Средствата, които са предвидени по Планът за възстановяване и устойчивост

Средствата, които са планувани по Планът за възобновяване и резистентност за 6000 MWh акумулатори би трябвало да бъдат пренасочени за създаване на системи за предпазване на сила от ВЕИ-та за лични потребности на предприятията, възобновяване на ПАВЕЦ, както и за развиване на електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това съобщи на Powers Summit 2022  в панела, отдаден на План за възобновяване и резистентност, ръководителят на УС на АИКБ Васил Велев. Според Васил Велев избраният потенциал за акумулатори с изключение на, че не е постижим и парите ще се изгубят за страната ни, той и не е необходим в този размер. Финансовият запас от над 1,5 милиарда лева обаче може да се употребява доста по-ефикасно за построяването на ВЕИ-та със системи за предпазване на сила за лични потребности в предприятията. Така  ще се облекчи и преносната мрежа. Очакванията на ръководителя на АИКБ са, че претендентите по подобен план ще бъдат 6-7 пъти повече от плануваните досега средства. ПАВЕЦ-Чаира е неповторим тип централа-акумулатор за производство на балансираща електрическа енергия у нас, който е с доста по-дълъг живот от плануваните акумулатори. Това е и най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа и би трябвало да бъде възобновена. „ Механизмът за възобновяване и резистентност беше структуриран, с цел да подкрепи възобновяване на стопанската система след Ковид. Докато се структурираха Националните проекти стопанските системи се възвърнаха, като даже българската се показва извънредно добре. Енергийната рецесия и войната в Украйна обаче сътвориха нови проблеми, за които Европейската комисия създаде механизма RePowerEU “ добави още той. Според Васил Велев до момента в който Комисията работи по европейските наставления, които ще дадат опция за отваряне на нови глави в ПВУ с нови средства, страната ни би трябвало да употребява времето, с цел да актуализира стратегическите си документи за енергийно развиване и да реализира единодушие за народен проект за енергиен преход, който да бъде подсилен с НПВУ. „ Искането за понижаване на въглеродните излъчвания в България от въглищни електроцентрали с 40% към края на 2025 година по отношение на 2019 година към този момент е пагубно и неизпълнимо. Ситуацията е радикално изменена. Това би означавало България да загуби в границите на една година 6 милиарда лева от произвеждане на електрическа енергия от въглищните си централи на база произвеждане и цени през тази година. Към това би трябвало да прибавим, че през 2023 година се чака дефицита на газ в Европейски Съюз да е от порядъка на 30 милиарда куб. метра. Това е потреблението на 10 Българии. Този дефицит ще поддържа високи цени в Европейски Съюз още дълго време. При това състояние намаляването на производството на сила е извънредно контрапродуктивно. То ще докара до затваряне или емиграция на базовите промишлености от България, без които е невъобразим зеления преход. Това обвързване би трябвало да се предоговори, без да променяме несъмнено задачите към 2050 година и 2030 година “, добави още Васил Велев. По време на панела бяха разисквани и избрани основни цели като развиването и модернизацията на електропреносната и електроразпределителните мрежи, измененията в Закона за силата от възобновими източници и в Закона за енергетиката, пренасочването на средства от несъстоятелни планове за създаване на акумулатори за предпазване на електрическа сила към създаване на ВЕИ със системи за предпазване на сила за лични потребности в предприятията, както и предоговаряне на значимата за България глава „ Енергетика “ в ПВУ. Участие в дискусионния панел взеха ръководителят на Българска фотоволтаична асоциация Миглена Русинова, ръководителят на Алианса на софтуерната промишленост Андреана Атанасова, ръководителят на Българска строителна камара инж. Илиян Терзиев и членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев. Това е вторият Power Summit, който се организира в София. Целта на форума е да събере водачите на всички политически обединения и техните екипи, които в разговор с бизнеса, гражданския бранш и науката да търсят в действително време решения по водещи тематики.