Когато президентът Владимир Путин открие срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург в четвъртък, списъкът на присъстващите ще бъде внимателно проучен - в Париж, Вашингтон, Лондон и в централата на ООН в Ню Йорк.
Но африканците ще гледат на събитието по съвсем различен начин.
За западните външни министерства, които се притесняват от декларираната амбиция на Кремъл да разшири своя политически, военен и икономически отпечатък на юг от Сахара, събирането е индикатор за това докъде може да се разпростре влиянието на Русия сега и къде ще го направи посрещнете приятелски.
За разлика от предишната среща на върха Русия-Африка през 2019 г., на която присъстваха 43 африкански лидери, този път се очакват само 17 в Санкт Петербург.
Но кой от тях ще заемат видни ораторски роли на срещата на върха? Какви сделки ще бъдат сключени с г-н Путин?
Европейските и американските политици доскоро виждаха Китай като свой основен конкурент в Африка – но сега се оказват, че наблюдават с дълбоко безпокойство настоятелното завръщане на Русия, олицетворено от присъствието на наемници на Вагнер в Мали, Централноафриканската република (ЦАР), Либия и, за кратко, северен Мозамбик.
И разбира се, нахлуването в Украйна драматично засили недоверието на Запада към амбициите на Русия по света.
И все пак малко подсказва, че африканските лидери споделят тази перспектива . Повечето държави на континента, дори тези, които редовно гласуваха в ООН, за да осъдят атаката срещу Украйна и нейното въздействие, не искат да бъдат въвлечени в заемане на страна в нова „Студена война“ или да станат пионки в битка за глобално влияние и власт.
Във всеки случай Русия е само един от няколкото основни актьори, които сега засилват усилията си да ухажва политическото и икономическо влияние в Африка – наред не само с Китай, но също и с Индия, Турция, държавите от Персийския залив, Южна Корея и, разбира се, западните нации и Япония.
След като понякога са се борили в миналото да мобилизират международна помощ за справяне с предизвикателствата, свързани с развитието и сигурността, африканските правителства не отхвърлят тези инициативи.
И Русия знае това. В навечерието на срещата нейни служители обещаха нова програма за подкрепа на континента.
Дневният ред на срещата включва "икономически и хуманитарен форум" и бяха поканени африкански бизнесмени; Кремъл обещава редица споразумения за търговия, инвестиции, научно и техническо сътрудничество.
Преследвайки тази програма, Русия може да успее да надгради върху академичните и изследователски връзки, развити по време на ерата на Студената война, когато много африканци са учили в съветски университети.
Но това не означава, че повечето участници ще подходят към Санкт Петербург с безкритично мислене – дори ако дипломатическата учтивост им попречи да говорят откровено.
Мисията на африканските лидери за мир в Русия от миналия месец Украйна беше откровена, като каза на г-н Путин и Володимир Зеленски, че войната трябва да бъде прекратена в името на останалия свят.
И Москва едва ли ще укрепи добрата воля с решението си да се откаже от споразумението за безопасен износ както на украинско, така и на руско зърно през черноморските пристанища, дори ако г-н Путин е обещал да компенсира това кратко време есен.
Това обещава да повиши цените на храните в много африкански страни, като потенциално подхранва градски протест и политически натиск върху лидерите.
