До какво доведе онлайн обучението ли? Средният успех на матурите по БЕЛ за Бургас е... 3.45
Средното равнище в България не е по-добро, само че е явно, че неналичието на познания и нежеланието за учене са процеси, които се задълбочават с всяка минала година
Средният триумф на матурите след 12 клас по български език и литература за – резултат, който наподобява като директно разследване на 2-те години онлайн образование поради пандемията. В страната междинният триумф е 4,02, което отново е ниско, само че с една концепция по-добре от този в морския район.
Така се оказва, че бъдещите лекари, политици, архитекти, експерти и всички останали специалности, които тези 19-годишни деца в един миг ще практикуват, няма да могат да пишат и четат вярно родния си език. Този развой се задълбочава от повече от десетилетие, само че обстановката в този момент наподобява сериозна.
Комбинацията сред онлайн образованието, което с взор обратно към този момент можем да определим като безапелационен неуспех, и обществените мрежи явно оказват своя резултат върху душeвността и потенциала на младежите. Именно динамичността на интернет пространството, в което се очакваше учениците да получават знанията си по време на пандемията, е причина за жестокия недостиг на внимание , който в този момент е присъщ за подрастващото потомство.
А дефицитът на вниманието върви ръка за ръка с така наречен „ функционална неначетеност ” – термин, въведен преди повече от десетилетие, който разказва умеенето на ученика да чете текст, само че невъзможността да го схваща и осмисля, да не може да вникне в прочетеното. Проучвания сочат, че поколението, което в този момент пораства и което безусловно е израснало с телефон в джоба, разчита повече на къси образни послания, вместо на изчерпателен прочит на дадена тематика, който да докара до същински познания. Като такава Генерацията Z, чиито представители в този момент занапред навлизат на пазара на труда, се оказват доста по-податливи на внушения и реклами от своите родители.
Форматът на учебниците по български език и литература обаче също не оказва помощ . Книгите са написани по подобен метод, като че ли създателите им са се състезавали да потвърдят едни на други кой знае повече съвременни и неразбираеми думи. Така да вземем за пример в един от „ по-леките ” за четене учебници за 12 клас за историята на творчеството на Яворов написа следното: „...Яворов последователно се обръща към проблематика със засилена степен на индивидуалност и абстрактност, към по-сгъстен символен изказ ” .
Малко по-късно в същия текст, открит на инцидентно разгърната страница в учебника пък четем: „ От там насетне поезията му добива символистичен или най-малко характерен напредничав образ, друг от естетическия индивидуализъм ” . Това са фрагменти, които евентуално ще затруднят за разкодиране и огромна част от учителите.
с
Друг в действителност сериозен проблем при сегашните дванадесетокласници е като че ли неналичието им на убеденост в самите себе си . Повечето изрично отхвърлят даже да допрян празния лист, на който би трябвало да напиша или ЛИС (литературно-интерпретативно съчинение), или есе. И двата формата, въпреки и видимо комплицирани за писане, в действителност са формирани от избрана рамка , спазването на която води до добър резултат, без значение от това какъв брой позволени правописни и пунктуационни неточности има в текста.
В рамката влизат:
пролог , в който се разказват основните думи от заглавието плюс информация за автора;
теза , в която се изричат още веднъж основните думи от тематиката, само че в подтекста на заданието;
същинска част, в която се прави лек разбор на фрагмента от текст, като се изваждат цитати и се разказва субективния смисъл на творбата посредством показване на знания по изразните средства;
и умозаключение , в което всичко това се обобщава, нормално с възхвалящи създателя на оценения текст слова.
Рамка от този вид, употребена най-малко ненапълно вярно, би повишила междинния триумф в страната най-малко с 50 стотни.
И по този начин следват няколко въпроса, чиито отговори са значими за бъдещето на България.
Как ще се компенсира в този момент въпющата липса на познание у младите по личния им език поради онлайн образованието?
Възможно ли е създателите на учебници да спрат да се състезават академично един с различен и да напишат учебници, отговарящи на сегашните възпитаници и техните разбирания?
Ще се промени ли в точния момент просветителната система тъй че да подсигурява, че след 20 години няма да има сериозна липса на фрагменти – такава, каквато и през днешния ден даже не можем да си представим, че съществува, макар че в този момент ситуацията наподобява плачевно?
Ако съдим от историята в последните 30-40 години обаче за жалост няма оптимизъм. И образованието ни последователно се трансформира в красива опаковка, цялостна с въздух, която в един миг ще се пръсне от налягането и осколките ще ударят всички по веригата съдбовно.
Средният триумф на матурите след 12 клас по български език и литература за – резултат, който наподобява като директно разследване на 2-те години онлайн образование поради пандемията. В страната междинният триумф е 4,02, което отново е ниско, само че с една концепция по-добре от този в морския район.
Така се оказва, че бъдещите лекари, политици, архитекти, експерти и всички останали специалности, които тези 19-годишни деца в един миг ще практикуват, няма да могат да пишат и четат вярно родния си език. Този развой се задълбочава от повече от десетилетие, само че обстановката в този момент наподобява сериозна.
Комбинацията сред онлайн образованието, което с взор обратно към този момент можем да определим като безапелационен неуспех, и обществените мрежи явно оказват своя резултат върху душeвността и потенциала на младежите. Именно динамичността на интернет пространството, в което се очакваше учениците да получават знанията си по време на пандемията, е причина за жестокия недостиг на внимание , който в този момент е присъщ за подрастващото потомство.
А дефицитът на вниманието върви ръка за ръка с така наречен „ функционална неначетеност ” – термин, въведен преди повече от десетилетие, който разказва умеенето на ученика да чете текст, само че невъзможността да го схваща и осмисля, да не може да вникне в прочетеното. Проучвания сочат, че поколението, което в този момент пораства и което безусловно е израснало с телефон в джоба, разчита повече на къси образни послания, вместо на изчерпателен прочит на дадена тематика, който да докара до същински познания. Като такава Генерацията Z, чиито представители в този момент занапред навлизат на пазара на труда, се оказват доста по-податливи на внушения и реклами от своите родители.
Форматът на учебниците по български език и литература обаче също не оказва помощ . Книгите са написани по подобен метод, като че ли създателите им са се състезавали да потвърдят едни на други кой знае повече съвременни и неразбираеми думи. Така да вземем за пример в един от „ по-леките ” за четене учебници за 12 клас за историята на творчеството на Яворов написа следното: „...Яворов последователно се обръща към проблематика със засилена степен на индивидуалност и абстрактност, към по-сгъстен символен изказ ” .
Малко по-късно в същия текст, открит на инцидентно разгърната страница в учебника пък четем: „ От там насетне поезията му добива символистичен или най-малко характерен напредничав образ, друг от естетическия индивидуализъм ” . Това са фрагменти, които евентуално ще затруднят за разкодиране и огромна част от учителите.
с Друг в действителност сериозен проблем при сегашните дванадесетокласници е като че ли неналичието им на убеденост в самите себе си . Повечето изрично отхвърлят даже да допрян празния лист, на който би трябвало да напиша или ЛИС (литературно-интерпретативно съчинение), или есе. И двата формата, въпреки и видимо комплицирани за писане, в действителност са формирани от избрана рамка , спазването на която води до добър резултат, без значение от това какъв брой позволени правописни и пунктуационни неточности има в текста.
В рамката влизат:
пролог , в който се разказват основните думи от заглавието плюс информация за автора;
теза , в която се изричат още веднъж основните думи от тематиката, само че в подтекста на заданието;
същинска част, в която се прави лек разбор на фрагмента от текст, като се изваждат цитати и се разказва субективния смисъл на творбата посредством показване на знания по изразните средства;
и умозаключение , в което всичко това се обобщава, нормално с възхвалящи създателя на оценения текст слова.
Рамка от този вид, употребена най-малко ненапълно вярно, би повишила междинния триумф в страната най-малко с 50 стотни.
И по този начин следват няколко въпроса, чиито отговори са значими за бъдещето на България.
Как ще се компенсира в този момент въпющата липса на познание у младите по личния им език поради онлайн образованието?
Възможно ли е създателите на учебници да спрат да се състезават академично един с различен и да напишат учебници, отговарящи на сегашните възпитаници и техните разбирания?
Ще се промени ли в точния момент просветителната система тъй че да подсигурява, че след 20 години няма да има сериозна липса на фрагменти – такава, каквато и през днешния ден даже не можем да си представим, че съществува, макар че в този момент ситуацията наподобява плачевно?
Ако съдим от историята в последните 30-40 години обаче за жалост няма оптимизъм. И образованието ни последователно се трансформира в красива опаковка, цялостна с въздух, която в един миг ще се пръсне от налягането и осколките ще ударят всички по веригата съдбовно.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ