Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв.

Средните брутни заплати във висшите учебни заведения са над 1700 лева Това съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „ Преди всички “ по БНР. „ Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение. Не господства политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти “, сподели министър Вълчев.

Мораториумът върху основаването на нови университети и филиали, заложен в измененията в Закона за висшето обучение, е краткотрайна и недобра мярка, сподели просветният министър и изрази вяра тя да работи по-малко време.

Министърът чака до една година да бъде направена Национална карта на висшето обучение, която да направи диференциация сред професионалните посоки.

„ Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да образоват професионални посоки, които не са присъщи за техния профил, нямат този потенциал, взимат преподаватели назаем от други висши учебни заведения – това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът доближи крайният си лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година това доближи близо 80%. Сега връщаме обратно, само че не самоцелно, тъй като имаме професионални посоки, в които имаме дефицит на студенти “, разяснява Красимир Вълчев.

Вълчев сподели още, че нерационалното търсене на висше обучение – търсене единствено поради самата тапия, е избуяло в обществените, стопанските и правните науки. „ Тези професионални посоки най-вече понижаваме, акцентира той и изясни, че това понижение се прави според от оценката за качество и реализация на висшите учебни заведения. В професионалните посоки, в които имаме дефицит на бъдещо търсене, даваме спомагателни стипендии, по-висок банкет и по-високо финансиране, уточни министърът на образованието. Той съобщи обаче, че се пробват да трансформират настройките. Намалили сме приемът от 58 хиляди на 43 хиляди за 3 години в държавните висши учебни заведения, регистрира Вълчев и добави: „ Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не визира еднообразно всички висши учебни заведения “. Неговите терзания са, че системата не реагира задоволително на измененията във външната среда. Няма го по-дългосрочният взор в бъдещето, сподели той.