Срещаме се по обяд в сенчестия двор на средиземноморски ресторант.

Срещаме се по обяд в сенчестия двор на средиземноморски ресторант. Предната вечер Мирослава Кацарова е показала в София новия си албум Beyond Jazz – камерна, минималистична игра с глас и пиано, която ще бъде записана на винил, още веднъж плод на съдействието ù с композитора и пианист Мирослав Турийски.Със сигурност към нормалното зарево и хубост на Мира през днешния ден се прибавя и озарението от прекарването на безсънната нощ, в която е повела своята аудитория в ново пътешестване из музиката и душата. След като предната вечер е била в София за премиерата на албума, тя преди малко идва от Пловдив, където живее, а незабавно след нашата среща още веднъж потегля за там, тъй като следва разкриване на галерия, на което държи да участва.Зашеметена съм от силата и лекотата, с която преодолява дистанции и в директния, и в метафоричния смисъл. Колкото и да ми споделя, че е склонна към дълги премисляния, чувствам, че носи импровизацията в себе си, сходно на джаза. Мира приказва през джаза и трансформациите му. Имена на джаз музиканти, облици от джаз композиции, фрагменти от вълнуващи истории, свързани с джаза, извайват фразите на нейния роман освен на сцената, в албумите и в предаванията ѝ по Jazz FM, само че и в живота. Освен предопределение, джазът е и идея за нея – към този момент девета година тя я отстоява с Пловдив Джаз Фест. Споменах ли, че е приключила богословие?       Мира, чувствам какъв брой щастлива те прави това, че след два дни заминавате за Афитос. Звучи като доста повече от ваканция…          Там се почиствам от грижите си, от възприятието си за паника. Там изпитвам чувство за давност. Нещо сходно на медитация. Всичко ме зарежда – дишането, плуването, привидното безсмислие на деня. Пловдив е моят заслон. Повече от град, в който се завръщам. Той е съзнателен избор. Обичам спомените си от детството в този град – летния двор с големи хортензии, бръшляните по къщата ни, донесени от Виена, които дядо в миналото е засадил… Не мога без ароматите, без пазарите му…