Среща за състоянието на Аспарухов мост: Експерти и политици се събират утре в МРРБ
Среща за положението на Аспаруховия мост ще се организира на следващия ден – 26 ноември, в постройката на Министерството на районното развиване и благоустройството. В диалозите ще вземат участие министърът на районното развиване Иван Иванов, представители на Агенция „ Пътна инфраструктура “, депутати от Варненски изборен регион, ръководителят на ПК „ Транспорт “ към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна.
Това стана ясно на третото съвещание на работната група, отдадена на изясняването на техническото положение на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, ръководителят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, голям брой общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, основният проектант на Варна Виктор Бузев, чиновници на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата, оповестиха от пресслужбата на локалния парламент.
По време на съвещанието беше обявено, че е импортирано предложение сред първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 година да бъде обезпечено финансиране за проучване и правене на механически план за Аспарухов мост. Участниците акцентираха, че без базова информация, направена на основата на проучване и механически план, няма да може да се кандидатства по каквито и да било стратегии за финансиране. Отново беше очебийно, че страната би трябвало да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е основна освен за Варна, само че и за националната транспортна мрежа.
В зала „ Варна “ бяха изслушани проф. доктор Николай Жечев от МГУ „ Св. Иван Рилски “, инж. Дойчин Ников – ръководител на Сдружение с нестопанска цел „ Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ) “, инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – шеф на компания за образован надзор на пътното придвижване. Представена беше идея за вероятно внедряване на сложна система за цифров мониторинг, която да обезпечи непрекъснато и точно наблюдаване върху положението на моста. Според специалистите системата ще разреши ранно и точно разкриване на деформации, разграничение на козметични от градивни увреждания, непрекъснато следене на недостатъци и промени в действително време, както и навременно обмисляне на поправки и попречване на произшествия посредством ранно предизвестие. Чрез нея може да се обезпечи следене на промени с акуратност до 5 мм, създаване на подробен 3D модел и създаване на тактика за ограничение на рисковете. Според предварителните калкулации разноските за сходна система няма да надвишат 300 хиляди лева
В обсега на проекта са заложени: фотограметрия и цифровизация – снимане с дрон и 3D модел като непрекъсната база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрестанно следене на структурата при всевъзможни условия; лазерно сканиране – за разбор на подмостовото пространство и труднодостъпни детайли на конструкцията; хидрогеографски изследвания – за следене на подмиване на основите; динамични проучвания – трептения, ускорения, реакции на трафик и вятър.
Отново беше подложен акцент върху нуждата да се възнамерява различен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничаващи ограничения. Като бързо използвано решение беше посочено построяването на така наречен клапов мост. Според образци от други европейски страни сходно оборудване може да бъде издигнато за по-малко от година и коства сред 70 и 80 млн. лв., като огромна част от финансирането може да бъде обезпечено посредством европейски стратегии. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява почти на 600 хиляди евро годишно за интервал от 20 години, стана ясно в зала „ Варна “. Подчертано беше също, че поддръжката на сходен мост би изисквала обилни средства, а и оборудването ще има по-широко предопределение от това да обслужва единствено варненци, което допуска ангажимент от страна на страната.
На съвещанието бяха показани също благоприятни условия за въвеждане на умна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматизирано при разнообразни обстановки – от произшествия и повреди до прекосяване на рискови товари, като контролира скоростта, пренасочва придвижването и основава безвредни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за идната година да бъдат планувани средства за въвеждане на софтуерни решения за наблюдаване и надзор на трафика, които да подобрят ръководството на транспортния поток.
Това стана ясно на третото съвещание на работната група, отдадена на изясняването на техническото положение на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, ръководителят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, голям брой общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, основният проектант на Варна Виктор Бузев, чиновници на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата, оповестиха от пресслужбата на локалния парламент.
По време на съвещанието беше обявено, че е импортирано предложение сред първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 година да бъде обезпечено финансиране за проучване и правене на механически план за Аспарухов мост. Участниците акцентираха, че без базова информация, направена на основата на проучване и механически план, няма да може да се кандидатства по каквито и да било стратегии за финансиране. Отново беше очебийно, че страната би трябвало да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е основна освен за Варна, само че и за националната транспортна мрежа.
В зала „ Варна “ бяха изслушани проф. доктор Николай Жечев от МГУ „ Св. Иван Рилски “, инж. Дойчин Ников – ръководител на Сдружение с нестопанска цел „ Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ) “, инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – шеф на компания за образован надзор на пътното придвижване. Представена беше идея за вероятно внедряване на сложна система за цифров мониторинг, която да обезпечи непрекъснато и точно наблюдаване върху положението на моста. Според специалистите системата ще разреши ранно и точно разкриване на деформации, разграничение на козметични от градивни увреждания, непрекъснато следене на недостатъци и промени в действително време, както и навременно обмисляне на поправки и попречване на произшествия посредством ранно предизвестие. Чрез нея може да се обезпечи следене на промени с акуратност до 5 мм, създаване на подробен 3D модел и създаване на тактика за ограничение на рисковете. Според предварителните калкулации разноските за сходна система няма да надвишат 300 хиляди лева
В обсега на проекта са заложени: фотограметрия и цифровизация – снимане с дрон и 3D модел като непрекъсната база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрестанно следене на структурата при всевъзможни условия; лазерно сканиране – за разбор на подмостовото пространство и труднодостъпни детайли на конструкцията; хидрогеографски изследвания – за следене на подмиване на основите; динамични проучвания – трептения, ускорения, реакции на трафик и вятър.
Отново беше подложен акцент върху нуждата да се възнамерява различен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничаващи ограничения. Като бързо използвано решение беше посочено построяването на така наречен клапов мост. Според образци от други европейски страни сходно оборудване може да бъде издигнато за по-малко от година и коства сред 70 и 80 млн. лв., като огромна част от финансирането може да бъде обезпечено посредством европейски стратегии. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява почти на 600 хиляди евро годишно за интервал от 20 години, стана ясно в зала „ Варна “. Подчертано беше също, че поддръжката на сходен мост би изисквала обилни средства, а и оборудването ще има по-широко предопределение от това да обслужва единствено варненци, което допуска ангажимент от страна на страната.
На съвещанието бяха показани също благоприятни условия за въвеждане на умна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматизирано при разнообразни обстановки – от произшествия и повреди до прекосяване на рискови товари, като контролира скоростта, пренасочва придвижването и основава безвредни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за идната година да бъдат планувани средства за въвеждане на софтуерни решения за наблюдаване и надзор на трафика, които да подобрят ръководството на транспортния поток.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ