Когато руските танкове нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., отбелязвайки началото на най-голямата война в Европа след Втората световна война, страните по света бяха подложени на натиск да избират между Запада -подкрепиха Киев от една страна и Москва от друга.
В продължение на повече от 18 месеца оттогава Ню Делхи поддържа баланса между двете страни, като внимателно избягва прякото осъждане на стария приятел Русия. Но тъй като лидерите на държавите от Групата на 20-те (Г-20) пристигат в индийската столица в петък за годишната си среща на върха, индийският премиер Нарендра Моди може да бъде принуден да покаже ръката си.
Индия и Русия са партньори от ерата на Студената война. След като посредничи за мир между Индия и Пакистан за прекратяване на войната им от 1965 г., Съветският съюз разположи крайцери и разрушители в защита на Ню Делхи, след като Съединените щати изпратиха заплашителен военен кораб в Бенгалския залив по време на войната от 1971 г. между южноазиатските съседи.
В исторически план Индия също е зависила от Русия за голяма част от своя отбранителен арсенал и за дипломатическо прикритие в Съвета за сигурност на ООН. В замяна Индия беше единствената южноазиатска нация, която защити съветската инвазия в Афганистан през 1979 г.
Повече от четири десетилетия по-късно Индия е рядка голяма икономика, която не е критикувала открито Русия за нейната война срещу Украйна. От началото на войната той е и третият по големина купувач на руски петрол след Европейския съюз и Китай, въпреки усилията на Запада да ограничи тези продажби, за да ограничи военните средства на президента Владимир Путин.
Но изглежда духат ветрове на промяната. Индия започна да става все по-откровена за войната в Украйна. През последните години тя намали своите покупки на отбрана от Русия, обръщайки се вместо това към САЩ, Франция и Израел. И цената на руския петрол се повиши, което го направи по-малко изгодно да се купува за Индия. Междувременно Путин реши да пропусне срещата на Г-20, докато всички западни лидери, включително президентът на САЩ Джо Байдън, присъстват.
И така, Индия бавно ли се отдалечава от Русия? И какво може да означава това за глобалния ред?
Краткият отговор: Индия едва ли скоро официално ще се раздели с Русия. Но някои експерти предупреждават, че тяхното приятелство е прераснало в отговорност за геополитическите амбиции на Ню Делхи, включително като надежден миротворец в настоящата война в Украйна. И траекторията на отношенията между Индия и Русия е ясна: те са в постоянен упадък, докато правителството на Моди засили връзките със Запада.
„Наследена връзка“
Изковано по време на Студената война, съвременното приятелство между Индия и Русия продължава след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Ако правителството на Моди отказа да се присъедини към западните санкции срещу Кремъл заради войната в Украйна, има история зад това решение: Русия се противопостави на санкциите, наложени от САЩ, Япония и няколко други страни на Индия след ядрените опити на Ню Делхи през 1998 г.
Близо 70 процента от бойните самолети, използвани от военновъздушните сили и флота на Индия, 44 процента от военните кораби и подводници на страната и повече от 90 процента от бронираните превозни средства на армията са с руски произход. Двамата са работили заедно за създаването на свръхзвукова крилата ракета BrahMos, която сега изнасят за Филипините. През 2012 г. Индия нае атомна подводница от Русия.
Русия също беше твърд партньор на гражданската ядрена енергийна програма на Индия, помагайки на Ню Делхи да построи атомната електроцентрала Куданкулам – най-голямата в страната – в южния щат Тамил Наду. Този ядрен комплекс сега се разширява.
Докато връзките на Индия със Запада се засилиха драстично през последните три десетилетия, а глобалното влияние на Русия отслабна, Ню Делхи внимава да не антагонизира Москва.
„Нашите отношения със САЩ и други западни страни преминаха през преход. Те станаха по-близки и по-стратегически по характер, но не за сметка на разводняването на отношенията ни с Русия“, каза Ашок Канта, бивш секретар във външното министерство на Индия, където ръководеше отношенията с 65 държави. „Това е наследствена връзка и факторът да се подкрепяме един друг не се е променил.“
И поне в началото войната в Украйна изглежда даде нов тласък на това старо приятелство. Индия почти не е купувала петрол от Русия преди войната. Но Москва стана сред нейните най-големи доставчици, след като войната предизвика санкции на Запада срещу Русия, която започна да предлага петрол с отстъпка на приятели като Индия. САЩ и ЕС също наложиха ценови таван от 60 долара за барел на руския петрол – корабите на страните от Г-7, превозващи по-скъп суров петрол, може да бъдат изложени на санкции.
От началото на войната Индия е внесла петрол на стойност малко над 34 милиарда евро (36,7 милиарда долара), според данни от независимата изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух. През 2023 г. Индия стана най-големият купувач на руски морски суров петрол, представляващ 38 процента от този износ.
„Това е част от стратегическата автономия на Индия, където тя следва политики, които са в съответствие с нейните национални интереси, а не като лагерни последователи на която и да е страна“, каза Канта.
И все пак твърдите данни и реалностите на геополитиката предполагат, че възприятията на Индия за нейните национални интереси може да се променят.
Подвижен пясък
Въпреки че Русия остава най-големият доставчик на отбранително оборудване за Индия досега, нейните продажби са спаднали с около 65 процента през последното десетилетие до 1,3 милиарда долара през 2022 г., според последните налични данни от SIPRI, независим институт, който проследява търговията с оръжия.< /p>
В същото време покупките на Индия за отбрана от САЩ са скочили с почти 58 процента до 219 милиона долара, въпреки че това е много по-малка цифра от покупките от Русия.
По подобен начин покупките на Индия от Франция са нараснали с около 6000 процента до връх от 1,9 милиарда долара през 2021 г., докато сделките с Израел са нараснали с малко над 20 процента до 200 милиона долара.
Разбира се, делът на Русия остава значителен.
„Във всеки случай не можем да намалим сътрудничеството за кратък период от време“, посочи Канта.
И дори ако САЩ и Франция постепенно намалят военната зависимост на Индия от Русия, Ню Делхи няма да се нарече „съюзник“ на Запада, каза Хари Сешасайе, гостуващ сътрудник в Observer Research Foundation, мозъчен тръст в Ню Делхи, и експерт Азия-Латинска Америка. Това е така, защото „Индия не може да си позволи да вземе страна“ и не иска да бъде разсейвана от своите вътрешни приоритети, каза той.
Все пак връзката се променя не само във военното оборудване. След като първоначално отказа да говори много за войната на Русия в Украйна, през септември Моди каза на Путин, че „днешната ера не е ера на война“, в публични коментари, заснети от камери.
Оттогава Моди многократно представя Индия като потенциален миротворец, разговаряйки многократно както с Путин, така и с украинския президент Володимир Зеленски, с когото той също се срещна през май по време на срещата на върха на Г-7 в Япония.
Но предвид историческите му връзки с Москва и скорошните покупки на петрол, Ню Делхи се бори да спечели доверие като неутрален посредник, каза Сешасайе. Други се опитаха да поемат тази роля, включително Турция и Саудитска Арабия.
Маслото също се оказва хлъзгаво лепило.
Докато рафинериите в Индия награбват руски суров петрол от началото на войната, тези покупки започнаха да намаляват.
През юли вносът на руски суров петрол в Индия спадна с 8 процента в обем поради сезонен спад в търсенето през сезона на мусоните и годишна поддръжка на рафинериите, според данни на CREA. Освен това отстъпката за руския петрол е намаляла с цели 87 процента според някои сметки до 4 долара за барел от 25-30 долара за барел на фона на по-високите цени на водещата му смес Urals и новите клиенти.
Това направи по-малко привлекателна опция за Ню Делхи да продължи да купува от Москва, особено след като беше принудена да извършва някои от плащанията в дирхами и юани, особено последното, което беше неприятна опция за даденото напрежение с Пекин.
През август покупките в Индия са намалели с 13 процента спрямо предходния месец, макар и все още със сериозните 63 процента повече от преди година.
„Русия е миналото на Индия“
Хапимон Джейкъб, външнополитически анализатор и доцент по изследвания на разоръжаването в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи, описа глада на Индия за руски суров петрол като „опортюнистична покупка“, особено след като тя, като развиваща се страна, се нуждае от различни източници в своите енергийна кошница.
Но „закупуването на енергия не е показателно за някакъв голям подем на отношенията“, добави той.
Това, което има значение, каза Джейкъб, са отношенията между хората и двустранните инвестиции, които „едва ли“ са там.
Според данни на индийското правителство около 14 000 индийци живеят в Русия, включително 4500 студенти. Данните за броя на руснаците, живеещи в Индия, не са налични, но Джейкъб оценява, че е „много по-малко“ от това. За разлика от тях 4,9 милиона души от индийски произход живеят в САЩ. Други 2,8 милиона живеят в Обединеното кралство и ЕС.
„Колко индийци говорят руски днес? Много малко. Попитайте младите индийци дали са очаровани от Русия. Отговорът е не“, каза той. „Русия е миналото на Индия. Европа и [САЩ] са бъдещето на Индия.“
По подобен начин двустранната търговия между Москва и Ню Делхи за финансовата година, приключваща през март 2023 г., беше 49 милиарда долара, една трета от търговията на Индия със САЩ на 129 милиарда долара – и това е след безпрецедентен внос на петрол от Русия.
Въпреки че Индия исторически е била предпазлива относно това доколко може да се довери на САЩ, като се има предвид старото приятелство на Вашингтон с неговия заклет враг Исламабад, факт е, че „способността на Русия да стои като партньор е намаляла драматично“, каза Джейкъб.
Една от основните причини за това е бързото укрепване на отношенията на Русия с Китай, които Индия разглежда като основна стратегическа заплаха.
Всяка оръжейна система, която Русия продава на Индия, сега тя продава или може да продаде и на Китай. Един пример е системата за противоракетна отбрана С-400, която Русия продаде както на Китай, така и на Индия. Тази система е част от чадъра за сигурност на Ню Делхи за срещата на върха на Г-20.
„Индийското желание да матира Китай с помощта на Русия не е отишло никъде“, каза Джейкъб. „Иначе казано, способността на Русия да бъде посредник между Китай и Индия е изключително ограничена.“
Нещо повече, индийските интереси сега са геополитически привлечени към Индо-тихоокеанския регион, където тя вижда Пекин като свой основен конкурент. Там си сътрудничи със сили като Австралия, Франция, Япония и САЩ.
„В този смисъл Русия вече не е естествен партньор за Индия. Не че има лоша кръв между двамата, но сега има други реалности“, каза Джейкъб.
Източник: Ал Джазира
