Арменската писателка Нарине Абгарян в специално интервю за БНТ
Срещаме ви с една арменка, която написа на съветски, а през последната година книгите и са шлагер измежду българските читатели. Последната ѝ книга " Да живееш нататък " към този момент е преведена на български, а самата Нарине Абгарян пристигна в България особено за представянето ѝ.
С Нарине Абгарян се срещна и беседва Боряна Черганова.
Срещам се с Нарине Абгарян единствено ден откакто е пристигнала в България. За първи път е у нас, само че признава, че се усеща като вкъщи си.
Нарине Абгарян: Много е удобно на душата ми, топло е, даже дъждът е подобен гальовен. Добре ми е при вас.
Родена е в Армения, само че живее в Русия, първоначално написа блог. Говори увлекателно, както и написа - даже историите за войната от последната и книга. От тежкия диалог, който чакам няма и диря. Говорим за вярата сред живота и гибелта и за методите да продължиш нататък.
Сестра ми, която имаше доста тежък пост-военен синдром не можеше да спи, да лети със аероплан, доста тежко преживяваше всичко. Целият си боязън тя наслагваше върху картините си.Хората, които претърпяват някакви ограничения - война, блокади стартират да имат вяра в простите неща. Нямахме ток, нямахме топла вода. По някакъв метод се опитахме да оцелеем. Затова имаме вяра в любовта към близкия, в хляба със сирене, във водата. В честността, съвестта на хората. Когато започнеш да вярваш в такива елементарни неща те те поддържат.
Книгите и са разнообразни, както и сюжетите, хората и историите. Писателката признава, че не ги избира, те я откриват. Историите и са шарени като пъзела на живота - наместват се една в друга естествено, а посланието и е едно.
Да обичате околните си и да ги пазите и да не се отчайвате. Защото може да вярваш в Бог или да не вярваш, само че това, че има сили, които ви пазят в това не се колебая, че те съществуват, има ги, те са до вас, просто би трябвало да помните за тях и всичко ще ви се получава.
Щастлива е, че българският четец я приема и харесва, а повода за това намира в вярата, която му дава.
Смятам, че се пробвам да утеша читателя, коства ми се, че времето е прекомерно неспокойно и хората имат потребност от тази утешителна страна на нещата. Това може би печели читателя -виждат, че не всички умират най-после и че нещата ще се оправят.Баба ми ми споделяше, че в случай че се затвори една врата, обезателно се отваря друга. Просто не би трябвало да чакаш тази врата да се отвори незабавно пред теб. Трябва да я търсиш.
Получава уроци от ориста, които желае да съобщи и на другите.
Поставиха ми неправилна диагноза и когато написах в блога си за това ми писаха 39 индивида, хора, които имаха същата диагноза - множествена склероза. На всички дадох съвет да се изследват още един път - от 39 души единствено при един се удостовери тази диагноза.
На български се пробва да научи първите си думи.
" Благодаря " - през вчерашния ден се пробвах да произнеса тази дума, само че не ми се получаваше, споделиха ми да споделям Мерси. Добре, думата е благодаря! Благодаря. Но ето, в този момент ще го запомня, вие го казахте по-просто.
С Нарине Абгарян се срещна и беседва Боряна Черганова.
Срещам се с Нарине Абгарян единствено ден откакто е пристигнала в България. За първи път е у нас, само че признава, че се усеща като вкъщи си.
Нарине Абгарян: Много е удобно на душата ми, топло е, даже дъждът е подобен гальовен. Добре ми е при вас.
Родена е в Армения, само че живее в Русия, първоначално написа блог. Говори увлекателно, както и написа - даже историите за войната от последната и книга. От тежкия диалог, който чакам няма и диря. Говорим за вярата сред живота и гибелта и за методите да продължиш нататък.
Сестра ми, която имаше доста тежък пост-военен синдром не можеше да спи, да лети със аероплан, доста тежко преживяваше всичко. Целият си боязън тя наслагваше върху картините си.Хората, които претърпяват някакви ограничения - война, блокади стартират да имат вяра в простите неща. Нямахме ток, нямахме топла вода. По някакъв метод се опитахме да оцелеем. Затова имаме вяра в любовта към близкия, в хляба със сирене, във водата. В честността, съвестта на хората. Когато започнеш да вярваш в такива елементарни неща те те поддържат.
Книгите и са разнообразни, както и сюжетите, хората и историите. Писателката признава, че не ги избира, те я откриват. Историите и са шарени като пъзела на живота - наместват се една в друга естествено, а посланието и е едно.
Да обичате околните си и да ги пазите и да не се отчайвате. Защото може да вярваш в Бог или да не вярваш, само че това, че има сили, които ви пазят в това не се колебая, че те съществуват, има ги, те са до вас, просто би трябвало да помните за тях и всичко ще ви се получава.
Щастлива е, че българският четец я приема и харесва, а повода за това намира в вярата, която му дава.
Смятам, че се пробвам да утеша читателя, коства ми се, че времето е прекомерно неспокойно и хората имат потребност от тази утешителна страна на нещата. Това може би печели читателя -виждат, че не всички умират най-после и че нещата ще се оправят.Баба ми ми споделяше, че в случай че се затвори една врата, обезателно се отваря друга. Просто не би трябвало да чакаш тази врата да се отвори незабавно пред теб. Трябва да я търсиш.
Получава уроци от ориста, които желае да съобщи и на другите.
Поставиха ми неправилна диагноза и когато написах в блога си за това ми писаха 39 индивида, хора, които имаха същата диагноза - множествена склероза. На всички дадох съвет да се изследват още един път - от 39 души единствено при един се удостовери тази диагноза.
На български се пробва да научи първите си думи.
" Благодаря " - през вчерашния ден се пробвах да произнеса тази дума, само че не ми се получаваше, споделиха ми да споделям Мерси. Добре, думата е благодаря! Благодаря. Но ето, в този момент ще го запомня, вие го казахте по-просто.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ