Доц. Иван Иванов: Партиите функционират като бюра по труда и нискорисков бизнес
Средствата за всеобща връзка слагат политическите елити в центъра на прожекторите. Поведението на политиците като функционалност на измененията – с какво се характеризира държанието на ръководещите след изборите? Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с доцент Иван Иванов от Великотърновския университет. Неговите научни ползи са от сферата на политическата логика на психиката, организационното развиване и логика на психиката на ръководството, както и групите и динамичността на дребните и огромните групи, водачеството и развиването на общностите.
С какво са характеризира държанието на днешните политици, а точно след огромното събитие – локалните избори, които се организираха у нас?
Характеризира се с огромна динамичност, защото и в народен, и освен, и в международен проект, има доста интензивни, бих ги нарекъл турбулентни политически, стопански, здравни и всевъзможни други процеси. И в тоя смисъл тези локални избори бяха нещо като лакмус за това да забележим какво е доверието към политиците. От друга страна партиите до какъв брой бидейки в централното ръководство или в съпротива, трябваше да измерят своето въздействие на локално равнище. Така че след тези локални избори общо взето това е обичайно, всяка от политическите партии счита, че е спечелила нещо. Това е изцяло обикновено – тя би трябвало да подчертава на плюсовете, които е видяла в тия избори. Може би минусите, както постоянно, остават за гласоподавателите или за необятната общност, само че като цяло тече доста натоварен развой на препозициониране и по този начин локалните избори бяха мотив за това да забележим кой кой е.
Какви публични настройки съгласно вас легитимира властта с избора, който направихме на локалните избори?
Ами няколко са трендовете. Може би настрана би трябвало да се проучва София. Едната е на хората, които са отчуждени и ядосани на политическата класа. Те считат, че политическото не ги визира, въпреки че това не е правилно, защото общо взето политиката е обвързвана с метода, по който ние управляваме средата, а всички ние живеем в тази обществено, социална, икономическа среда. Но това са гневните и отчуждени гласоподаватели, които не желаят да гласоподават или пък гласоподават с " не поддържам никого “, което е малко по-добър вид на такава гневна настройка. Другите гласоподаватели са тия, които стабилно са свързвани с избрана политика или избрана партия, и каквото и да се случва те безразмерно поддържат чисто идеологическия от своята партия. И след това са твърдите ядра, които видяхме да гласоподават, в това число и на втори тур. И третата настройка е на тия, които считат изборите за нещо, от което могат да препечелят някакъв запас. Това са тези проведени полупрестъпни мрежи, които по този начин вършат, че манипулират вота. Може би това е настройка, която е по-лоша и от това да си ядосан на политиците, тъй като непринудено продаваш в някаква степен свободата си, само че в името на това да спечелиш нещо малко, краткосрочно, само че в дълготраен проект като цяло властта, пък и обществото се деморализира и корумпира.
Въпреки всичко това, което ни разказвате, окуражен ли сте от организационното развиване на ръководството?
Както са споделили едни умни хора: Политиката е изкуство на вероятното. Според мене това, което сега се случва, е че ние се опитваме да вършим политика или да потвърждаваме, че политиката може да е изкуство и на невъзможното, тъй като с цел да имаме това държавно управление, тази управническа настройка, която някои сътрудници назовават " сглобка “, и аз съм склонен с това, повлия геополитическата обстановка и поредицата от парламентарни избори, които ние не можахме да произведем никакъв формат на ръководство. И в тоя смисъл чисто организационно от израза " сглобка “ ние имаме поради обособени елементи, които са се захванали едно в друго с концепцията, че дружно биха могли да произведат по-добро ръководство. Така на учредителен език това е нещо като холдинг, който се състои от разнообразни дивизии, които дивизии обаче не си приказват една на друга. Това, което ги събира в последна сметка, е общ интерес да има ръководство, тъй като другояче страната буксува и няма по какъв начин да се развива напред.
Но има няколко базови разлики в това дали едно ръководство е съдружно или е под формата на нещо краткотрайно, което ние го назоваваме " сглобка “. На първо място примерно, когато имаме коалиция, политическа, управническа коалиция, първо, тя има стратегия, второ, има подписан контракт управнически, трето, има ясно водачество или водач, който ръководи това съдружно ръководство, и на четвърто място, обединението се прави постоянно въз основата на някакви полезности, в случай че щете идеологии или някаква значима национална цел.
Но тук при нас липсват някои от нещата, които изброихте в обстановката, в която се намираме.
Точно по този начин, по тази причина споделям, че имаме " сглобка “. " Сглобката “ е спешно, съгласно мен краткотрайно организационно и политическо обучение. И с какво се характеризира по този начин наречената " сглобка “ или (не)коалиция? Първо, имаме парциални ползи, а всяка част от тая " сглобка “ има някакви нейни частни ползи. Да речем в тази ситуация ПП-ДБ желаят да създадат промяна в правосъдната система, в службите, а ГЕРБ приказват доста за енергетика и техните ползи са там, обичайно на Движение за права и свободи, въпреки че те се водят неофициална част от " сглобката “, техните ползи са в земеделието, в стопанската система. Така че това са обособени интереси…
Което не е неприятно от една страна. Нали, въпреки всичко нещо като ресорите при публицистите.
Точно по този начин, само че липсва заварката, която по принцип постоянно е значима национална цел, въпреки че тук " сглобката “ да споделя: " Абе, " Шенген “ или Еврозона, само че това са значими цели, това са инструментални цели. Това не е метод, по който ти виждаш страната примерно след 10 години по какъв начин действат нейните институции, къде е позиционирана геополитически, по какъв начин се развиваме в случай че щете стопански, градоустройствено. А в този смисъл това са такива обособени елементи, парциални ползи, които не са свързани най-много от трансформационно водачество.Тук нямаме явен водач, а тук имаме концепция за ротационно водачество.
Доц. Иванов, да продължим диалога за водачеството и развиването на общностите като цяло - имаме ли водачи измежду тези дребни и доста на брой празненство, които всяка от тях, казахме с вас, имат своите хрумвания, посока, към която се стремят, само че имаме ли действително водачи?
Много е елементарно да кажем, че нямаме. Гледайки ситуацията и обстановката в страната, общо взето се постанова това мнение. Но водачът, той постоянно е функционалност на групата, най-малко в нашата просвета по този начин се счита, и дори народът е споделил: " Общо взето ние получаваме управленците, които заслужаваме “. Но общо взето в политическата логика на психиката водачеството се преглежда като нещо друго от елементарното ръководство. Така нареченият мениджмънт, ние го свързваме с бюрокрацията, с това, че ти се опитваш да действаш съгласно някакви правила. Докато водачът е тъкмо противоположното – той е човек, който непрекъснато обича придвижването, обича да слага съвсем невъзможни цели, прави нещата не по верния, а по метода, по който той счита, че е верен, а не натрапен извън. Той може да е енергетизира групата. От друга страна той влияе по метода, по който общността потегля с него.
Понякога той потегля против упованията на хората и на общността, тъй като вижда малко по-далече, и знае, че макар компликацията, негативизма, който би трябвало да се преодолее, той знае, че би трябвало да преведе тая общественост през едно тясно бурно море, и отвъд някъде да има нещо по-добро. В този смисъл аз мисля, че нямаме изявени национални политически водачи, най-вероятно тъй като и в огромна степен общността ни е много объркана. Има една такава аксиома, че общо взето сложната обстановка ражда водача. При нас занапред се зараждат гражданските водачи. Хора, които знаете, има война, имаше пандемия, доста хора имат потребност от поддръжка, появиха се доста такива придвижвания и водачи на общностно равнище в България. Въпросът е, че методът, по който действат партиите, аз бих споделил, че те са нещо приблизително сега сред бюра по труда и нискорисков бизнес.
Интересно определение.
А там влизат хора, които не се усещат задоволително качествени или осъществени, през партиите търсят асансьор и по този начин бързо издигане за тази позиция, където в последна сметка да капитализират лоялността, която те имат да речем към съответния партиен водач. Та, казусът е, че в действителност водачеството, което от ден на ден виждаме на по този начин, и в случай че щете в дребни градове, и в обособени общности, в гражданския бранш, в неправителствените организации, те мъчно съумяват да минат през партийната мелачка и да бъдат издигнати нагоре, въпреки че на тези избори се случи нещо такова.
Без да употребявам партийни пристрастия, само че да речем Ваня Григорова е човек, който идва от гражданския бранш, след което по силата на нейните полезности най-вероятно, тя беше човек, който работеше в профсъюз, и макар волята на централния партиен водач Корнелия Нинова, Софийската партийна организация съумя да я наложи като претендент за кмет, и в някаква степен тя сподели лидерски качества. Като тука върша ангажимента, че напълно друго е до каква степен идеологически или концептуално тя пази верни тези, само че виждаме, че тя съумя да комуникира и да артикулира значими за избрана част от обществото тематики. И аз считам, че нея в огромна степен я припознаха като водач хора, които общо казано като че ли изгубили от Прехода, хора, които са гневни, на които тя съумя да им продаде връщане обратно в предишното, там, където са се чувствали по-добре, за разлика от господин Терзиев, който е може би асоцииран от хората, които са ненапълно съумели в Прехода, междинна класа, IT сектор, градско население, на които той се опитваше да им предложи някакво по-добро бъдеще.
И в тоя смисъл споделям, че не че не се е случвало от цивилен или от неправителствен бранш да влязат в политиката водачи, само че най-вероятно Ваня Григорова дава поръчка за такова нещо, защото мисля си, че след тези избори Корнелия Нинова в нейно лице към този момент има една много мощна опозиционна по отношение на нея кандидатура. Но като цяло сте права, че сега ние имаме недостиг на мощни, на трансформационни водачи, на хора, които могат да активизират общността по метод, по който тя да е по-позитивно настроена, да има доверие на своите политически водачи, тъй като това е извънредно значимо, и този водач да покаже и да каже на хората: " Аз знам накъде ви повеждам, след 10 години ситуацията би било по-добро “.
За това започнахме диалога с това, че има препозициониране на партийните водачи, от позиция на това за следващ път всеки един от тях да се опита да предложи някакво парче от смяна, само че никой от тях не предлага една значима, цялостна картина. Защото стана ясно, че влизането в Европейския съюз, което 10-15 години ни го продаваха, жестоко казано, като национално значима цел, в действителност това не е цел, това е инструмент. Ние се завръщаме там, където постоянно сме били, част от европейските нации. Но това да бъдем в Европа, с концепцията да актуализираме нашето законодателство или да усвояваме през оперативните стратегии някакви запаси, просто не е национално значима цел.
Някой от политическите водачи най-сетне би трябвало да опишат на българите какво значи независимост, какво значи народна власт, какво значи институционализъм, какво значи разделяне на управляващите и какво значи в случай че щете свободна публицистика, какво значи морално взимане на решение когато приказваме за правосъдната система. И всичко това просто към момента го няма водачът, който да го опише по метод, по който хората да му се доведат, и след което несъмнено, той да го направи.
От позиция на законодателство, от позиция на асортимент на хора, моето чувство е, че ние продължаваме да се въртим в един обаян кръг на измама и на политиканстване, от което доверието сред нас, като членове на избрани общности, се намалява, то е сериозно ниско по отношение на нашите политически водачи. И това бих могъл да кажа, че в действителност е проблем с националната ни сигурност, проблем с нашата държавност, тъй като най-големият капитал на една страна това са хората и техният морал, и тяхната подготвеност те да работят дружно.
Предлагам ви, в случай че позволите, след да си поговорим за магистърската стратегия, в която вие преподавате, а точно " Политическа логика на психиката “, какво тъкмо съставлява тя, с цел да разсъни може би интереса и на други хора към нея.
С наслаждение. Благодаря за тази опция. Тази стратегия беше развита и утвърдена преди две години, за което съм признателен на Великотърновския университет и на Катедрата по логика на психиката, че реши, че сходна магистърска стратегия има място в България, защото един от методите да се опитваме да се оправим с неприятната ни политическа орис е да стартираме да учим процесите, да проучваме за какво по този начин се случва, че както споделих в нашия диалог, хората са отчуждени, гневни, за какво не гласоподават, за какво не се доверяват, дали това е някакво краткотрайно събитие, или по някакъв метод е типология на нашата българска общественост. Защото знаем, примерно, в какъв брой доста книги още отпреди век – примерно в " Бит и психика на българския народ “ Иван Хаджийски разказва избран вид народопсихологически черти.
Народопсихологията на българина, да.
Да, логиката на психиката, която като че ли продължава да битува. А пък в " Как се вършат избори “ посредством Бай Ганьо Алеко Константинов доста добре е написал преди век и от там цели текстове, които ги четем, ние можем да ги забележим и сега. Така че това с тези аспекти на човешкия фактор, които въздействат върху метода, по който ние избираме нашите политици, метода, по който гласуваме, метода, по който политиците се усещат виновни да вземат решения, метода, по който те са регистрират.
Идеята е през тази стратегия и през проучването на логиката на психиката по отношение на държанието на хората, в съответна политическа система, ние да стартираме да научаваме малко повече за себе си, да имаме рефлексия върху това, което ни се случва, и най-много да вземаме верните решения, които съгласно мен са свързвани с вярно обучение и социализация, по този начин, че нашата общественост да усъвършенства метод, по който избира, метода, по който си взаимодейства в един да го наремем либерален подтекст. Между другото, самият аз имам история на наличие в политиката. Преди години бях и депутат.
Да.
Знам какво е човек да работи в недружелюбна среда и на такова равнище. И виждайки от вътрешната страна какъв брой е мъчно хора, които имат упоритост и честност нещо да трансформират, си дадох сметка, че просто би трябвало обучение. Трябва умерено, поредно ние да приказваме за мотивацията и потребностите на хората, тъй като това е моторът на това ние да влизаме в политиката, да се опитваме да изследваме какви са политическите обстановки. Защото едно човешко държание или едно лидерско държание, то в никакъв случай не е самостойно. То постоянно е в подтекста на някаква обстановка. Едно е ти да анализираш в едно доста по-спокойно време, напълно друго е да лидираш една общественост, както е в този момент, в обстановка на голям брой преплитащи се рецесии, по какъв начин реагират хората, за какво в политически проект се появява примерно държание като митинги, като отвод от гласоподаване, като тероризъм.
Всичко това са въпроси, на които политическите психолози в целия свят търсят отговори. Общо взето политическата логика на психиката в последните 20-30 години стартира да набира скорост, точно тъй като навлизането на технологиите, на обществените мрежи направи по този начин, че политиката ужасно доста се промени. Ако преди време, нагледно казано, политическата класа е седяла много високо, била е много по-затворена, доста се е работило върху създаване на избран водач с политически облик, имало е известна отдалеченост и общо взето пропагандата е била тази, която е работила по лидерския имидж, то в този момент нещата са, да ги нарека, доста по-плоски, доста по-хоризонтални.
Общо взето действието на един политически водач или на избран политически хайлайф доста мъчно може да бъде скрито. Общо взето ти като политически водач си задължен непрекъснато да се отчиташ, тъй като си непрекъснато под прожекторите. Всичко това сътвори напълно друга динамичност, напълно друго чувство за това да бъдеш политически водач. И за всички тези въпроси ние приказваме с нашите студенти и се опитваме да сътворяваме политически психолози, които да бъдат в изгода и на общностите, и на гласоподавателите, и на политическите водачи, тъй като до момента като че ли за политиката ние приказваме през две професионални функции, общо казано. Едните са социолозите…
А другите – политолозите, да.
Точно по този начин, да. Социолозите мерят настройки към изборния развой нормално на хората. Те се пробват да дават някакви пояснения, само че през такива статистически трендове. Политолозите, несъмнено, гледат на политиката като цикъл, като секторна политика, метод, по който ние използваме инструментите, с цел да управляваме обществения бранш, до момента в който политическата логика на психиката употребява инструментариума на науката логика на психиката, обвързван с разбор на прекарвания, настройки, усеща, държание, връзка със обстановката.
Може би доста от детайлите, детайлите, които са доста значими, с цел да изградим цялостния облик за всичко.
Да, невротизъм, психотизъм, в случай че щете.
Има ли доста искащи да се развиват в тази сфера?
Има, има, несъмнено. Програмата е единствено задочна форма на образование. Съответно два семестъра и четири семестъра. Два семестъра – за сътрудници, които са учили филантропични и обществени, правни науки, и четири семестъра – за сътрудници, които идват от други посоки. Има, това са хора… доста забавно, че са два вида кандидат-студенти. Едните са хора, които към този момент са в политиката и общо взето са прозрели може би това, което и аз разбрах – че единствено през идеологии и през партийно образование политика мъчно може да се прави.
Човек би трябвало да стартира да схваща човешки връзки и от психични процеси, тъй като политиката, тъкмо тя е обществено занятие, в което ти си на сцена и в което търсиш поддръжка на хората и надлежно пък ти би трябвало да си добър комуникатор, с цел да ги убедиш, че там, накъдето си тръгнал, е добре да тръгнат и те дружно с теб. Идват хора, които са усетили, че в политиката има проблем и той би трябвало да се разбере в дълбочина. И въпреки това пък са хора, които идват от напълно разнообразни специалности, които са примерно предприемачи, индустриалци, които пък от позиция на гласоподаватели, от позиция на жители желаят да се опитат да схванат за какво тъкмо по този метод се случват избрани решения в политиката.
Много е забавно, че идват при нас два вида хора и общо взето, през другите дисциплини и курсове, през които те минават, аз мисля, че малко по-малко в общественото пространство ние по-спокойно и по-задълбочено можем да проучваме това, което се случва, а освен чисто импулсивно или прочувствено, по невчесан прочувствен метод да реагираме на процесите към нас. Така че аз благодаря на вашето радио, че ми дава тая опция да представим тая стратегия, и се надявам, че по-късно предаване ползата към програмата ще се усили.
С какво са характеризира държанието на днешните политици, а точно след огромното събитие – локалните избори, които се организираха у нас?
Характеризира се с огромна динамичност, защото и в народен, и освен, и в международен проект, има доста интензивни, бих ги нарекъл турбулентни политически, стопански, здравни и всевъзможни други процеси. И в тоя смисъл тези локални избори бяха нещо като лакмус за това да забележим какво е доверието към политиците. От друга страна партиите до какъв брой бидейки в централното ръководство или в съпротива, трябваше да измерят своето въздействие на локално равнище. Така че след тези локални избори общо взето това е обичайно, всяка от политическите партии счита, че е спечелила нещо. Това е изцяло обикновено – тя би трябвало да подчертава на плюсовете, които е видяла в тия избори. Може би минусите, както постоянно, остават за гласоподавателите или за необятната общност, само че като цяло тече доста натоварен развой на препозициониране и по този начин локалните избори бяха мотив за това да забележим кой кой е.
Какви публични настройки съгласно вас легитимира властта с избора, който направихме на локалните избори?
Ами няколко са трендовете. Може би настрана би трябвало да се проучва София. Едната е на хората, които са отчуждени и ядосани на политическата класа. Те считат, че политическото не ги визира, въпреки че това не е правилно, защото общо взето политиката е обвързвана с метода, по който ние управляваме средата, а всички ние живеем в тази обществено, социална, икономическа среда. Но това са гневните и отчуждени гласоподаватели, които не желаят да гласоподават или пък гласоподават с " не поддържам никого “, което е малко по-добър вид на такава гневна настройка. Другите гласоподаватели са тия, които стабилно са свързвани с избрана политика или избрана партия, и каквото и да се случва те безразмерно поддържат чисто идеологическия от своята партия. И след това са твърдите ядра, които видяхме да гласоподават, в това число и на втори тур. И третата настройка е на тия, които считат изборите за нещо, от което могат да препечелят някакъв запас. Това са тези проведени полупрестъпни мрежи, които по този начин вършат, че манипулират вота. Може би това е настройка, която е по-лоша и от това да си ядосан на политиците, тъй като непринудено продаваш в някаква степен свободата си, само че в името на това да спечелиш нещо малко, краткосрочно, само че в дълготраен проект като цяло властта, пък и обществото се деморализира и корумпира.
Въпреки всичко това, което ни разказвате, окуражен ли сте от организационното развиване на ръководството?
Както са споделили едни умни хора: Политиката е изкуство на вероятното. Според мене това, което сега се случва, е че ние се опитваме да вършим политика или да потвърждаваме, че политиката може да е изкуство и на невъзможното, тъй като с цел да имаме това държавно управление, тази управническа настройка, която някои сътрудници назовават " сглобка “, и аз съм склонен с това, повлия геополитическата обстановка и поредицата от парламентарни избори, които ние не можахме да произведем никакъв формат на ръководство. И в тоя смисъл чисто организационно от израза " сглобка “ ние имаме поради обособени елементи, които са се захванали едно в друго с концепцията, че дружно биха могли да произведат по-добро ръководство. Така на учредителен език това е нещо като холдинг, който се състои от разнообразни дивизии, които дивизии обаче не си приказват една на друга. Това, което ги събира в последна сметка, е общ интерес да има ръководство, тъй като другояче страната буксува и няма по какъв начин да се развива напред.
Но има няколко базови разлики в това дали едно ръководство е съдружно или е под формата на нещо краткотрайно, което ние го назоваваме " сглобка “. На първо място примерно, когато имаме коалиция, политическа, управническа коалиция, първо, тя има стратегия, второ, има подписан контракт управнически, трето, има ясно водачество или водач, който ръководи това съдружно ръководство, и на четвърто място, обединението се прави постоянно въз основата на някакви полезности, в случай че щете идеологии или някаква значима национална цел.
Но тук при нас липсват някои от нещата, които изброихте в обстановката, в която се намираме.
Точно по този начин, по тази причина споделям, че имаме " сглобка “. " Сглобката “ е спешно, съгласно мен краткотрайно организационно и политическо обучение. И с какво се характеризира по този начин наречената " сглобка “ или (не)коалиция? Първо, имаме парциални ползи, а всяка част от тая " сглобка “ има някакви нейни частни ползи. Да речем в тази ситуация ПП-ДБ желаят да създадат промяна в правосъдната система, в службите, а ГЕРБ приказват доста за енергетика и техните ползи са там, обичайно на Движение за права и свободи, въпреки че те се водят неофициална част от " сглобката “, техните ползи са в земеделието, в стопанската система. Така че това са обособени интереси…
Което не е неприятно от една страна. Нали, въпреки всичко нещо като ресорите при публицистите.
Точно по този начин, само че липсва заварката, която по принцип постоянно е значима национална цел, въпреки че тук " сглобката “ да споделя: " Абе, " Шенген “ или Еврозона, само че това са значими цели, това са инструментални цели. Това не е метод, по който ти виждаш страната примерно след 10 години по какъв начин действат нейните институции, къде е позиционирана геополитически, по какъв начин се развиваме в случай че щете стопански, градоустройствено. А в този смисъл това са такива обособени елементи, парциални ползи, които не са свързани най-много от трансформационно водачество.Тук нямаме явен водач, а тук имаме концепция за ротационно водачество.
Доц. Иванов, да продължим диалога за водачеството и развиването на общностите като цяло - имаме ли водачи измежду тези дребни и доста на брой празненство, които всяка от тях, казахме с вас, имат своите хрумвания, посока, към която се стремят, само че имаме ли действително водачи?
Много е елементарно да кажем, че нямаме. Гледайки ситуацията и обстановката в страната, общо взето се постанова това мнение. Но водачът, той постоянно е функционалност на групата, най-малко в нашата просвета по този начин се счита, и дори народът е споделил: " Общо взето ние получаваме управленците, които заслужаваме “. Но общо взето в политическата логика на психиката водачеството се преглежда като нещо друго от елементарното ръководство. Така нареченият мениджмънт, ние го свързваме с бюрокрацията, с това, че ти се опитваш да действаш съгласно някакви правила. Докато водачът е тъкмо противоположното – той е човек, който непрекъснато обича придвижването, обича да слага съвсем невъзможни цели, прави нещата не по верния, а по метода, по който той счита, че е верен, а не натрапен извън. Той може да е енергетизира групата. От друга страна той влияе по метода, по който общността потегля с него.
Понякога той потегля против упованията на хората и на общността, тъй като вижда малко по-далече, и знае, че макар компликацията, негативизма, който би трябвало да се преодолее, той знае, че би трябвало да преведе тая общественост през едно тясно бурно море, и отвъд някъде да има нещо по-добро. В този смисъл аз мисля, че нямаме изявени национални политически водачи, най-вероятно тъй като и в огромна степен общността ни е много объркана. Има една такава аксиома, че общо взето сложната обстановка ражда водача. При нас занапред се зараждат гражданските водачи. Хора, които знаете, има война, имаше пандемия, доста хора имат потребност от поддръжка, появиха се доста такива придвижвания и водачи на общностно равнище в България. Въпросът е, че методът, по който действат партиите, аз бих споделил, че те са нещо приблизително сега сред бюра по труда и нискорисков бизнес.
Интересно определение.
А там влизат хора, които не се усещат задоволително качествени или осъществени, през партиите търсят асансьор и по този начин бързо издигане за тази позиция, където в последна сметка да капитализират лоялността, която те имат да речем към съответния партиен водач. Та, казусът е, че в действителност водачеството, което от ден на ден виждаме на по този начин, и в случай че щете в дребни градове, и в обособени общности, в гражданския бранш, в неправителствените организации, те мъчно съумяват да минат през партийната мелачка и да бъдат издигнати нагоре, въпреки че на тези избори се случи нещо такова.
Без да употребявам партийни пристрастия, само че да речем Ваня Григорова е човек, който идва от гражданския бранш, след което по силата на нейните полезности най-вероятно, тя беше човек, който работеше в профсъюз, и макар волята на централния партиен водач Корнелия Нинова, Софийската партийна организация съумя да я наложи като претендент за кмет, и в някаква степен тя сподели лидерски качества. Като тука върша ангажимента, че напълно друго е до каква степен идеологически или концептуално тя пази верни тези, само че виждаме, че тя съумя да комуникира и да артикулира значими за избрана част от обществото тематики. И аз считам, че нея в огромна степен я припознаха като водач хора, които общо казано като че ли изгубили от Прехода, хора, които са гневни, на които тя съумя да им продаде връщане обратно в предишното, там, където са се чувствали по-добре, за разлика от господин Терзиев, който е може би асоцииран от хората, които са ненапълно съумели в Прехода, междинна класа, IT сектор, градско население, на които той се опитваше да им предложи някакво по-добро бъдеще.
И в тоя смисъл споделям, че не че не се е случвало от цивилен или от неправителствен бранш да влязат в политиката водачи, само че най-вероятно Ваня Григорова дава поръчка за такова нещо, защото мисля си, че след тези избори Корнелия Нинова в нейно лице към този момент има една много мощна опозиционна по отношение на нея кандидатура. Но като цяло сте права, че сега ние имаме недостиг на мощни, на трансформационни водачи, на хора, които могат да активизират общността по метод, по който тя да е по-позитивно настроена, да има доверие на своите политически водачи, тъй като това е извънредно значимо, и този водач да покаже и да каже на хората: " Аз знам накъде ви повеждам, след 10 години ситуацията би било по-добро “.
За това започнахме диалога с това, че има препозициониране на партийните водачи, от позиция на това за следващ път всеки един от тях да се опита да предложи някакво парче от смяна, само че никой от тях не предлага една значима, цялостна картина. Защото стана ясно, че влизането в Европейския съюз, което 10-15 години ни го продаваха, жестоко казано, като национално значима цел, в действителност това не е цел, това е инструмент. Ние се завръщаме там, където постоянно сме били, част от европейските нации. Но това да бъдем в Европа, с концепцията да актуализираме нашето законодателство или да усвояваме през оперативните стратегии някакви запаси, просто не е национално значима цел.
Някой от политическите водачи най-сетне би трябвало да опишат на българите какво значи независимост, какво значи народна власт, какво значи институционализъм, какво значи разделяне на управляващите и какво значи в случай че щете свободна публицистика, какво значи морално взимане на решение когато приказваме за правосъдната система. И всичко това просто към момента го няма водачът, който да го опише по метод, по който хората да му се доведат, и след което несъмнено, той да го направи.
От позиция на законодателство, от позиция на асортимент на хора, моето чувство е, че ние продължаваме да се въртим в един обаян кръг на измама и на политиканстване, от което доверието сред нас, като членове на избрани общности, се намалява, то е сериозно ниско по отношение на нашите политически водачи. И това бих могъл да кажа, че в действителност е проблем с националната ни сигурност, проблем с нашата държавност, тъй като най-големият капитал на една страна това са хората и техният морал, и тяхната подготвеност те да работят дружно.
Предлагам ви, в случай че позволите, след да си поговорим за магистърската стратегия, в която вие преподавате, а точно " Политическа логика на психиката “, какво тъкмо съставлява тя, с цел да разсъни може би интереса и на други хора към нея.
С наслаждение. Благодаря за тази опция. Тази стратегия беше развита и утвърдена преди две години, за което съм признателен на Великотърновския университет и на Катедрата по логика на психиката, че реши, че сходна магистърска стратегия има място в България, защото един от методите да се опитваме да се оправим с неприятната ни политическа орис е да стартираме да учим процесите, да проучваме за какво по този начин се случва, че както споделих в нашия диалог, хората са отчуждени, гневни, за какво не гласоподават, за какво не се доверяват, дали това е някакво краткотрайно събитие, или по някакъв метод е типология на нашата българска общественост. Защото знаем, примерно, в какъв брой доста книги още отпреди век – примерно в " Бит и психика на българския народ “ Иван Хаджийски разказва избран вид народопсихологически черти.
Народопсихологията на българина, да.
Да, логиката на психиката, която като че ли продължава да битува. А пък в " Как се вършат избори “ посредством Бай Ганьо Алеко Константинов доста добре е написал преди век и от там цели текстове, които ги четем, ние можем да ги забележим и сега. Така че това с тези аспекти на човешкия фактор, които въздействат върху метода, по който ние избираме нашите политици, метода, по който гласуваме, метода, по който политиците се усещат виновни да вземат решения, метода, по който те са регистрират.
Идеята е през тази стратегия и през проучването на логиката на психиката по отношение на държанието на хората, в съответна политическа система, ние да стартираме да научаваме малко повече за себе си, да имаме рефлексия върху това, което ни се случва, и най-много да вземаме верните решения, които съгласно мен са свързвани с вярно обучение и социализация, по този начин, че нашата общественост да усъвършенства метод, по който избира, метода, по който си взаимодейства в един да го наремем либерален подтекст. Между другото, самият аз имам история на наличие в политиката. Преди години бях и депутат.
Да.
Знам какво е човек да работи в недружелюбна среда и на такова равнище. И виждайки от вътрешната страна какъв брой е мъчно хора, които имат упоритост и честност нещо да трансформират, си дадох сметка, че просто би трябвало обучение. Трябва умерено, поредно ние да приказваме за мотивацията и потребностите на хората, тъй като това е моторът на това ние да влизаме в политиката, да се опитваме да изследваме какви са политическите обстановки. Защото едно човешко държание или едно лидерско държание, то в никакъв случай не е самостойно. То постоянно е в подтекста на някаква обстановка. Едно е ти да анализираш в едно доста по-спокойно време, напълно друго е да лидираш една общественост, както е в този момент, в обстановка на голям брой преплитащи се рецесии, по какъв начин реагират хората, за какво в политически проект се появява примерно държание като митинги, като отвод от гласоподаване, като тероризъм.
Всичко това са въпроси, на които политическите психолози в целия свят търсят отговори. Общо взето политическата логика на психиката в последните 20-30 години стартира да набира скорост, точно тъй като навлизането на технологиите, на обществените мрежи направи по този начин, че политиката ужасно доста се промени. Ако преди време, нагледно казано, политическата класа е седяла много високо, била е много по-затворена, доста се е работило върху създаване на избран водач с политически облик, имало е известна отдалеченост и общо взето пропагандата е била тази, която е работила по лидерския имидж, то в този момент нещата са, да ги нарека, доста по-плоски, доста по-хоризонтални.
Общо взето действието на един политически водач или на избран политически хайлайф доста мъчно може да бъде скрито. Общо взето ти като политически водач си задължен непрекъснато да се отчиташ, тъй като си непрекъснато под прожекторите. Всичко това сътвори напълно друга динамичност, напълно друго чувство за това да бъдеш политически водач. И за всички тези въпроси ние приказваме с нашите студенти и се опитваме да сътворяваме политически психолози, които да бъдат в изгода и на общностите, и на гласоподавателите, и на политическите водачи, тъй като до момента като че ли за политиката ние приказваме през две професионални функции, общо казано. Едните са социолозите…
А другите – политолозите, да.
Точно по този начин, да. Социолозите мерят настройки към изборния развой нормално на хората. Те се пробват да дават някакви пояснения, само че през такива статистически трендове. Политолозите, несъмнено, гледат на политиката като цикъл, като секторна политика, метод, по който ние използваме инструментите, с цел да управляваме обществения бранш, до момента в който политическата логика на психиката употребява инструментариума на науката логика на психиката, обвързван с разбор на прекарвания, настройки, усеща, държание, връзка със обстановката.
Може би доста от детайлите, детайлите, които са доста значими, с цел да изградим цялостния облик за всичко.
Да, невротизъм, психотизъм, в случай че щете.
Има ли доста искащи да се развиват в тази сфера?
Има, има, несъмнено. Програмата е единствено задочна форма на образование. Съответно два семестъра и четири семестъра. Два семестъра – за сътрудници, които са учили филантропични и обществени, правни науки, и четири семестъра – за сътрудници, които идват от други посоки. Има, това са хора… доста забавно, че са два вида кандидат-студенти. Едните са хора, които към този момент са в политиката и общо взето са прозрели може би това, което и аз разбрах – че единствено през идеологии и през партийно образование политика мъчно може да се прави.
Човек би трябвало да стартира да схваща човешки връзки и от психични процеси, тъй като политиката, тъкмо тя е обществено занятие, в което ти си на сцена и в което търсиш поддръжка на хората и надлежно пък ти би трябвало да си добър комуникатор, с цел да ги убедиш, че там, накъдето си тръгнал, е добре да тръгнат и те дружно с теб. Идват хора, които са усетили, че в политиката има проблем и той би трябвало да се разбере в дълбочина. И въпреки това пък са хора, които идват от напълно разнообразни специалности, които са примерно предприемачи, индустриалци, които пък от позиция на гласоподаватели, от позиция на жители желаят да се опитат да схванат за какво тъкмо по този метод се случват избрани решения в политиката.
Много е забавно, че идват при нас два вида хора и общо взето, през другите дисциплини и курсове, през които те минават, аз мисля, че малко по-малко в общественото пространство ние по-спокойно и по-задълбочено можем да проучваме това, което се случва, а освен чисто импулсивно или прочувствено, по невчесан прочувствен метод да реагираме на процесите към нас. Така че аз благодаря на вашето радио, че ми дава тая опция да представим тая стратегия, и се надявам, че по-късно предаване ползата към програмата ще се усили.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ