Как се яде още неизпечена баница
Средната заплата към декември е 2413 лв., демонстрират последните статистически данни. В държавния бранш е 2572 лв. (ръст с 241 лева по отношение на предходното тримесечие). В частния бизнес е 2358 лв. (ръст от 102 лева).
Заплатите при служителите са трайно по-високи, което не е изненада за никого. Въпреки това тъкмо за чиновниците от непроизводствения бранш са планувани значими увеличения- за някои от тях с 50 или 70% през тази година. А и да не забравяме, че те не заплащат осигуровки, което още повече разтваря ножицата сред техните приходи и тези на хората в действителната стопанска система.
Логичен е въпросът: Кой заплаща сметката за по-високите заплати на служители и служители на реда? Един тип – по какъв начин става по този начин, че в България се яде неизпечена още баница?
Отговорът за „ Банкеръ ” даде Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „ Частният бранш! Разбирайте – ние, работещите и бизнесмените, с по-ниски приходи и смачкани под още по-висока данъчно-осигурителна тежест. Това ни готви властта ”, посочи той.
Според него, до момента в който държавните заплати хвърчат нагоре, частния бранш ще заплаща още хиляди от джоба си. Но освен това – този модел на преразпределение не просто отблъсква вложители, а действително унищожава дребния и междинния бизнес, който е гръбнакът на стопанската система. Без този бизнес, от кое място ще идват приходите за бюджета?
Добрин Иванов предсказа, че вместо напредък и повече работни места, ще имаме фалиращи компании и изчезващи благоприятни условия.
Отражението на сходно противоречие разяснява и доцент доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК и учител в УНСС, с думите: „ Двигателят на българската стопанска система се изчерпва ”.
При огромна част от частните вложения нарастването се дължи на растежа на заплатите. Износът спада. Сравнението на българския растеж с този на Европейски Съюз и еврозоната е подвеждащо. Въпреки че наклонността е положителна, тя не е устойчива, тъй като се дължи главно на вътрешното ползване.
Икономическият напредък, основан на вътрешно ползване, крие няколко риска, споделя Ножаров. Потреблението се зарежда от повишаването на приходите, либерализираните условия за кредитиране и упованията на потребителите и семействата. Бюджетът за 2025 година планува агресия на приходите, само че тази наклонност към този момент доближава своите граници. Тогава този напредък стопира. Важно е да се обърне внимание на вложенията на компаниите и на износа.
Улесненото кредитиране има своята процикличност. При последваща фаза на цикъла то може да бъде мощно лимитирано.
„ Виждаме, че при фискалната политика има изстудяване и балансиране. Ако станем член на еврозоната, това би могло да обърне наклонността “, отбелязва Ножаров.
Предвижда се минималният застрахователен приход да се вдигне на 1077 лева от първи април при сегашните 933 лв.. Така той ще се изравни с минималната работна заплата, която влезе в действие от началото на годината, каквато е и практиката по принцип. Тази смяна ще засегне най-много самоосигуряващите се.
От същата дата се усилва и оптималният застрахователен приход – с 380 лева до 4130 лева или растеж от 10%. И двете оферти бяха част от проектобюджета на служебния кабинет “Главчев ”, който след това беше отдръпнат от държавното управление на Росен Желязков. Тогава плановете на финансовото министерство посочваха, че от по-високия оптимален застрахователен приход може да се чакат към 300 млн. лева повече доходи през тази година, само че сумата евентуално ще е по-ниска, защото смяната ще влезе в действие по-късно. Ако предлагането оптималният застрахователен приход да се усили до 4130 лева бъде гласувано и от Народното събрание, от април общият разход за осигуровки на хората с високи приходи ще се вдигне с към 124 лева на месец.
Заложеното
Ръст на разноските за личен състав на службите съгласно препоръчаният Бюджет 2025:
Държавна организация техническо застраховане – от 81 на 140 млн. лв. (73%).НСО от 59 на 87 милиона лв. (47%);ДАНС от 162 на 261 милиона лв. (61%);МВР от 2.5 на 3.8 милиарда лв. (над 50%);.Министерство на защитата от 1.6 на 2.4 милиарда лв. (50%). Тук има недостиг на фрагменти, тъй че да кажем е нормално; Висш правосъден съвет от 55 на 84 милиона лв. (53%);За всички останали, в това число за пенсии – 5% растеж.