Хаджи Пируши: Утре за нас ще бъде исторически ден и истински празник
Срещаме се с ръководителя на съдружие " Просперитет Голо Бърдо " * Хаджи Пируши в навечерието на един от най-важните дни за българската диаспора в Албания. Утре, на 13 октомври, Народното събрание на страната ще гласоподава признаването на малцинствата в нея, измежду които след дългогодишна борба ще се подреди и българското. Това е втори опит за българите в Албания да получат самопризнание като такива.
Българското малцинство ще бъде деветото, което Албания ще признае. В последните седмици се развихри същински скандал около проектозакон за малцинствата, импортиран за гласоподаване в Народното събрание, в който по-рано българите въобще не съществуваха. Само преди няколко часа в правната комисия в Тирана публично бе призната поправката, с която ще бъде прието и българското малцинство, макар митинга на Македония.
- Разкажете къде стои основата на този проблем, за какво до в този момент, даже в първия вид на документа, Албания мълчи по въпроса за българското малцинство?
- За България късно стартира да се приказва в Албания. А за българщина - в никакъв случай. 20-30 години след демокрацията стартира лека-полека да се приказва. Но от другата страна излязоха тези, които към този момент са си създали малцинство - македонско малцинство. Нашият регион Голо не се споделя македонски. Ние приказваме на български. И децата, които в този момент се раждат и нашите дядовци, и прадядовци. Заради ние, една дребна група, започнахме да приказваме срещу македонците, срещу македонизма. Нашите дядовци приказват български.
И когато сме идвали в България, най-голямо усещане ни правеха песните. По всичките заведения, по всичките сватби - тези песни са същите като при нас. И от този миг започнахме да работим.
Основахме сдружението - „ Просперитет Голо бърдо ", чиито членове са и от Голо бърдо, и от Преспа. Ние изрично не приказваме - в нашия правилник, на нашите съвещания, не се приказва да сме македонски. Това е прилежаща страна. А в това време съдът там ни изкарва всичките славяни. Аз обаче не съм славянин, аз съм българин. Говоря български език и съм българин - това е.
И по този начин след 20 години сме на тая точка, след доста работа и от двете страни - и в България, и в Албания.
- В моментна виждаме поддръжка за вашето начинание. През тези години срещахте ли схващане от българската страна, помагаше ли ви тя?
- Срещали сме се с доста хора тук, в България. Това е Божидар Димитров, с него почнахме първоначално, не знаехме дали ще се разберем какво приказваме, само че ето, че езикът ни е един. С него започнахме лека-полека, в случай че не влезеш вътре в казуса няма по какъв начин да стане. В изходната точка имахме малко срещи, на първо време с Министерството на образованието, започнахме диалози за изпращане на студенти тук в България. Така започнахме да споделяме на равнище страна. Тези диалози прераснаха на равнище контракт сред страните за изпращането на 18 души в български университети. Студентите са най-важното нещо, което трябваше да свършим. Днес те са над 500 от цяла Албания. Благодарности от страна на нашия народ - българите в Албания. Така започнахме да работим.
В нашето сдружение се приказва единствено за България, имаме културни центрове единствено с България, с други нямаме.
- Разбираме какво е смисъла за вас и хората във вашето състояние, какво е да можете да кажете, че сте българи. Какво ще се промени административно с този проектозакон, с признаването на българското малцинство в Албания?
- В момента ни назовават албанци. Но сме общо 21 села в региона на Голо бърдо, в които се приказва на български език. В 17 от тези села популацията 100% приказва на български, а в останалите има смесено население. Всичките тези хора не могат да приказват на български свободно, може да си приказват у дома, само че не може да имаме учебни заведения, на работа не може да приказваме на езика ни. Нали разбирате, че в случай че беше противоположното и никой не говореше албански също щеше да бъде неразрешено да го приказваме.
Що се отнася до управляващите, ние постоянно сме били на второ място, второ качество хора.
Дружеството за сметка на това работеше доста мощно. Въпреки пречките не спряхме. Говорихме с доста хора и в Албания, искахме да приказваме и с депутати, единствено един от демократичната партия се съгласи. Но срещнахме поддръжка от двама български евродепутати - Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
Ясно ни е, че не може да се работи, в случай че нямаш поддръжка. 20 години работим за построяването на български лицей в Тирана. Имаме план, имаме всичко, само че не ни отпуснаха средства. Сега това би трябвало да се случи по-лесно.
През 2015 година по план на министерство на образованието ни бяха отпуснати пари за основаването на неделно учебно заведение „ Христо Ботев " в Тирана.
Отпуснаха ни пари от дирекцията по вероизповеданията и дружно с наши дарения успяхме да възстановим църквата „ Св. Никола " в с. Стеблево. Църквата е на 350 години, ние я възстановихме. Тя обаче в този момент би трябвало да се оборудва, имаме потребност от още средства, с цел да довършим църквата от вътрешната страна и тя да действа. Поискахме от Българската патриаршия да бъде причислена към нея.
- Кажете, по какъв начин успяхте да извоювате тази победа, чакана 20 години? Повече помощ ли намерихте, или повече ви пречеха?
- Преди няколко месеца успяхме да координираме дейностите си с Петър Харалампиев, ръководител на ДАБЧ, с външния министър Екатерина Захариева и с министър председател Бойко Борисов. Започнахме взаимни дейности за признаването на българското малцинство в Албания. Успяхме единствено за седмица да съберем подписка от близо 3 хиляди души. Тя, дружно с всички документи беше импортирана в албанския парламент, пратихме я на вътрешния, на външния министър и в Европейския парламент.
Преди към седмица беше проведена среща в албанския парламент в наличието на сдруженията на всички малцинства, за чуване. Трябваше да се аргументираме за какво сме българи или от друго малцинство. И тук започнаха проблемите. Въпреки напъните, положени от българска страна, посолството в Тирана освен, че не оказа помощ, само че даже се опита и да ни попречи. На срещата приказва младо момче от сдружението в Корча, което е на година-две.
Становището не беше признато на съществено и напъните ни бяха пред неуспех. Свързахме се с господин Харалампиев, госпожа Захариева и господин Борисов и по този начин започнахме взаимни дейности, с помощта на които, и макар посолството, успяхме да пробием в комисията по външна политика.
Сега за нас е исторически миг! Дано на следващия ден бъдем приети, с цел да имат смисъл всички тези старания.
- Какви са прогнозите ви, ще чуете ли „ да ", да не стана по този начин в последния момента да получите отвод?
- Ще спечелим, имаме съперници, само че ще ни признаят. Истината е, че в случай че нямахме поддръжка от България и от Европа, нищо нямаше да стане. В Албания никой не ни признава, не ни назовава българи. Премиерът Борисов приказва с Еди Рама, госпожа Захариева беседва с господин Бушати, външния министър, даже персонално с президента на Албания. Но очевидно посолството не е на това мнение.
- И в този момент какво, в случай че Народното събрание на следващия ден гласоподава и ви разгласи, какво ще се случи?
- Ще честваме! За нас това ще бъде празник! После ще работим за откриването на учебното заведение до Нова година, ще задействаме нещата и ще създадем голям празник! Ще можем да работим и за откриването на колежа в Тирана и за всичко. Сега към този момент ще може да действаме, даже и в политиката да има наши хора. За нас ще бъде празник този ден!
* Сдружение " Просперитет Голо Бърдо " е основано през 2000 година като неправителствена организация. Целите, които си слага са да опазва, развива и учи българските традиции и обичаи в региона на Голо Бърдо, да работи за запазване на идентичността на тези българи, разпръснати из цяла Албания и чужбина. Друга цел на сдружението е да развива връзките с България и да спомага на младежите да учат у нас, също и на претендентите за приемане на българско поданство. Председател на съдружие " Просперитет Голо Бърдо " от 2001 година е господин Хаджи Пируши.
Радина Христова
Българското малцинство ще бъде деветото, което Албания ще признае. В последните седмици се развихри същински скандал около проектозакон за малцинствата, импортиран за гласоподаване в Народното събрание, в който по-рано българите въобще не съществуваха. Само преди няколко часа в правната комисия в Тирана публично бе призната поправката, с която ще бъде прието и българското малцинство, макар митинга на Македония.
- Разкажете къде стои основата на този проблем, за какво до в този момент, даже в първия вид на документа, Албания мълчи по въпроса за българското малцинство?
- За България късно стартира да се приказва в Албания. А за българщина - в никакъв случай. 20-30 години след демокрацията стартира лека-полека да се приказва. Но от другата страна излязоха тези, които към този момент са си създали малцинство - македонско малцинство. Нашият регион Голо не се споделя македонски. Ние приказваме на български. И децата, които в този момент се раждат и нашите дядовци, и прадядовци. Заради ние, една дребна група, започнахме да приказваме срещу македонците, срещу македонизма. Нашите дядовци приказват български.
И когато сме идвали в България, най-голямо усещане ни правеха песните. По всичките заведения, по всичките сватби - тези песни са същите като при нас. И от този миг започнахме да работим.
Основахме сдружението - „ Просперитет Голо бърдо ", чиито членове са и от Голо бърдо, и от Преспа. Ние изрично не приказваме - в нашия правилник, на нашите съвещания, не се приказва да сме македонски. Това е прилежаща страна. А в това време съдът там ни изкарва всичките славяни. Аз обаче не съм славянин, аз съм българин. Говоря български език и съм българин - това е.
И по този начин след 20 години сме на тая точка, след доста работа и от двете страни - и в България, и в Албания.
- В моментна виждаме поддръжка за вашето начинание. През тези години срещахте ли схващане от българската страна, помагаше ли ви тя?
- Срещали сме се с доста хора тук, в България. Това е Божидар Димитров, с него почнахме първоначално, не знаехме дали ще се разберем какво приказваме, само че ето, че езикът ни е един. С него започнахме лека-полека, в случай че не влезеш вътре в казуса няма по какъв начин да стане. В изходната точка имахме малко срещи, на първо време с Министерството на образованието, започнахме диалози за изпращане на студенти тук в България. Така започнахме да споделяме на равнище страна. Тези диалози прераснаха на равнище контракт сред страните за изпращането на 18 души в български университети. Студентите са най-важното нещо, което трябваше да свършим. Днес те са над 500 от цяла Албания. Благодарности от страна на нашия народ - българите в Албания. Така започнахме да работим.
В нашето сдружение се приказва единствено за България, имаме културни центрове единствено с България, с други нямаме.
- Разбираме какво е смисъла за вас и хората във вашето състояние, какво е да можете да кажете, че сте българи. Какво ще се промени административно с този проектозакон, с признаването на българското малцинство в Албания?
- В момента ни назовават албанци. Но сме общо 21 села в региона на Голо бърдо, в които се приказва на български език. В 17 от тези села популацията 100% приказва на български, а в останалите има смесено население. Всичките тези хора не могат да приказват на български свободно, може да си приказват у дома, само че не може да имаме учебни заведения, на работа не може да приказваме на езика ни. Нали разбирате, че в случай че беше противоположното и никой не говореше албански също щеше да бъде неразрешено да го приказваме.
Що се отнася до управляващите, ние постоянно сме били на второ място, второ качество хора.
Дружеството за сметка на това работеше доста мощно. Въпреки пречките не спряхме. Говорихме с доста хора и в Албания, искахме да приказваме и с депутати, единствено един от демократичната партия се съгласи. Но срещнахме поддръжка от двама български евродепутати - Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
Ясно ни е, че не може да се работи, в случай че нямаш поддръжка. 20 години работим за построяването на български лицей в Тирана. Имаме план, имаме всичко, само че не ни отпуснаха средства. Сега това би трябвало да се случи по-лесно.
През 2015 година по план на министерство на образованието ни бяха отпуснати пари за основаването на неделно учебно заведение „ Христо Ботев " в Тирана.
Отпуснаха ни пари от дирекцията по вероизповеданията и дружно с наши дарения успяхме да възстановим църквата „ Св. Никола " в с. Стеблево. Църквата е на 350 години, ние я възстановихме. Тя обаче в този момент би трябвало да се оборудва, имаме потребност от още средства, с цел да довършим църквата от вътрешната страна и тя да действа. Поискахме от Българската патриаршия да бъде причислена към нея.
- Кажете, по какъв начин успяхте да извоювате тази победа, чакана 20 години? Повече помощ ли намерихте, или повече ви пречеха?
- Преди няколко месеца успяхме да координираме дейностите си с Петър Харалампиев, ръководител на ДАБЧ, с външния министър Екатерина Захариева и с министър председател Бойко Борисов. Започнахме взаимни дейности за признаването на българското малцинство в Албания. Успяхме единствено за седмица да съберем подписка от близо 3 хиляди души. Тя, дружно с всички документи беше импортирана в албанския парламент, пратихме я на вътрешния, на външния министър и в Европейския парламент.
Преди към седмица беше проведена среща в албанския парламент в наличието на сдруженията на всички малцинства, за чуване. Трябваше да се аргументираме за какво сме българи или от друго малцинство. И тук започнаха проблемите. Въпреки напъните, положени от българска страна, посолството в Тирана освен, че не оказа помощ, само че даже се опита и да ни попречи. На срещата приказва младо момче от сдружението в Корча, което е на година-две.
Становището не беше признато на съществено и напъните ни бяха пред неуспех. Свързахме се с господин Харалампиев, госпожа Захариева и господин Борисов и по този начин започнахме взаимни дейности, с помощта на които, и макар посолството, успяхме да пробием в комисията по външна политика.
Сега за нас е исторически миг! Дано на следващия ден бъдем приети, с цел да имат смисъл всички тези старания.
- Какви са прогнозите ви, ще чуете ли „ да ", да не стана по този начин в последния момента да получите отвод?
- Ще спечелим, имаме съперници, само че ще ни признаят. Истината е, че в случай че нямахме поддръжка от България и от Европа, нищо нямаше да стане. В Албания никой не ни признава, не ни назовава българи. Премиерът Борисов приказва с Еди Рама, госпожа Захариева беседва с господин Бушати, външния министър, даже персонално с президента на Албания. Но очевидно посолството не е на това мнение.
- И в този момент какво, в случай че Народното събрание на следващия ден гласоподава и ви разгласи, какво ще се случи?
- Ще честваме! За нас това ще бъде празник! После ще работим за откриването на учебното заведение до Нова година, ще задействаме нещата и ще създадем голям празник! Ще можем да работим и за откриването на колежа в Тирана и за всичко. Сега към този момент ще може да действаме, даже и в политиката да има наши хора. За нас ще бъде празник този ден!
* Сдружение " Просперитет Голо Бърдо " е основано през 2000 година като неправителствена организация. Целите, които си слага са да опазва, развива и учи българските традиции и обичаи в региона на Голо Бърдо, да работи за запазване на идентичността на тези българи, разпръснати из цяла Албания и чужбина. Друга цел на сдружението е да развива връзките с България и да спомага на младежите да учат у нас, също и на претендентите за приемане на българско поданство. Председател на съдружие " Просперитет Голо Бърдо " от 2001 година е господин Хаджи Пируши.
Радина Христова
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ