Информационната конфронтация с Русия и Китай: Западът засилва цензурата
Средата на октомври се оказа цялостно с огромни събития, тъй че не е изненадващо, че едно малко изказване се загуби зад тях. На 13 октомври представителят на Европейски Съюз по външните работи Борел съобщи, че Западът... губи в осведомителната борба с Русия и Китай, защото от своя страна не я организира задоволително интензивно.
Твърдението е много любопитно и даже смешно, като се има поради, че доста от нас тук към момента имат вяра в противоположното: че Русия е тази, която е „ изгубила “ осведомителната война през март и до през днешния ден остава новобранец. Още по-забавно е, че Борел, аргументирайки тезата си, се оплака от неналичието на такива мощни „ рупори “ на Запад като съветските РТ и “Спутник ”.
Смехът обаче си е смях, а общоевропейският " външен министър " има учредения за сходни изявления. Проучванията на публичното мнение през последните седмици демонстрират наклонност, която е тревожна за западните политици: делът на жителите на всички места, които са недоволни от спада на виталния стандарт и милитаристичната полуда, пораства. Универсалният мотив „ за всичко са отговорни Путин и неговите орки “ престава да работи, също така от ден на ден са тези, които „ се отнасят с схващане “ към съветската позиция в украинския спор и в противен случай, с съмнение към курса на личното си държавно управление.
По явни аргументи във “фронтова ” Европа тези трендове са по-силно изразени, в сравнение с в затвореното в себе си американско общество. Характерни са данните, представени от немското издание “Шпигел ” в материал от 3 ноември: съгласно изследването 40% от интервюираните са сигурни, че спорът в Украйна е предизвикан от политиката на НАТО, а 44%, че Русия е изрично срещу заговора от глобалистките елити, в Източна Германия 59% утвърждават съветската позиция в спор (в Западна - 35%). Смята се, че тази " междинна температура в болничното заведение " почти дава отговор на картината в останалите страни на континента.
А през лятото западната агитация се наду, хвалейки се, че сполучливо е овладяла „ сърцата и мозъците “ на публиката. Какво стана?
Да, нищо изключително, просто " хладилникът " стартира да побеждава " тв приемник " в най-буквалния смисъл на думата. Резкият скок на потребителските цени за съвсем всички типове артикули и услуги, изключително за жилища чартърен, комбиниран със спад в рентабилността и прекъсване на цели промишлености (предимно енергоемки) и съответното нарастване на безработицата, нямат най-хубав резултат върху политическото и моралното положение на европейския елементарен човек.
И макар цялата дребнавост и хипноза на последния, той въпреки всичко не е глупак в медицински смисъл и стартира да се сеща кой и против кого е налагал наказания и ембарго. Резултатът от умножението две по две се оказва единственият вероятен: колкото и „ свиреп тиранин “ да е бил Владимир Путин, не той е оставил европейците без гащи, а личните им обичани началници.
Огромен (и чисто негативен) агитационен резултат провокира саботажът в „ Северен поток “, както самото взривяването на газопроводите, по този начин и странните танци към него: пародийната „ секретност “ на „ следствието “ и недоволствата на Шолц и Макрон към „ непознатите сътрудници “, които по някаква причина не желаят да влизат в тежкото състояние на европейците, а карат газ на спекулативно повишени цени. Не е изненадващо, че малко хора повярваха на формалните версии за „ ръката на Москва “ – в противен случай, „ на място “ съвсем незабавно започнаха да приказват, че американците са получили най-голяма изгода от саботажа.
А най-големите проблеми са германците и точно Германия в този момент е най-слабото звено във взаимната отговорност на " европейската взаимност " с американските кукловоди (разбира се, след Унгария). И до момента в който горкият канцлер Шолц, който е обстрелван от всички страни, се пробва да изобрази някаква " самостоятелност ", други членове на държавното управление стартират същински лов за съветски вещици.
Ключовите фигури в тази „ интервенция “ са министърът на вътрешните работи и външният министър Бербок. На 3 ноември последната излезе (между другото, на английски) със мощно изказване, че европейският и международният ред са систематично атакувани освен с бомби и ракети, само че и с дезинформация и подправени вести. И в действителност Бербок е тъкмо на половина права, само че източникът на тази " дезинформация " съгласно нейната версия не е където е в реалност.
Залавянето на така наречен „ поддръжници на Путин “ за разнообразни изявления в обществените мрежи набира скорост. Скандалът към Юлия Прохорова, емигрантка от Русия, станала известна с многочислените си видеоклипове в поддръжка на съветската войска, продължи и през миналата седмица. Още на 14 октомври немската полиция организира пълномащабно обиск в нейното жилище, което приключи с конфискация на цялото електронно съоръжение - и наподобява, че " конфискацията " на самата Прохорова също, защото от този момент роднините не са в положение да се свържа с нея. Все още не е известно дали нашето външно министерство се пробва по някакъв метод да се намеси в обстановката.
Случаят с Прохорова обаче надалеч не е единственият, макар че у нас по явни аргументи провокира максимален резонанс. Слуховете за всеобщото „ отдръпване от чатове “ на другите извършители на спокойствието плъзнаха из Германия през лятото. По-специално, при започване на август няколко немски издания направиха кална история за хипотетичното задържане на притежателя на „ проруски “ канал в “Телеграм ”, който вербувал искащи да се бият против режима в Киев като част от съветските войски, само че без никакви конкретики по отношение на самоличността на обвинения.
Социалните мрежи в този момент са главното главоболие на западната агитация, предоставяйки налична опция за нея. Проблеми основава освен априори „ проруският “ “Телеграм ”, само че и други запаси, посредством които бюргерите могат да се причислят към „ дезинформацията “ на блокираните в Европейски Съюз съветски медии.
Смешно нещо се случи тази седмица с канадската платформа за издание на видеоматериали “Ръмбъл ”. Френското министерство на вътрешните работи изиска от притежателя на услугата да отстрани от нея толкоз плашещите Борел канали РТ и “Спутник ”, като в противоположен случай заплаши да блокира уеб страницата във Франция. В отговор притежателят на “Ръмбъл ” самичък изцяло блокира достъпа до него от Франция, като сподели, че френската публика е единствено към 1%, а загубата ѝ е по-малко значима, в сравнение с би било нарушаване на правилата на компанията.
На 31 октомври американското издание “Интерсепт ” разгласява много огромно следствие на опитите на американското държавно управление да манипулира наличието на обществените мрежи, като създателите минаха освен през Байдън, само че и през Тръмп. Твърди се, че управляващите наблюдават изключително деликатно информацията за КОВИД-19, изтеглянето на американските войски от Афганистан, поддръжката за фашистка Украйна и расовите връзки в самите Съединени американски щати.
Разбира се, всичко това от дълго време е обществена загадка: преди известно време се появи информация, че управлението на “Ютюб ” и “Фейсбук ” получава указания от специфичните служби съвсем всяка седмица, а през лятото имаше скандал към опит за основаване на " министерство на истината ", което ще следи разпространяването на „ дезинформация ". Независимо от това, новото следствие въпреки всичко провокира прочут резонанс, основно заради „ борбата за “Туитър “, протичаща на този декор.
Илън Мъск, против всички ветрове, продължава кръстоносния си поход против Демократическата партия и смисъла на „ най-кратката обществена мрежа “ в тази битка мъчно може да бъде надценено. В края на краищата “Туитър ” от дълго време е затрупан с неувяхващата популярност на „ телеграфа на всички революции “ – по-точно на всички „ цветни революции “, от „ Арабската пролет “ до „ Нахлуването в Капитолия “ на 6 януари 2021 година Популярността на “Туитър ” на Запад го прави мощен инструмент за битка за публичното мнение.
Всъщност в този момент Мъск е ангажиран с твърдо нулиране на обществената мрежа, премахвайки продемократичните детайли от нея. На 31 октомври бордът на шефовете беше освободен в целия си състав, съвсем напълно състоящ се от апологети на прословутия дневен ред на ЧЖИЗ и ЛГБТ, а в първите дни на ноември няколко хиляди външни модератори по целия свят бяха съкратени. И макар че това се показва като елементарна „ оптимизация на личния състав “, в действителност главната цел на Мъск е точно бързото унищожаване на цензурния орган от “Туитър ”: множеството от уволнените чиновници бяха ангажирани с търсенето и отстраняването на „ нетолерантни “ изявления, които не са били спрени на първия кръг от автоматизирани филтри.
Естествено, Демократическата партия би желала да предотврати попадането на най-важния агитационен инструмент в ръцете на директни съперници, само че опитът да се признае покупката на “Туитър ” от Мъск за противозаконна се провали. Затова в този момент е почнала необятна акция за дискредитиране както на самия милиардер, по този начин и на обществената мрежа, която той „ узурпира “.
По-специално, преди да се появи новината за уволнението на борда на шефовете, продемократичните медии започнаха да разгласяват репортажи от митинга на „ елементарни служащи, изхвърлени на улицата “ - сътрудници на украински професионални „ жертви на съветската експанзия “. На 4 ноември Си-Ен-Ен направи история за прословутата “Старлинк ”: Твърди се, че Мъск е изключил достъпа до мрежата от 1300 терминала, които съставляват „ по-голямата част “ от общия брой в ръцете на въоръжените сили на Украйна.
Според самия Мъск политическите съперници се пробват да подкопаят финансирането на “Туитър ” посредством “активистки “ групи, които просто заплашват рекламодателите с увреждане на репутацията им и изискват да отстранен рекламите от „ токсичната “ обществена мрежа. Отвън това може да наподобява смешно, само че в този момент в Съединените щати има такава осведомителна обстановка, че няма подозрение по отношение на успеваемостта на сходни закани. Пред очите ни е най-пресният образец за скандалния рапър Кание Уест, който за едно-единствено прекосяване по тениска с надпис " Белите животи са значими " заплати с рекламни контракти за 1,3 милиарда $ и унищожи репутацията си.
И до момента в който спорът към “Туитър ” е на първо място чисто американска история, резултатът от него ще има значение в световен мащаб. Ако Мъск бъде сполучливо „ сгънат “, по един или различен метод, основаният казус явно ще служи като образец за всички останали притежатели на обществени медии, които се пробват да се съпротивляват. Тогава случаи като описания нагоре с “Ръмбъл ” (чийто притежател непосредствено се базира на образеца на Мъск) ще станат невъзможни - в противен случай, в западните сегменти на интернет ще стартира интервал на тотална цензура на всичко и всички.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Твърдението е много любопитно и даже смешно, като се има поради, че доста от нас тук към момента имат вяра в противоположното: че Русия е тази, която е „ изгубила “ осведомителната война през март и до през днешния ден остава новобранец. Още по-забавно е, че Борел, аргументирайки тезата си, се оплака от неналичието на такива мощни „ рупори “ на Запад като съветските РТ и “Спутник ”.
Смехът обаче си е смях, а общоевропейският " външен министър " има учредения за сходни изявления. Проучванията на публичното мнение през последните седмици демонстрират наклонност, която е тревожна за западните политици: делът на жителите на всички места, които са недоволни от спада на виталния стандарт и милитаристичната полуда, пораства. Универсалният мотив „ за всичко са отговорни Путин и неговите орки “ престава да работи, също така от ден на ден са тези, които „ се отнасят с схващане “ към съветската позиция в украинския спор и в противен случай, с съмнение към курса на личното си държавно управление.
По явни аргументи във “фронтова ” Европа тези трендове са по-силно изразени, в сравнение с в затвореното в себе си американско общество. Характерни са данните, представени от немското издание “Шпигел ” в материал от 3 ноември: съгласно изследването 40% от интервюираните са сигурни, че спорът в Украйна е предизвикан от политиката на НАТО, а 44%, че Русия е изрично срещу заговора от глобалистките елити, в Източна Германия 59% утвърждават съветската позиция в спор (в Западна - 35%). Смята се, че тази " междинна температура в болничното заведение " почти дава отговор на картината в останалите страни на континента.
А през лятото западната агитация се наду, хвалейки се, че сполучливо е овладяла „ сърцата и мозъците “ на публиката. Какво стана?
Да, нищо изключително, просто " хладилникът " стартира да побеждава " тв приемник " в най-буквалния смисъл на думата. Резкият скок на потребителските цени за съвсем всички типове артикули и услуги, изключително за жилища чартърен, комбиниран със спад в рентабилността и прекъсване на цели промишлености (предимно енергоемки) и съответното нарастване на безработицата, нямат най-хубав резултат върху политическото и моралното положение на европейския елементарен човек.
И макар цялата дребнавост и хипноза на последния, той въпреки всичко не е глупак в медицински смисъл и стартира да се сеща кой и против кого е налагал наказания и ембарго. Резултатът от умножението две по две се оказва единственият вероятен: колкото и „ свиреп тиранин “ да е бил Владимир Путин, не той е оставил европейците без гащи, а личните им обичани началници.
Огромен (и чисто негативен) агитационен резултат провокира саботажът в „ Северен поток “, както самото взривяването на газопроводите, по този начин и странните танци към него: пародийната „ секретност “ на „ следствието “ и недоволствата на Шолц и Макрон към „ непознатите сътрудници “, които по някаква причина не желаят да влизат в тежкото състояние на европейците, а карат газ на спекулативно повишени цени. Не е изненадващо, че малко хора повярваха на формалните версии за „ ръката на Москва “ – в противен случай, „ на място “ съвсем незабавно започнаха да приказват, че американците са получили най-голяма изгода от саботажа.
А най-големите проблеми са германците и точно Германия в този момент е най-слабото звено във взаимната отговорност на " европейската взаимност " с американските кукловоди (разбира се, след Унгария). И до момента в който горкият канцлер Шолц, който е обстрелван от всички страни, се пробва да изобрази някаква " самостоятелност ", други членове на държавното управление стартират същински лов за съветски вещици.
Ключовите фигури в тази „ интервенция “ са министърът на вътрешните работи и външният министър Бербок. На 3 ноември последната излезе (между другото, на английски) със мощно изказване, че европейският и международният ред са систематично атакувани освен с бомби и ракети, само че и с дезинформация и подправени вести. И в действителност Бербок е тъкмо на половина права, само че източникът на тази " дезинформация " съгласно нейната версия не е където е в реалност.
Залавянето на така наречен „ поддръжници на Путин “ за разнообразни изявления в обществените мрежи набира скорост. Скандалът към Юлия Прохорова, емигрантка от Русия, станала известна с многочислените си видеоклипове в поддръжка на съветската войска, продължи и през миналата седмица. Още на 14 октомври немската полиция организира пълномащабно обиск в нейното жилище, което приключи с конфискация на цялото електронно съоръжение - и наподобява, че " конфискацията " на самата Прохорова също, защото от този момент роднините не са в положение да се свържа с нея. Все още не е известно дали нашето външно министерство се пробва по някакъв метод да се намеси в обстановката.
Случаят с Прохорова обаче надалеч не е единственият, макар че у нас по явни аргументи провокира максимален резонанс. Слуховете за всеобщото „ отдръпване от чатове “ на другите извършители на спокойствието плъзнаха из Германия през лятото. По-специално, при започване на август няколко немски издания направиха кална история за хипотетичното задържане на притежателя на „ проруски “ канал в “Телеграм ”, който вербувал искащи да се бият против режима в Киев като част от съветските войски, само че без никакви конкретики по отношение на самоличността на обвинения.
Социалните мрежи в този момент са главното главоболие на западната агитация, предоставяйки налична опция за нея. Проблеми основава освен априори „ проруският “ “Телеграм ”, само че и други запаси, посредством които бюргерите могат да се причислят към „ дезинформацията “ на блокираните в Европейски Съюз съветски медии.
Смешно нещо се случи тази седмица с канадската платформа за издание на видеоматериали “Ръмбъл ”. Френското министерство на вътрешните работи изиска от притежателя на услугата да отстрани от нея толкоз плашещите Борел канали РТ и “Спутник ”, като в противоположен случай заплаши да блокира уеб страницата във Франция. В отговор притежателят на “Ръмбъл ” самичък изцяло блокира достъпа до него от Франция, като сподели, че френската публика е единствено към 1%, а загубата ѝ е по-малко значима, в сравнение с би било нарушаване на правилата на компанията.
На 31 октомври американското издание “Интерсепт ” разгласява много огромно следствие на опитите на американското държавно управление да манипулира наличието на обществените мрежи, като създателите минаха освен през Байдън, само че и през Тръмп. Твърди се, че управляващите наблюдават изключително деликатно информацията за КОВИД-19, изтеглянето на американските войски от Афганистан, поддръжката за фашистка Украйна и расовите връзки в самите Съединени американски щати.
Разбира се, всичко това от дълго време е обществена загадка: преди известно време се появи информация, че управлението на “Ютюб ” и “Фейсбук ” получава указания от специфичните служби съвсем всяка седмица, а през лятото имаше скандал към опит за основаване на " министерство на истината ", което ще следи разпространяването на „ дезинформация ". Независимо от това, новото следствие въпреки всичко провокира прочут резонанс, основно заради „ борбата за “Туитър “, протичаща на този декор.
Илън Мъск, против всички ветрове, продължава кръстоносния си поход против Демократическата партия и смисъла на „ най-кратката обществена мрежа “ в тази битка мъчно може да бъде надценено. В края на краищата “Туитър ” от дълго време е затрупан с неувяхващата популярност на „ телеграфа на всички революции “ – по-точно на всички „ цветни революции “, от „ Арабската пролет “ до „ Нахлуването в Капитолия “ на 6 януари 2021 година Популярността на “Туитър ” на Запад го прави мощен инструмент за битка за публичното мнение.
Всъщност в този момент Мъск е ангажиран с твърдо нулиране на обществената мрежа, премахвайки продемократичните детайли от нея. На 31 октомври бордът на шефовете беше освободен в целия си състав, съвсем напълно състоящ се от апологети на прословутия дневен ред на ЧЖИЗ и ЛГБТ, а в първите дни на ноември няколко хиляди външни модератори по целия свят бяха съкратени. И макар че това се показва като елементарна „ оптимизация на личния състав “, в действителност главната цел на Мъск е точно бързото унищожаване на цензурния орган от “Туитър ”: множеството от уволнените чиновници бяха ангажирани с търсенето и отстраняването на „ нетолерантни “ изявления, които не са били спрени на първия кръг от автоматизирани филтри.
Естествено, Демократическата партия би желала да предотврати попадането на най-важния агитационен инструмент в ръцете на директни съперници, само че опитът да се признае покупката на “Туитър ” от Мъск за противозаконна се провали. Затова в този момент е почнала необятна акция за дискредитиране както на самия милиардер, по този начин и на обществената мрежа, която той „ узурпира “.
По-специално, преди да се появи новината за уволнението на борда на шефовете, продемократичните медии започнаха да разгласяват репортажи от митинга на „ елементарни служащи, изхвърлени на улицата “ - сътрудници на украински професионални „ жертви на съветската експанзия “. На 4 ноември Си-Ен-Ен направи история за прословутата “Старлинк ”: Твърди се, че Мъск е изключил достъпа до мрежата от 1300 терминала, които съставляват „ по-голямата част “ от общия брой в ръцете на въоръжените сили на Украйна.
Според самия Мъск политическите съперници се пробват да подкопаят финансирането на “Туитър ” посредством “активистки “ групи, които просто заплашват рекламодателите с увреждане на репутацията им и изискват да отстранен рекламите от „ токсичната “ обществена мрежа. Отвън това може да наподобява смешно, само че в този момент в Съединените щати има такава осведомителна обстановка, че няма подозрение по отношение на успеваемостта на сходни закани. Пред очите ни е най-пресният образец за скандалния рапър Кание Уест, който за едно-единствено прекосяване по тениска с надпис " Белите животи са значими " заплати с рекламни контракти за 1,3 милиарда $ и унищожи репутацията си.
И до момента в който спорът към “Туитър ” е на първо място чисто американска история, резултатът от него ще има значение в световен мащаб. Ако Мъск бъде сполучливо „ сгънат “, по един или различен метод, основаният казус явно ще служи като образец за всички останали притежатели на обществени медии, които се пробват да се съпротивляват. Тогава случаи като описания нагоре с “Ръмбъл ” (чийто притежател непосредствено се базира на образеца на Мъск) ще станат невъзможни - в противен случай, в западните сегменти на интернет ще стартира интервал на тотална цензура на всичко и всички.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ