НСИ: Средната не догонва инфлацията, въпреки бавният ѝ растеж
Средната заплата в България продължава да върви нагоре. Според националната статистика – с близо 8%. 1771 лв. – това е най-високата междинна брутна заплата регистрирана у нас през последните 2 години. За съпоставяне това е с 200 лв. повече по отношение на 2021-ва година. Но през май обаче кривата потегля още веднъж надолу – приблизително с към 60 лв., написа Нова телевизия.
Как наподобяват нещата при другите специалности?
Най-високи хонорари оферират в бранша на осведомителните технологии – заплатите са скочили приблизително с 500 лв. за година. А на дъното, съгласно Национален статистически институт, остават работещите в хотелиерството и ресторантьорството – с към 1000 лв. заплата. Въпреки че заплащането в този бранш най-малко публично е толкоз ниско - точно хотелите и заведенията за хранене са съумели през месеците април, май и юни да усилят личния състав си с 1/3.
Манол Тодоров пресмята, че разходът за заплати това лято е скочил. Въпреки че броят на чиновниците му се резервира. „ Заради инфлацията, която е съвсем 30%, ние нямаше по какъв начин – пипнахме заплатите нагоре. Като сме се съобразили с такива ставки, които и бизнесът може да си разреши ”, твърди Манол Тодоров, хотелиер и ресторантьор.
За да не работят обектите му по морето на загуба, той е определил следните заплати: „ Един хигиенист взима към 1000 лв.. Когато приказваме за бармани, сервитьори - заплатите стават в пъти по-големи. Да не приказваме за готвачи, където доста мъчно се намира личен състав ”.
Според национална статистика обаче в бранш туризъм междинната заплата през последните месеци е 1058 лв.. И то преди удръжките. Причината е ясна и на властта.
„ Сивата стопанска система. Това не е оригиналност – заплатите в туризма са ниски от доста време. Нещото, което би трябвало да предприемем е - да се борим със сивата стопанска система. 9% Данък добавена стойност е тъкмо такава мярка – тя бори сивата стопанска система и оказва помощ на заведенията за хранене да излязат на ярко ”, твърди Илин Димитров, длъжностен министър на туризма.
Експертите изясняват тази наклонност и с още няколко фактора. „ Конкретно, що се отнася до туризма – имахме 2 години много тежък интервал поради COVID-19. Също по този начин, става въпрос въпреки всичко за сезонна работа и това държи заплатите по-ниски ”, безапелационен е икономистът Стоян Панчев. Възнагражденията и в останалите браншове обаче не са задоволително високи, регистрира икономистът – тъй като не съумяват да догонят инфлацията. „ В даден миг хората, натоварени от високите цени, отиват при работодателя и споделят вдигайте заплатите, тъй като не можем да се оправим - това от своя страна зарежда в допълнение инфлацията и се получава една серпантина – заплатите гонят цените, цените гонят заплатите ”, показва икономистът.
Как наподобяват нещата при другите специалности?
Най-високи хонорари оферират в бранша на осведомителните технологии – заплатите са скочили приблизително с 500 лв. за година. А на дъното, съгласно Национален статистически институт, остават работещите в хотелиерството и ресторантьорството – с към 1000 лв. заплата. Въпреки че заплащането в този бранш най-малко публично е толкоз ниско - точно хотелите и заведенията за хранене са съумели през месеците април, май и юни да усилят личния състав си с 1/3.
Манол Тодоров пресмята, че разходът за заплати това лято е скочил. Въпреки че броят на чиновниците му се резервира. „ Заради инфлацията, която е съвсем 30%, ние нямаше по какъв начин – пипнахме заплатите нагоре. Като сме се съобразили с такива ставки, които и бизнесът може да си разреши ”, твърди Манол Тодоров, хотелиер и ресторантьор.
За да не работят обектите му по морето на загуба, той е определил следните заплати: „ Един хигиенист взима към 1000 лв.. Когато приказваме за бармани, сервитьори - заплатите стават в пъти по-големи. Да не приказваме за готвачи, където доста мъчно се намира личен състав ”.
Според национална статистика обаче в бранш туризъм междинната заплата през последните месеци е 1058 лв.. И то преди удръжките. Причината е ясна и на властта.
„ Сивата стопанска система. Това не е оригиналност – заплатите в туризма са ниски от доста време. Нещото, което би трябвало да предприемем е - да се борим със сивата стопанска система. 9% Данък добавена стойност е тъкмо такава мярка – тя бори сивата стопанска система и оказва помощ на заведенията за хранене да излязат на ярко ”, твърди Илин Димитров, длъжностен министър на туризма.
Експертите изясняват тази наклонност и с още няколко фактора. „ Конкретно, що се отнася до туризма – имахме 2 години много тежък интервал поради COVID-19. Също по този начин, става въпрос въпреки всичко за сезонна работа и това държи заплатите по-ниски ”, безапелационен е икономистът Стоян Панчев. Възнагражденията и в останалите браншове обаче не са задоволително високи, регистрира икономистът – тъй като не съумяват да догонят инфлацията. „ В даден миг хората, натоварени от високите цени, отиват при работодателя и споделят вдигайте заплатите, тъй като не можем да се оправим - това от своя страна зарежда в допълнение инфлацията и се получава една серпантина – заплатите гонят цените, цените гонят заплатите ”, показва икономистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ