Евростат: Час труд в България е над 4 пъти по-евтин от средното за ЕС
Средният разход за час труд в Европейския съюз е 28,9 евро, като най-евтино е в България с едвам 6,6 евро на час. Това демонстрират данните,. Те се базират на националните статистики на страните и отразяват обстановката към 2020 година
Ако ограничим справката единствено до еврозоната, междинната цена на труда скача до 32,9 евро.
Най-големи са разноските в Люксембург (47,7 евро на час), Дания (45,7) и Белгия (40,5). На дъното компания на нашата страна вършат Румъния и Унгария - със също прекомерно скромните, само че въпреки всичко по-високи 8,2 и 9,8 евро приблизително на час.
Букурещ или София: В коя столица междинните заплати са по-високи?
Разликата е с близо 125 евро
От Евростат означават, че неравенството не е толкоз мощно изразено, в случай че се гледа Стандартът на покупателната дарба, който взема поради разликите в цените. Тогава разликата сред България и Люксембург става " единствено " 3 пъти.
Кой, къде, какво и какъв брой работи
Средно за година в Европейски Съюз се е плащал труд на чиновниците на цялостно работно време за 36,9 часа на календарна седмица (в случая се включват и празниците). България е малко над това равнище. Най-много часове натрупват в Словения (40,1 часа), Австрия (40) и Чехия (39,7). Най-малко са платените работни часове на работещите на цялостен работен ден в Белгия (34) и Финландия (36,8).
Какво е разпределението по мащаб на работодателя? В случая е значимо да се подчертае, че не на всички места влизат чиновниците, които работят за задгранични филиали на разнообразни компании.
Близо 46% от работните часове в Швеция са направени във компании с над 1000 чиновници. Високи равнища се засичат и в Белгия, Дания, Франция и Финландия. В Полша направените часове във компании с сред 500 и 999 чиновници са близо 3 пъти над междинното за Европейски Съюз. В Словения, Литва и Естония по към една трета от направените часове са във компании с сред 50 и 249 чиновници. В дребните компании с до 50 чиновници са направени 41% от работните часове в Гърция, 39% - в Кипър и Унгария.
Доходите от пенсии приближават приходите от заплати в някои области
Анализ на Института за пазарна стопанска система
Основната част от направените часове в Европейски Съюз (75%) са в промишлеността, строителството и услугите.
България се оказва в челото по направени часове в индустриалната сфера (31% от общото за страната), колкото имат и Полша и Румъния. 33% имат Словения и Словакия, а Чехия води с 35%. Люксембург и Кипър са с максимален дял на работните часове в областта на услугите (63% и 62%). Именно Люксембург има и максимален % работни часове в строителството.
В четири страни от Европейски Съюз работещите на ненапълно работно време са над 1/3 от общия брой заети. В 6 пък те са под 10%.
В Нидерландия 56,2% от работещите не са на цялостно работно време, в Белгия - 41,9%, в Австрия - 38,7%, а в Германия - 37,8%. В Румъния и Словения работещите на ненапълно работно време са едвам 4,9 на 100. В България са 7,5%.
Ако ограничим справката единствено до еврозоната, междинната цена на труда скача до 32,9 евро.
Най-големи са разноските в Люксембург (47,7 евро на час), Дания (45,7) и Белгия (40,5). На дъното компания на нашата страна вършат Румъния и Унгария - със също прекомерно скромните, само че въпреки всичко по-високи 8,2 и 9,8 евро приблизително на час.
Букурещ или София: В коя столица междинните заплати са по-високи?
Разликата е с близо 125 евро
От Евростат означават, че неравенството не е толкоз мощно изразено, в случай че се гледа Стандартът на покупателната дарба, който взема поради разликите в цените. Тогава разликата сред България и Люксембург става " единствено " 3 пъти.
Кой, къде, какво и какъв брой работи
Средно за година в Европейски Съюз се е плащал труд на чиновниците на цялостно работно време за 36,9 часа на календарна седмица (в случая се включват и празниците). България е малко над това равнище. Най-много часове натрупват в Словения (40,1 часа), Австрия (40) и Чехия (39,7). Най-малко са платените работни часове на работещите на цялостен работен ден в Белгия (34) и Финландия (36,8).
Какво е разпределението по мащаб на работодателя? В случая е значимо да се подчертае, че не на всички места влизат чиновниците, които работят за задгранични филиали на разнообразни компании.
Близо 46% от работните часове в Швеция са направени във компании с над 1000 чиновници. Високи равнища се засичат и в Белгия, Дания, Франция и Финландия. В Полша направените часове във компании с сред 500 и 999 чиновници са близо 3 пъти над междинното за Европейски Съюз. В Словения, Литва и Естония по към една трета от направените часове са във компании с сред 50 и 249 чиновници. В дребните компании с до 50 чиновници са направени 41% от работните часове в Гърция, 39% - в Кипър и Унгария.
Доходите от пенсии приближават приходите от заплати в някои области
Анализ на Института за пазарна стопанска система
Основната част от направените часове в Европейски Съюз (75%) са в промишлеността, строителството и услугите.
България се оказва в челото по направени часове в индустриалната сфера (31% от общото за страната), колкото имат и Полша и Румъния. 33% имат Словения и Словакия, а Чехия води с 35%. Люксембург и Кипър са с максимален дял на работните часове в областта на услугите (63% и 62%). Именно Люксембург има и максимален % работни часове в строителството.
В четири страни от Европейски Съюз работещите на ненапълно работно време са над 1/3 от общия брой заети. В 6 пък те са под 10%.
В Нидерландия 56,2% от работещите не са на цялостно работно време, в Белгия - 41,9%, в Австрия - 38,7%, а в Германия - 37,8%. В Румъния и Словения работещите на ненапълно работно време са едвам 4,9 на 100. В България са 7,5%.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ