първокачествен фактор в актуалния свят. Русия, която също разполага с голям боен капацитет, стартира да се поокопитва и също оспори концепцията за еднолично водачество на света. Русия сътвори нови настъпателни средства, хиперзвукови ракети, свръхмодерни самолети.
Така станахме очевидци на невиждана конкуренция във въоръженията при елиминиране на всевъзможни контролни механизми.
Слава Богу, както загатнах, беше възобновен договорът СТАРТ сред Съединени американски щати и Русия, който открива някакви параметри в конкуренцията в региона на настъпателните оръжия.
-Защо Русия е демонизирана? Основателно ли е подложена на непрекъснат напън за експанзия по отношение на съседи, прегазване на човешки права, кавга с неуместни фигури?
- Основания се намират. Използва се казусът с анексията на Крим от Русия, ролята й в развиването на процесите в Украйна. Но и Съединени американски щати имат огромна въздействие на събитията в тази огромна европейска страна. Има конкуренция и в Арктика. Всичко това изостря връзките сред Вашингтон и Москва. А пропагандата е мощно средство на външната политика.
Роля за демонизирането на съветския президент имат и медиите. Да, Русия не е безгрешна, подхваща дейности, които тормозят другите, само че и тя мъчно ще се помири с наложените й наказания и други уязвяващи ограничения.
Да си дадем сметка, че в актуалния свят за най-хубав модел се одобряват демократичните страни, само че те обгръщат не повече от една трета от света. Т.е. две трети от света са страни, в които демократичните полезности мъчно си проправят път. Да вземем Китай, Русия. Т.е. съотношението на силите сега не е в интерес на западния модел. Продължаваме да работим с понятията „ Изток-Запад”, само че наличието им съществено се промени от края на 20. век до момента.
Съединени американски щати са мощно загрижени, че значими фактори като Русия и Китай оспорват тяхното водачество.
С Китай Съединени американски щати са по-внимателни, макар че за тях той остава главен дразнител. Внимават политиката им да не докара до доближаване на Москва и Пекин.
Засега сякаш преди всичко е озаптяването на Русия, опитът тя да бъде сложена на колене. Съединени американски щати възприеха тактика за премахване ролята на Русия в развиването на процесите на Европейския континент, за обезвреждане на съветските лостове за влияние в областта на суровините, енергоносителите. Под лозунга „ Европа да не изпада според от съветските енергийни доставки” бяха подхванати внезапни дейности.
В последно време обаче виждаме известно оттегляне от страна на Съединени американски щати във връзка с плана „ Северен поток” - компромис по отношение на Германия, с цел да стане допустимо стопляне на връзките на Вашингтон с Берлин и оттова с Европа.
От друга страна Съединени американски щати започнаха доста мощна атака за преодоляване на Централна и Източна Европа - пространства директно до Русия.
С „ Три морета” Съединени американски щати прокарват разграничителна линия в Европейски Съюз
Европа стискаше палци за победа на Байдън. Но по принцип Съединени американски щати от началото на 21. век възприеха курс да сковават Европейски Съюз, който се приема като стожер на обединяването на Европа, основа за възраждането й на ролята в международните каузи.
Съединени американски щати доста поредно работят за ограничение на опциите на Европейски Съюз. Списъкът е дълъг, само че да вземем самодейността „ Три морета”. Това е концепция на Полша от 30-те години на предишния век, целяща ограничение на възходящите въздействия на Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Сега концепцията се възражда за да се лимитират опциите на Русия, като до нея се изправи заговорничене на 12 европейски страни. Но всички те са членки на Европейски Съюз, което основава разграничителна линия вътре в него. Оформя се група от членки на Европейски Съюз, които следват политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия. Германия е наблюдаващ на процесите.
Идеята за трите морета не се приема с огромен възторг в Европейски Съюз, само че тя открива и благоприятни условия за външна поддръжка за развиване на инфраструктурата на страните от Източна Европа, в триъгълника сред Балтийско, Адриатическо и Черно море. България има остра потребност от средства, би трябвало да сме прагматици. Тази година председателстваме самодейността. Трябва да сме наясно с плюсовете, само че не трябва да си затваряме очите пред сериозните геополитически измерения на тази концепция. Трябва да си даваме сметка, че Триморието като концепция вкарва нова разграничителна линия в Европейски Съюз.
Ето я ролята на Съединени американски щати за ограничение на опциите на Европейски Съюз. Съединени американски щати освен поддържат концепцията, а даже сътвориха фонд от над милиард $ за развиване на инфраструктурата в региона.
Трябва да сме реалисти, а не да угодничим на по-големия брат
Съединени американски щати доста добре уловиха проблемите в Европейски Съюз. И Вашингтон налива масло в огъня да подчертае, че Европейски Съюз не е ефикасен механизъм за справяне с уродливи феномени в публичния живот. Корупция има и в Съединени американски щати, само че те задават тематиките и се фокусираме върху това.
Ние обаче сме длъжни да отстоим ползите на страната, както сподели президентът Радев.
Някой би трябвало да отговоря за отрицателните резултати върху страната - имиджово и финансово. Това е и затруднение към постигане на заветните цели за ускорено развиване.
Що се отнася до конкуренцията за въздействие в региона на Балканите, опциите на Русия за влияние в нашия регион към този момент са мощно лимитирани. Съединени американски щати работят като суперсила, дейностите й би трябвало да се правят оценка в геополитически подтекст.
Съединени американски щати са наш стратегически съдружник, само че би трябвало да действаме рационално, да не позволяваме дейности в ущърб на националните ползи. За страдание, у нас има изострен недостиг на професионализъм в политиката. По-малките страни би трябвало да се приспособяват към действителностите, а не да угаждаме на този или оня по-голям брат. Потупваха ни по рамото, до момента в който Съединени американски щати направиха договорката за изтребителите Ф-16. Дали ще ги получим, имам подозрения. Не знаем дали Конгресът на Съединени американски щати след тези кавги ще разреши доставката на самолетите, които са толкоз нужни на България. Дано не пием студена вода!
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в катедра „ Международни отношения” и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия.
Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция.
Бил е консултант по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Опасността от нуклеарен удар е по-голяма от тази по време на Студената война поради все по-модерните арсенали
Безумието да се денонсират всички съществуващи контракти може да докара до нуклеарен апокалипсис
С отстъплението за „ Северен поток” Вашингтон желаят стопляне на връзките с Берлин, а оттова с Европа
- Проф. Динков, какво да чакаме от срещата Байдън-Путин - закопаване на томахавките, понижаване на напрежението сред Съединени американски щати и Русия?
- Няма огромни упования от срещата на президентите на Съединени американски щати и Русия на 16 юни. Разговорите на външните министри на двете страни Блинкен и Лавров в Рейкявик подсказват, че не трябва да се потегля с огромни кошници за срещата в Женева. Ще бъдат разисквани необятен кръг въпроси, само че не бива да чакаме пробив в двустранните връзки.
Има упования, че тази среща ще способства за по-висока прогнозируемост на връзките сред Вашингтон и Москва. Предвид насъбраните ужасно доста проблеми сред тези две първокласни нуклеарни сили има известни упования по отношение на търсенето на излаз от обстановката с контрола на въоръженията.
Съединени американски щати денонсираха доста от договорите, подписани сред тях и Съветския съюз, а по-късно и с Русия. През 2001 година Съединени американски щати денонсираха Договора за противоракетната защита. През януари 2021 година Вашингтон се отдръпна от контракта „ Открито небе”, преди този момент денонсираха Договора за ракетите със междинен обхват на деяние и Русия някак изненадващо умерено разгласи, че също не се усеща ангажирана с този толкоз значим за Европа контракт. За страдание, сред двете свръхядрени страни не останаха доста регулации от позиция на контрола върху конкуренцията във въоръжаването. Все отново при започване на тази година беше възобновен договорът СТАРТ за стратегическите настъпателни средства.
- Има ли най-малко упования, че нещо може да помръдне в двустранните връзки?
- Да, само че позициите са доста разнообразни. На фона и на новия курс на Съединени американски щати при администрацията на Джо Байдън занапред трябват стъпки за усмиряване на връзките. Тази администрация пристигна с висока подготвеност за радикални промени във външната политика след ерата Тръмп. Има ясни знаци, че в действителност Америка се завръща в интернационалната политика.
Съединени американски щати регистрират динамичните промени в демографията, в стопанската система, обусловени от бурното развиване на новите технологии, пандемията. В новата обстановка, която се основава, Съединени американски щати виждат за себе си шансове за следване на амбициозната цел да се утвърждават като едноличен водач на света. И започнаха тактика да обезвреждат всевъзможни опити за оборване на американската доминация. Естествено, Вашингтон се концентрира върху най-сериозните противници Китай, ненапълно Русия.
На този стадий Съединени американски щати доста натрапчиво показват блян да принуждават Русия да одобри техните подходи за развиването на света. Стигна се до такава степен американският президент да назова съветския си сътрудник „ убиец”. Това демонстрира какъв брой сложна ще бъде идната среща. Да се надяваме, че и двете страни подхождат реалистично.
Като проява преди срещата съветският президент подписа декрет, с който и Русия публично денонсира контракта „ Открито небе”. Той планува опцията невъоръжени самолети на Русия, Съединени американски щати и други страни от НАТО да прелитат над територията на друга страна.
- Реална ли е опасността, изразена във „ Вашингтон Таймс”, за допустима нуклеарна война сред Съединени американски щати и Китай или Русия? Доколко е допустима ескалация?
- Спирачки въпреки всичко има - разсъдъкът е главната спирачка. Но с ликвидирането на договорите, които предвиждаха някакъв надзор върху въоръженията, се стига до гневна конкуренция във въоръжаването, в това число и стратегически настъпателни средства. При съществуването на тези капацитети нуклеарен конфликт не трябва да се изключва. Слава Богу, до момента точно разсъдъкът удържаше опцията някой да натисне копчето пръв, както беше споделил някогашният канцлер на Западна Германия Хелмут Шмит.
Ситуацията е такава, че който натисне пръв копчето, ще почине втори. Има го съзнанието за тази сурова действителност и това е главната спирачка. Но през 21- век станахме очевидци по какъв начин Съединени американски щати, разчитайки на икономическото си и софтуерно предимство, повярваха, че могат да си изградят предпазен чадър, който да изключи опцията да се нанасят провали върху цели на тяхна територия. По-късно опънаха този чадър и над съдружниците си от НАТО. Но никой не може да каже, че Съединени американски щати и съдружниците им са надеждно обезпечени против възможни удари от други страни, освен от Русия. И Китай към този момент разполага със стратегически въоръжения, в това число ракети със междинен радиус на деяние. Това беше съображение Съединени американски щати да денонсират контракта, който лимитира единствено Вашингтон и Москва да основават такива средства.
Но нещата се развиха обезпокоително. С въвеждането на този изключително рисков клас от настъпателни средства, които могат да поразяват цели за доста малко време, се снижи прагът на боен спор с замяна на нуклеарни удари. И тактиката за национална сигурност на Съединени американски щати не изключва потреблението и на нуклеарния боеприпас за реализиране на политически цели.
- Излиза ли, че през днешния ден заплахата от нуклеарен удар е по-голяма от тази по време на Студената война поради все по-модерните арсенали?
- Да, по този начин е. И това безумство може да ни води до апокалипсис. Сега съществуват арсенали, които имат потенциал да унищожат неведнъж земния свят, само че на живите същества ни е нужно единствено еднократно заличаване.
- Защо днешният многополюсен свят е толкоз нерешителен?
- Несигурността идва първо от огромната динамичност на процесите в стопанска система, технологии. Има конкуренция, съревнование. Съединени американски щати се стремят да наложат на целия свят да одобри тяхното водачество. От друга страна - има опозиция, която стартира още в края на Студената война, когато Съединени американски щати обявиха упоритостите си да са едноличен международен водач. Първият, който оспори такава вероятност, беше Европа в лицето на трансформиращите се европейски общности в Европейски съюз. Този съюз съобщи упоритостите си да бъде един от първостепенните фактори в бързо изменящия се свят. Засили се евроцентристкото начало в интернационалната политика.
Но редом с това порастват и упоритостите на Китай постепенно и търпеливо да се утвърждава като първокачествен фактор в актуалния свят. Русия, която също разполага с голям боен капацитет, стартира да се поокопитва и също оспори концепцията за еднолично водачество на света. Русия сътвори нови настъпателни средства, хиперзвукови ракети, свръхмодерни самолети.
Така станахме очевидци на невиждана конкуренция във въоръженията при елиминиране на всевъзможни контролни механизми.
Слава Богу, както загатнах, беше възобновен договорът СТАРТ сред Съединени американски щати и Русия, който открива някакви параметри в конкуренцията в региона на настъпателните оръжия.
-Защо Русия е демонизирана? Основателно ли е подложена на непрекъснат напън за експанзия по отношение на съседи, прегазване на човешки права, кавга с неуместни фигури?
- Основания се намират. Използва се казусът с анексията на Крим от Русия, ролята й в развиването на процесите в Украйна. Но и Съединени американски щати имат огромна въздействие на събитията в тази огромна европейска страна. Има конкуренция и в Арктика. Всичко това изостря връзките сред Вашингтон и Москва. А пропагандата е мощно средство на външната политика.
Роля за демонизирането на съветския президент имат и медиите. Да, Русия не е безгрешна, подхваща дейности, които тормозят другите, само че и тя мъчно ще се помири с наложените й наказания и други уязвяващи ограничения.
Да си дадем сметка, че в актуалния свят за най-хубав модел се одобряват демократичните страни, само че те обгръщат не повече от една трета от света. Т.е. две трети от света са страни, в които демократичните полезности мъчно си проправят път. Да вземем Китай, Русия. Т.е. съотношението на силите сега не е в интерес на западния модел. Продължаваме да работим с понятията „ Изток-Запад”, само че наличието им съществено се промени от края на 20. век до момента.
Съединени американски щати са мощно загрижени, че значими фактори като Русия и Китай оспорват тяхното водачество.
С Китай Съединени американски щати са по-внимателни, макар че за тях той остава главен дразнител. Внимават политиката им да не докара до доближаване на Москва и Пекин.
Засега сякаш преди всичко е озаптяването на Русия, опитът тя да бъде сложена на колене. Съединени американски щати възприеха тактика за премахване ролята на Русия в развиването на процесите на Европейския континент, за обезвреждане на съветските лостове за влияние в областта на суровините, енергоносителите. Под лозунга „ Европа да не изпада според от съветските енергийни доставки” бяха подхванати внезапни дейности.
В последно време обаче виждаме известно оттегляне от страна на Съединени американски щати във връзка с плана „ Северен поток” - компромис по отношение на Германия, с цел да стане допустимо стопляне на връзките на Вашингтон с Берлин и оттова с Европа.
От друга страна Съединени американски щати започнаха доста мощна атака за преодоляване на Централна и Източна Европа - пространства директно до Русия.
С „ Три морета” Съединени американски щати прокарват разграничителна линия в Европейски Съюз
Европа стискаше палци за победа на Байдън. Но по принцип Съединени американски щати от началото на 21. век възприеха курс да сковават Европейски Съюз, който се приема като стожер на обединяването на Европа, основа за възраждането й на ролята в международните каузи.
Съединени американски щати доста поредно работят за ограничение на опциите на Европейски Съюз. Списъкът е дълъг, само че да вземем самодейността „ Три морета”. Това е концепция на Полша от 30-те години на предишния век, целяща ограничение на възходящите въздействия на Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Сега концепцията се възражда за да се лимитират опциите на Русия, като до нея се изправи заговорничене на 12 европейски страни. Но всички те са членки на Европейски Съюз, което основава разграничителна линия вътре в него. Оформя се група от членки на Европейски Съюз, които следват политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия. Германия е наблюдаващ на процесите.
Идеята за трите морета не се приема с огромен възторг в Европейски Съюз, само че тя открива и благоприятни условия за външна поддръжка за развиване на инфраструктурата на страните от Източна Европа, в триъгълника сред Балтийско, Адриатическо и Черно море. България има остра потребност от средства, би трябвало да сме прагматици. Тази година председателстваме самодейността. Трябва да сме наясно с плюсовете, само че не трябва да си затваряме очите пред сериозните геополитически измерения на тази концепция. Трябва да си даваме сметка, че Триморието като концепция вкарва нова разграничителна линия в Европейски Съюз.
Ето я ролята на Съединени американски щати за ограничение на опциите на Европейски Съюз. Съединени американски щати освен поддържат концепцията, а даже сътвориха фонд от над милиард $ за развиване на инфраструктурата в региона.
Трябва да сме реалисти, а не да угодничим на по-големия брат
Съединени американски щати доста добре уловиха проблемите в Европейски Съюз. И Вашингтон налива масло в огъня да подчертае, че Европейски Съюз не е ефикасен механизъм за справяне с уродливи феномени в публичния живот. Корупция има и в Съединени американски щати, само че те задават тематиките и се фокусираме върху това.
Ние обаче сме длъжни да отстоим ползите на страната, както сподели президентът Радев.
Някой би трябвало да отговоря за отрицателните резултати върху страната - имиджово и финансово. Това е и затруднение към постигане на заветните цели за ускорено развиване.
Що се отнася до конкуренцията за въздействие в региона на Балканите, опциите на Русия за влияние в нашия регион към този момент са мощно лимитирани. Съединени американски щати работят като суперсила, дейностите й би трябвало да се правят оценка в геополитически подтекст.
Съединени американски щати са наш стратегически съдружник, само че би трябвало да действаме рационално, да не позволяваме дейности в ущърб на националните ползи. За страдание, у нас има изострен недостиг на професионализъм в политиката. По-малките страни би трябвало да се приспособяват към действителностите, а не да угаждаме на този или оня по-голям брат. Потупваха ни по рамото, до момента в който Съединени американски щати направиха договорката за изтребителите Ф-16. Дали ще ги получим, имам подозрения. Не знаем дали Конгресът на Съединени американски щати след тези кавги ще разреши доставката на самолетите, които са толкоз нужни на България. Дано не пием студена вода!
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в катедра „ Международни отношения” и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия.
Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция.
Бил е консултант по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ