Когато ви иде да кажете на партньора си: „Отивай при майка си!“
Средностатистическият мъж си мечтае да бъде с красива, умна, самостоятелна жена. Същевременно обаче счита, че той би трябвало да командва, че дамата би трябвало да му се подчинява съвсем сляпо, тъй като е по-слабият пол и тъй като мъжът диктува разпоредбите в фамилията.
Познато ли ви звучи?
В този случай е най-добре да кажете на колегата си да си отива при мама.
Но дано забележим какво мислят психолозите за сходна двоякост в държанието.
Според тях това раздвояване в душeвността на мъжа се дължи на подсъзнателното му предпочитание да порасне, тъй като може би още не е съумял да победи майка си в борбата да бъде самостоятелен, затова не се е освободил от нейната власт над него.
Всъщност няма съвсем никакво значение какви са връзките с майка му. Тя може да бъде добра или неприятна, с мек темперамент или властна. Това в действителност е без значение. Докато процесът на психическото му обособяване от нея не приключи, той ще се бори с всеки от сътрудниците си и ще се съревновава с нея за власт, пробвайки се да подчини дамата до себе си.
Колкото по-ярко изразено е желанието на мъжа да се отдели от майка си, толкоз по-силна, самостоятелна, умна жена ще избере той, с цел да се опита да я пречупи.
Болката и гневът към майка му поради нейната манипулативност, деспотичност и нахлуване в персоналното пространство не са отминали, те са " консервирани " в душeвността му и търсят отдушник отвън нея.
Страхът от загубата на майката обаче е огромен, а възприятието за виновност от проявата на яд към нея е безпределно. Така се получава един нездравословен циничен кръг, от който освен че няма избавление, само че и всички негативи, които произтичат от това, се стоварват с всичката си мощ върху партньорката на подобен мъж.
Все отново мъжете, които избират да влязат във връзка със мощна и самостоятелна жена, имат по-голям късмет да пораснат, в сравнение с тези, които избират детско и подвластно от другите момиче.
