Средновековните бойни коне били не по-големи от понита
Средната височина на средновековните бойни коне е била под 1,5 метра височина, което не надвишава значително актуалните понита. До това умозаключение са стигнали специалисти от Университета в Ексетър, които са анализирали конски остатъци от 171 археологически обекта във Англия. Всички те датират от 300-1650 година сл.Хр. Пълните резултати от работата на експертите са оповестени в International Journal of Osteoarcheology.
Размерът на коня се измервал в старомодна единица за дължина, известна като длан. Настоящите стандарти одобряват, че една длан е приблизително необятна 10 см. Конете се измервали от земята до горната част на холката. За да се смята конят за кон, той трябвало да е висок най-малко 10 длани, или 150 см.
Изследователите разкрили, че коне с височина 15-16 длани - с размерите на актуалните спортни коне - са били огромна необичайност даже в кралските конюшни през Средновековието.
Вместо това конете на британските рицари постоянно са били с височина по-малко от 14 длани, което значи, че през днешния ден те биха били класифицирани като понита. И са доста надалеч от зверовете с височина 17-18 длани, които нормално се употребяват за инсцениране на рицарски борби в историческите драми.
Учените означават, че може да е имало и по-големи коне. Въпреки това армиите са претендирали най-вече по-малки коне за задания като гонене на отстъпващия зложелател, осъществяване на нападения на далечни дистанции и превозване на снаряжение.
„ В известната просвета бойните коне постоянно се изобразяват са размерите на шайър (британски тежковози, която от време на време надвишава два метра височина - бел. ред.). В реалност не е било по този начин. Повечето средновековни коне са били изненадващо дребни. Много малко от тях са с размерите от филмите или даже от изложения “, споделя професор Алън Утръм от катедрата по археология в Университета в Ексетър.
В взаимозависимост от предназначението им, средновековните коне евентуално са били избирани по характер и други физически характерности, също както по техния растеж.
„ Историческите записи не дават съответни критерии за установяване на военен кон. Най-вероятно е през целия феодален интервал, в друго време, да са били желателни разнообразни типове коне. И модата за конете евентуално се е променяла в отговор на изменящите се бойни тактики и културни желания “, споделя зооархеологът Хелън Бенкерт от Университета в Ексетър.
Според откривателите най-високият кон, прочут от нормандския интервал (1066–1075 г.), е имал височина единствено 15 длани - 1,5 метра. Останките му са открити в замъка Троубридж в Уилтшир.
През 1200-1350 година опитомените коне почнали да доближават височина от 16 длани. Едва след 1500 година междинният размер на британските бойни коне се нараснал до размера на актуалните теглителни животни.
Според Оливър Крейтън, водещ създател на проучването, огромният кон, предопределен за присъединяване в шампионат, е претендирал напълно други физически характерности спрямо конете, които са били употребявани във военни акции.
Според учените историческите документи в действителност демонстрират, че забележителните положения на средновековните лордове са били изразходвани за основаване и поддържане на генофонд за развъждане и образование на коне, употребявани за бойни дейности.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Размерът на коня се измервал в старомодна единица за дължина, известна като длан. Настоящите стандарти одобряват, че една длан е приблизително необятна 10 см. Конете се измервали от земята до горната част на холката. За да се смята конят за кон, той трябвало да е висок най-малко 10 длани, или 150 см.
Изследователите разкрили, че коне с височина 15-16 длани - с размерите на актуалните спортни коне - са били огромна необичайност даже в кралските конюшни през Средновековието.
Вместо това конете на британските рицари постоянно са били с височина по-малко от 14 длани, което значи, че през днешния ден те биха били класифицирани като понита. И са доста надалеч от зверовете с височина 17-18 длани, които нормално се употребяват за инсцениране на рицарски борби в историческите драми.
Учените означават, че може да е имало и по-големи коне. Въпреки това армиите са претендирали най-вече по-малки коне за задания като гонене на отстъпващия зложелател, осъществяване на нападения на далечни дистанции и превозване на снаряжение.
„ В известната просвета бойните коне постоянно се изобразяват са размерите на шайър (британски тежковози, която от време на време надвишава два метра височина - бел. ред.). В реалност не е било по този начин. Повечето средновековни коне са били изненадващо дребни. Много малко от тях са с размерите от филмите или даже от изложения “, споделя професор Алън Утръм от катедрата по археология в Университета в Ексетър.
В взаимозависимост от предназначението им, средновековните коне евентуално са били избирани по характер и други физически характерности, също както по техния растеж.
„ Историческите записи не дават съответни критерии за установяване на военен кон. Най-вероятно е през целия феодален интервал, в друго време, да са били желателни разнообразни типове коне. И модата за конете евентуално се е променяла в отговор на изменящите се бойни тактики и културни желания “, споделя зооархеологът Хелън Бенкерт от Университета в Ексетър.
Според откривателите най-високият кон, прочут от нормандския интервал (1066–1075 г.), е имал височина единствено 15 длани - 1,5 метра. Останките му са открити в замъка Троубридж в Уилтшир.
През 1200-1350 година опитомените коне почнали да доближават височина от 16 длани. Едва след 1500 година междинният размер на британските бойни коне се нараснал до размера на актуалните теглителни животни.
Според Оливър Крейтън, водещ създател на проучването, огромният кон, предопределен за присъединяване в шампионат, е претендирал напълно други физически характерности спрямо конете, които са били употребявани във военни акции.
Според учените историческите документи в действителност демонстрират, че забележителните положения на средновековните лордове са били изразходвани за основаване и поддържане на генофонд за развъждане и образование на коне, употребявани за бойни дейности.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ