Средногодишната инфлация в България за 2024 г. е на косъм

Средногодишната инфлация в България за 2024 година е на косъм от покриване на критерия за влизане в еврозоната. У нас този индикатор (Хармонизиран показател на потребителските цени) е 2.6%, което е единствено с 0.1 п. п. повече от прага, който изисква Еврокомисията и Европейската централна банка.
Това излиза наяве от оповестените от Евростат през днешния ден данни за среднодишните инфлации през 2024 година в страните от еврозоната. Изискването е средногодишната ни инфлация да не е с повече от 1.5% над междинната инфлация в трите страни с най-слабо повишаване на цените. Данните демонстрират, че това са Литва с 0.9% средногодишна инфлация за миналата година, Финландия - с 1% и Италия - 1.1%.
Икономисти коментираха, че тази минимална разлика от 0.1% не е спънка за влизането ни в Европейски Съюз. Еврокомисията може да изключи от изчисленията някоя от страните с най-ниска инфлация поради приложени спасителни ограничения - енергийни дотации да вземем за пример, които изкривяват картината. По сходен метод Брюксел постъпи, когато приемаше Хърватия в еврозоната преди две години, а тя много надхвърляше критерия за инфлация спрямо нашата страна сега.
В ръцете на държавното управление е да поиска извънреден отчет, макар неизпълнението. Новото постоянно държавно управление и по-специално финансовият министър Теменужка Петкова разгласи, че имаме огромен късмет за приемане на еврото и той не трябва да бъде изпускан. Ако тези дни държавното управление излъчи искане за ексклузивен отчет от Европейска комисия и ЕЦБ, може да чакаме той бъде подготвен до пролетта и има действителни шансове страната ни да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година
За Европейска комисия и ЕЦБ ще бъде значимо да наблюдава дали и сега стабилно изпълняваме задачата.