Раждаемостта у нас не стига за възпроизводство на населението, отчита НСИ
Средната раждаемост у нас не е задоволителна за възпроизводство на популацията, регистрира Националният статистически институт на база данни от последното броене през 2021.
За последните 10 години Национален статистически институт записва най-голямото понижение на дами във фертилна възраст - 22,5%. През 2021 дамите на възраст 15 - 49 навършени години са 1 295 хиляди, което е с 377 хиляди по-малко от интервала 2001-2011. Най-много дами във фертилна възраст е имало през 1975 година - 2 178 хиляди.
Средната раждаемост у нас за всички дами е 1,47.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията, показват от Национален статистически институт.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца.
Данните от последното броене сочат, че най-голям е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца.
Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца.
Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група, показват от Национален статистически институт.
По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1.79.
Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
За последните 10 години Национален статистически институт записва най-голямото понижение на дами във фертилна възраст - 22,5%. През 2021 дамите на възраст 15 - 49 навършени години са 1 295 хиляди, което е с 377 хиляди по-малко от интервала 2001-2011. Най-много дами във фертилна възраст е имало през 1975 година - 2 178 хиляди.
Средната раждаемост у нас за всички дами е 1,47.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията, показват от Национален статистически институт.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца.
Данните от последното броене сочат, че най-голям е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца.
Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца.
Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група, показват от Национален статистически институт.
По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1.79.
Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ