В кои европейски страни алкохолът е най-скъп?
Средно 1.50 евро от всеки 100, които семействата в Европейски Съюз харчат за артикули и услуги, отиват за алкохолни питиета. Това демонстрират данните на Евростат за разноските на семействата в другите европейски страни.
Индексът на ценовите нива – който съпоставя цената на една и съща кошница от алкохолни питиета в Европа – е добър инструмент за премерване на разликите в цената, написа Euronews. Средното равнище в Европейски Съюз е заложено като 100. Ако тази кошница коства 100 евро на равнище Европейски Съюз, показателят демонстрира какъв брой би коствала във всяка обособена страна.
Стойност над 100 значи, че в дадена страна алкохолът е по-скъп от междинното в Европейски Съюз. Стойност под 100 значи по-ниска цена.
Най-скъп алкохол – в скандинавските страни, Турция и Ирландия
Към 2024 година най-скъпата страна за алкохол измежду 36 европейски страни (държави членки на Европейски Съюз, кандидатки и страни от ЕАСТ) е Исландия. Там хората заплащат 285 евро за питиета, които костват приблизително 100 евро в Европейски Съюз – или със 185% повече от междинното.
В класацията следват Норвегия с 226 евро, Финландия с 210 евро и Турция с 203 евро за същата кошница. Това значи, че в тези страни алкохолът коства повече от два пъти над междинното за Европейски Съюз. Ирландия, със своите 198 евро, е напълно покрай този диапазон.
Трите най-скъпи страни за алкохол са в Северна Европа. Останалите две скандинавски страни също са над междинното ниво: Швеция (146 евро) и Дания (125 евро).
Най-евтин алкохол – в Италия, Германия и Австрия
Най-ниските цени на алкохола се следят в Италия, Германия и Австрия. Кошница, която коства 100 евро в Европейски Съюз, излиза единствено 84 евро в Италия – или 16% под междинната цена.
В Германия цената е 87 евро, а в Австрия – 90 евро. В Испания същите питиета се купуват за 91 евро. Това значи, че в огромните четири стопански системи на Европейски Съюз алкохолът е по-евтин от междинното за Съюза. Единствено Франция е над това равнище – 102 евро, т.е. едвам 2% по-високо.
Доходите не са включени
Доходите или заплатите не участват в сравненията, което значи, че класацията не регистрира покупателната дарба.
Важно е да се разграничат цената на алкохола и неговата досегаемост “, споделя пред Euronews проф. Колин Ангъс от Университета в Шефийлд.
Държава с ниски цени на алкохола, само че и с ниски разполагаеми приходи може да има ниска досегаемост, а противоположната обстановка също е допустима.
Данъците са основен фактор за ценовите разлики… По-високите акцизи върху алкохола са една от най-важните аргументи за високите цени в някои европейски страни, изключително в Северна Европа “, добавя Ангъс.
Той отбелязва, че в Северна Европа – като Скандинавия, Ирландия и Обединеното кралство – по-високите данъчни ставки нормално са в отговор на високи равнища на консумация и обвързваните с нея вреди.
През 2020 година, последната година, в която Обединеното кралство беше включено в сравнението, неговият показател беше 139 при приблизително 100 за Европейски Съюз.
Повечето средиземноморски страни имат доста по-ниски равнища на консумация и вреди от алкохола през днешния ден и надлежно по-малка нужда от високи данъчни ставки, които да обезкуражават несъразмерното пиянство “, прибавя той.
Д-р Якоб Мантей от Университета в Хамбург също акцентира, че по-високите ставки на акцизите върху избрани типове алкохол са главният мотор на ценовите разлики.
Например през 2020 година петте страни от Европейския район на СЗО с най-голям дял на акциза в крайната цена на бирата са били Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия. Делът на налозите е варирал сред 28 и 39%, като при спиртните питиета може да надвиши 50%. В страните с ниско данъчно облагане делът е 10% или по-малко.
Данъчните нараствания носят повече доходи
Тези данни демонстрират, че огромна част от крайната цена се дефинира от акцизните налози “, споделя Мантей.
Той показва, че когато налозите се покачват, това не води единствено до понижаване на потреблението. „ Повишаването на налозите усилва и приходите в бюджета “, прибавя той.
Колин Ангъс изяснява още, че различен основен фактор при определянето на акцизните ставки, най-малко за виното, е локалното произвеждане. В Европа страните, които създават вино в обилни количества, съвсем постоянно имат нулев или доста невисок данък върху него. От друга страна, страни, които не създават вино, нормално постановат по-високи налози.
алкохол алкохолни питиета разноски за алкохол цена на алкохола
Индексът на ценовите нива – който съпоставя цената на една и съща кошница от алкохолни питиета в Европа – е добър инструмент за премерване на разликите в цената, написа Euronews. Средното равнище в Европейски Съюз е заложено като 100. Ако тази кошница коства 100 евро на равнище Европейски Съюз, показателят демонстрира какъв брой би коствала във всяка обособена страна.
Стойност над 100 значи, че в дадена страна алкохолът е по-скъп от междинното в Европейски Съюз. Стойност под 100 значи по-ниска цена.
Най-скъп алкохол – в скандинавските страни, Турция и Ирландия
Към 2024 година най-скъпата страна за алкохол измежду 36 европейски страни (държави членки на Европейски Съюз, кандидатки и страни от ЕАСТ) е Исландия. Там хората заплащат 285 евро за питиета, които костват приблизително 100 евро в Европейски Съюз – или със 185% повече от междинното.
В класацията следват Норвегия с 226 евро, Финландия с 210 евро и Турция с 203 евро за същата кошница. Това значи, че в тези страни алкохолът коства повече от два пъти над междинното за Европейски Съюз. Ирландия, със своите 198 евро, е напълно покрай този диапазон.
Трите най-скъпи страни за алкохол са в Северна Европа. Останалите две скандинавски страни също са над междинното ниво: Швеция (146 евро) и Дания (125 евро).
Най-евтин алкохол – в Италия, Германия и Австрия
Най-ниските цени на алкохола се следят в Италия, Германия и Австрия. Кошница, която коства 100 евро в Европейски Съюз, излиза единствено 84 евро в Италия – или 16% под междинната цена.
В Германия цената е 87 евро, а в Австрия – 90 евро. В Испания същите питиета се купуват за 91 евро. Това значи, че в огромните четири стопански системи на Европейски Съюз алкохолът е по-евтин от междинното за Съюза. Единствено Франция е над това равнище – 102 евро, т.е. едвам 2% по-високо.
Доходите не са включени
Доходите или заплатите не участват в сравненията, което значи, че класацията не регистрира покупателната дарба.
Важно е да се разграничат цената на алкохола и неговата досегаемост “, споделя пред Euronews проф. Колин Ангъс от Университета в Шефийлд.
Държава с ниски цени на алкохола, само че и с ниски разполагаеми приходи може да има ниска досегаемост, а противоположната обстановка също е допустима.
Данъците са основен фактор за ценовите разлики… По-високите акцизи върху алкохола са една от най-важните аргументи за високите цени в някои европейски страни, изключително в Северна Европа “, добавя Ангъс.
Той отбелязва, че в Северна Европа – като Скандинавия, Ирландия и Обединеното кралство – по-високите данъчни ставки нормално са в отговор на високи равнища на консумация и обвързваните с нея вреди.
През 2020 година, последната година, в която Обединеното кралство беше включено в сравнението, неговият показател беше 139 при приблизително 100 за Европейски Съюз.
Повечето средиземноморски страни имат доста по-ниски равнища на консумация и вреди от алкохола през днешния ден и надлежно по-малка нужда от високи данъчни ставки, които да обезкуражават несъразмерното пиянство “, прибавя той.
Д-р Якоб Мантей от Университета в Хамбург също акцентира, че по-високите ставки на акцизите върху избрани типове алкохол са главният мотор на ценовите разлики.
Например през 2020 година петте страни от Европейския район на СЗО с най-голям дял на акциза в крайната цена на бирата са били Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия. Делът на налозите е варирал сред 28 и 39%, като при спиртните питиета може да надвиши 50%. В страните с ниско данъчно облагане делът е 10% или по-малко.
Данъчните нараствания носят повече доходи
Тези данни демонстрират, че огромна част от крайната цена се дефинира от акцизните налози “, споделя Мантей.
Той показва, че когато налозите се покачват, това не води единствено до понижаване на потреблението. „ Повишаването на налозите усилва и приходите в бюджета “, прибавя той.
Колин Ангъс изяснява още, че различен основен фактор при определянето на акцизните ставки, най-малко за виното, е локалното произвеждане. В Европа страните, които създават вино в обилни количества, съвсем постоянно имат нулев или доста невисок данък върху него. От друга страна, страни, които не създават вино, нормално постановат по-високи налози.
алкохол алкохолни питиета разноски за алкохол цена на алкохола
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ