Драконите като най-голяма заплаха през средновековието
Средновековието трансформира редица изображения и ни демонстрира, че всекидневието въздейства директно на изкуството. С появяването на чумата, хората са почнали да трансформират и облика на гибелта. Тя се трансформира в черен колорит с вила, който съумява да вземе душата на човек с особена болежка. В средновековието ще открием, че се раждат и най-различни митични същества. Основен воин постоянно са драконите, само че с тях идват и тролове, други мистични същества от фолклора също оживяват във фантазията на човек.
В Западна Европа ще открием, че Хелоуин в действителност е един изключително уважаван празник, само че с изключение на развлечение и маскиране, с цел да може човек да се слее с мъртвите, това е и времето за образование на дребните. След като няма доста потребна информация, нито място, от което да се удостовери за съществуването на огнедишащия дракон, старите описват най-странни истории и по този начин държат своето семейство и децата по-послушни. Тази процедура се предава и на Балканите, надали има човек, който да не е чувал легендата за Баба Яга, която се хранила с деца. Тук се раждат положителните остарели върколаци, духове и дами, които се трансформират в змии.
Драконите намират особена позиция в бита на хората. Исторкът Скот Брус показва, че драконите са имали достойнството да бъдат най-свирепия съперник на индивида. Малцина са дръзвали да се изправят против тях, а откакто стават толкоз известни, бързо намират място и в християнските обичаи. Те най-често се показват за сътрудници на дявола – демони, които се крият дегизировката на дракони, а от време на време може и на хора. Скот Брус открива и изследва пътя на преданията, както и боравенето с фолклор като способ за поддържане на нормата в едно общество.
По-странното е, че вместо да подобрят живота си, следвайки рецептите на старейшините, естествените фамилии по-скоро вършат живота си по-труден. Предложения като това да се слагат най-различни артефакти за отбрана, постоянно са и причина за нощни контузии, изключително във време, в което огънят е най-хубавият източник за светлина. Историята на драконите и въобще раждането им като митични същества, би трябвало да се резервира и тъкмо тогава с тях се свързват най-различни свещени имена от Библията.
Не инцидентно имаме Свети Георги. Французи като Венантиус Форртунатус ще опише историята за кардинал в Париж – Марсел, който събрал всички хора на града, с цел да прогони змей. Огнедишащото творение е съумяло да погълне благородничка, известна с многото си грехове. Кардиналът съумял да удари дракона в главата цели три пъти и по-късно го извел от Париж на каишка, прокудвайки го в далечните гори, с цел да не може да стигне в никакъв случай до града. Силно се съмняваме, че това в миналото се е случило, само че тогава религията е търсила всевъзможни способи, с цел да се настани трайно.
Византийският историк Михаил Пселос ще напише през XI век една още по-цветна история за змей, който упожарил Света Марина. По това време Марина била хвърнела в затвор и трябвало да задоволи половите потребности на римските управляващи. Докато стояла в килията, пред нея се появил дявол с лицето на змей. Чудовището първо я заплашило, тя го пренебрегнала и предпочела да остане целомъдрена и да не се поддава на изкушението, даже и в случай че би трябвало да заплати с живота си.
Марина рисува кръста на Христос и отблъснала дракона. Драконите също по този начин са описвани и като опасност за езичниците. Именно тук идва случая на Свети Георги. За него стартира да се написа към III век. Неговата победа е реализирана някъде в региона на Либия. За християните, това страшилище се счита като опасност на ерата на езичеството, то било опасност за християнските девици и може да бъде победено единствено от рицар. По това време успеха над драконите била единствената история, която може да даде почетната купа на човек.
Точно затова и кръстът е поставян като главен знак при кръстоносците – усещаме тафтологията, само че концепцията е, че по някакъв метод се закрилят даже от мистични същества като огнедишащо страшилище. По-важното е, че същото може да трансформира формата си, да се показва за човек, или да копира хора. Важното е, че постоянно са опасност за дадена област, като че ли по цялата земя има най-малко един, който да слага на колене градове и да заплашва цивилизации. Никой не се съмнявал в преданията и било належащо единствено малко повече въображение, всичко останало се случвало с лекост.
Митологичните същества били тествания, с които ще пристигна изкуплението и тъкмо то ще разреши на всеки да оцелее свободно и да се наслаждения на живота. В някои истории драконът пази гробница, откакто е бил неверен човек и неговата душа би трябвало да заплати за грешките си. Днес ужасът е просто развлечение и няма никаква дисциплинираща функционалност. Никой не чака, че Фреди Крюгер наднича зад ъгъла или чакаме появяването на терминаторите в някакъв миг.
Демоните са част от всекидневието и откритието им в холивудските филми води до отчаяние, изключително откакто множеството към този момент са изрисувани задоволително добре. В множеството случаи имаме чудовища, които да подхранват въображението на човек, само че нищо повече от това. Те са тъкмо това, което се чака да се случи на грешника, само че никога не могат да бъдат употребявани по различен метод. Важното е, че въображението и неналичието на знания са помогнали за нормирането, за спазването на догми и за цялостен надзор от църквата. Особено откакто никой не знае по кое време тъкмо ще се случи неговата трансформация.
