Заплатите в България продължават да растат
Средната брутна месечна заплата в България през първото тримесечие на 2025 година доближава 2 443 лв., което съставлява растеж от 1,2% по отношение на края на 2024 година, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същото тримесечие на миналата година, нарастването е 11,1%, което удостоверява устойчивата наклонност към повишаване на приходите, заяви.
Най-високо заплатени не престават да бъдат чиновниците в бранша на осведомителните технологии и връзките, където междинната заплата към този момент доближава внушителните 5 739 лева След тях се подреждат финансовите и застрахователните действия с 3 837 лева ., както и професионалните действия и научните проучвания с 3 387 лева
На противоположния полюс остават най-нископлатените браншове. В хотелиерството и ресторантьорството междинната заплата е едвам 1 514 лева , в селското, горското и рибното стопанство – 1 584 лева ., а в категорията „ други действия “ – 1 669 лева
Най-голямо процентно нарастване на заплатите по отношение на първото тримесечие на 2024 година се следи в:
- „ Култура, спорт и развлечения “ – растеж от 19,3%;
- „ Строителство “ – с 17,5%;
- „ Операции с недвижими парцели “ – с 16,5%.
По отношение на тримесечната динамичност, най-силен растеж бележат:
- „ Финансови и застрахователни действия “ – с 9,0%;
- „ Административни и спомагателни действия “ – с 8,5%;
- „ ИТ и връзки “ – с 8,2%.
Разглеждайки секторната конструкция, прави усещане, че частният бранш изпреварва публичния по ритъм на повишаване – 11,8% против 9,2% годишно, което демонстрира динамичността на възнагражденията отвън обществената сфера.
Най-високата месечна заплата за тримесечието е записана през март – 2 556 лева, следвана от 2 407 лева през януари и 2 366 лева през февруари. Това удостоверява умерена, само че постоянна възходяща наклонност в приходите.
Ръстът в заплатите е изключително важен на фона на забавянето на инфлацията в страната и способства за действително повишение на покупателната дарба на българските жители. Секторните разлики обаче остават съществени – заплатата в IT е съвсем четири пъти по-висока от тази в хотелиерството, което още веднъж слага на дневен ред въпроса за уравновесено развиване и квалификационно преструктуриране на пазара на труда.
Най-високо заплатени не престават да бъдат чиновниците в бранша на осведомителните технологии и връзките, където междинната заплата към този момент доближава внушителните 5 739 лева След тях се подреждат финансовите и застрахователните действия с 3 837 лева ., както и професионалните действия и научните проучвания с 3 387 лева
На противоположния полюс остават най-нископлатените браншове. В хотелиерството и ресторантьорството междинната заплата е едвам 1 514 лева , в селското, горското и рибното стопанство – 1 584 лева ., а в категорията „ други действия “ – 1 669 лева
Най-голямо процентно нарастване на заплатите по отношение на първото тримесечие на 2024 година се следи в:
- „ Култура, спорт и развлечения “ – растеж от 19,3%;
- „ Строителство “ – с 17,5%;
- „ Операции с недвижими парцели “ – с 16,5%.
По отношение на тримесечната динамичност, най-силен растеж бележат:
- „ Финансови и застрахователни действия “ – с 9,0%;
- „ Административни и спомагателни действия “ – с 8,5%;
- „ ИТ и връзки “ – с 8,2%.
Разглеждайки секторната конструкция, прави усещане, че частният бранш изпреварва публичния по ритъм на повишаване – 11,8% против 9,2% годишно, което демонстрира динамичността на възнагражденията отвън обществената сфера.
Най-високата месечна заплата за тримесечието е записана през март – 2 556 лева, следвана от 2 407 лева през януари и 2 366 лева през февруари. Това удостоверява умерена, само че постоянна възходяща наклонност в приходите.
Ръстът в заплатите е изключително важен на фона на забавянето на инфлацията в страната и способства за действително повишение на покупателната дарба на българските жители. Секторните разлики обаче остават съществени – заплатата в IT е съвсем четири пъти по-висока от тази в хотелиерството, което още веднъж слага на дневен ред въпроса за уравновесено развиване и квалификационно преструктуриране на пазара на труда.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




